Балкани
Бившият сръбски министър на икономиката Раде Баста е арестуван по подозрение за злоупотреби за десетки милиони динари

Бившият министър на икономиката на Сърбия Раде Баста беше арестуван тази сутрин на летище „Никола Тесла“ по заповед на Висшата прокуратура в Белград по подозрение, че докато е бил директор на комунално предприятие „Београдске електрани“, е ощетил компанията с десетки милиони динари, съобщи сръбската национална телевизия РТС.
Баста е заподозрян в одобряване на неоснователни дарения на различни спортни клубове, включително по-малки футболни и баскетболни клубове, както и на конен клуб, посочва телевизията.
По потвърдени данни на РТС, в ход е и арестът на още няколко души, свързани с Баста.
Раде Баста беше министър на икономиката на Сърбия от октомври 2022 г. до юни 2023 г., когато е освободен от поста си, припомня телевизията. Баста беше освободен, след като поиска от правителството „спешно да се произнесе относно въвеждането на санкции срещу Руската федерация за агресията ѝ срещу Украйна“. Малко по-късно той сформира Движението „Европейски път“. Баста беше назначен на министърския пост като член на „Единна Сърбия“, която поиска и отстраняването му от всички партийни и обществени позиции, за които го беше номинирала, заради изявленията му за въвеждането на санкции срещу Русия.
/ЕД/
Източник: БТА
Балкани
Идея за поставяне на паметник на един от лидерите на военната хунта в Гърция предизвика спорове относно инициативата

Идея и планове за издигане на паметник – статуя или бюст, в чест на бившия гръцки лидер на военната хунта Георгиос Пападопулос в родното му място в Западна Гърция предизвикаха спорове относно символиката на инициативата, информира електронното издание на в. „Катимерини“ в материал по темата.
Според съобщение в социалните мрежи, цитирано от местни медии, група от десет души в село Елеохори, в община Западна Ахая, работи по обособяването на подходящо място в частен имот, където да бъде поставен паметникът.
Пападопулос, роден в Елеохори през 1919 г., оглавява военния преврат през април 1967 г., с който е свалено демократично избраното правителство на Гърция и е установен военен режим, управлявал страната в продължение на седем години — до 1974 г., известен като „режима на полковниците“, припомня „Катимерини“.
Инициаторите посочват, че са избрали частен имот, тъй като държавата не би разрешила поставянето на паметник в чест на бившия диктатор на обществено място, например наж площада на селото, пише още изданието.
Точното местоположение на планирания паметник и сроковете за поставянето му не са обявени. Не се съобщават и имената на участниците в инициативата.
/ЕД/
Източник: БТА
Балкани
Три български филма ще бъдат представени на международния фестивал за късометражно кино в Атина

Три български филма ще бъдат представени на 17-ото издание на международния фестивал за късометражно кино „Балканите отвъд границите“ (Balkans Beyond Borders), който ще се проведе от 12 до 16 ноември в Атина, съобщи българското посолство в гръцката столица.
Мотото на тазгодишното издание е „Насочи погледа си към невидимото“.
В програмата на фестивала са включени филмите „Леля Васка“ (Auntie Vaska) на режисьорката Михаила Заркова, чиято прожекция в рамките на фестивала ще бъде на 14 ноември от 19:00 часа местно време. Втората лента е „Равенера“ (Ravenera) на режисьора Теодор Ралев, който ще бъде представен пред публиката на 15 ноември от 20:45 часа. Третият филм е „Кожухът на дядо“ (Grandpa’s Fur) на режисьорите Теодор Стоилов и Нели Раяла, чиято прожекция е насрочена за 16 ноември от 19:00 часа. Фестивалът ще се проведе в Гръцката филмотека в Атина, намираща се в квартал „Керамикос“ с гръцката столица.
От българското посолство отправят покана към сънародниците ни в гръцката столица да посетят прожекциите и да подкрепят българските кинематографисти, чиито творби са включени в тазгодишната програма на международния кинофестивал.
/ЕД/
Източник: БТА
Балкани
Лидерската среща на COP31 в Анталия започна със семейна снимка

Със семейна снимка на всички участници и символично засаждане на маслинови дървета от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и генералния секретар на ООН Антонио Гутериш започна лидерската среща за борба с климатичните промени COP31. Събитието се провежда в Анталия в периода 9-20 ноември, а Турция за първи път е негов домакин. Събитието беше открито с танцов спектакъл на турския балет „Огънят на Анадола“, който преплете темите за опазването на околната среда с традиционната турска култура и продължи близо 30 минути.
Срещата на върха на ООН за климатичните промени COP31, която ще се проведе днес, събира над 100 лидери в Анталия. Държавните лидери сред тях са 95, а седем са ръководителите на международни организации, съобщиха от Дирекцията по комуникации към Президентството на Република Турция. Събитието събира представители на 196 държави и Европейския съюз, които са страни по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
Сред лидерите, които пристигат в Анталия, са 37 президенти, осем вицепрезиденти, 35 министър-председатели, седем вицепремиери, двама престолонаследника, един принц, един председател на парламент, четирима специални пратеника.
По предварителна програма в срещата на лидерите трябваше да участва и премиерът на България Румен Радев. Той обаче отмени пътуването си до Анталия заради деня на национален траур, обявен в памет на жертвите на катастрофата на автомагистрала „Тракия“.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш даде висока оценка за организацията на събитието, както на на факта, че инициативата за постигане на нулеви отпадъци се провежда под патронажа на Емине Ердоган.
Сред темите, които ще бъдат обсъждани, са финансирането, справедливият преход към чиста енергия, намаляването на въглеродните емисии. Акцент в дискусиите ще бъде финансирането, необходимо за постигане на целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса.
Като домакин Турция е определила десет приоритетни теми за COP31 – свеждането на отпадъците до нула, прехода към чиста енергия или електрификация, продоволствената сигурност, създаването на устойчиви на климата градове, създаването на мост между държавите за управлението на процесите, свързани с климата, прехода към зелена индустрия, образованието и младежките дейности, моретата и океаните, Синергията на Рио (прилагането на три екологични глобални конвенции на ООН, приети в Рио де Жанейро през 1992 г.), създаването на динамични и издръжливи здравни системи.
Целите, които Турция си поставя по отношение на климата до 2035 г., са световното ниво на електрификация да достигне 35 на сто, а отпадъците и отделеният метан да бъдат намалени наполовина. По отношение на изграждането на устойчиви градове и сгради целта е да бъде намалено с 25 на сто използването на енергия, а що се отнася до индустрията – използването на рециклирани материали да нарасне с 15 процента.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
