Ирландското правителство постигна работно споразумение със синдикатите за заплащането в публичния сектор, съобщи Ройтерс. То предвижда средно кумулативно увеличение на възнагражденията с 10,75 на сто до началото на 2029 г. и прекратяване на всички стачни действия, при условие че бъде ратифицирано.

Новото споразумение беше договорено след изтичането през юни на предходния договор за заплащането, което доведе до мащабна стачка миналия месец – първата в страната след пика на финансовата криза през 2009 г. Втора стачка, планирана утре, беше отменена.

Проектоспоразумението ще влезе в сила със задна дата от юли 2026 г. и ще действа до края на март 2029 година. Разходите за него ще възлязат на 5,2 млрд. евро, съобщи министерството на публичните разходи. Сумата ще бъде разпределена в рамките на пет бюджетни периода.

Споразумението е насочено предимно към по-нископлатените служители в публичния сектор, като най-нискодоходните групи ще получат увеличение на възнагражденията до 18,3 на сто.

Прагът на годишното възнаграждение, под който се прилагат разпоредбите за по-нископлатените служители, ще бъде повишен от 50 000 на 60 000 евро.

Началното възнаграждение на чистачите ще се увеличи с 18,3 на сто за срока на споразумението, на полицейските служители – с 14,6 на сто, а на учителите в началните училища – с 13,1 на сто, съобщи правителството.

Всяка от страните ще може да задейства преразглеждане на споразумението, ако допусканията за инфлацията или други икономически показатели се променят значително през периода на действието му.

Синдикатите и професионалните сдружения в публичния сектор вече ще проведат допитване сред членовете си за одобрение на предложеното споразумение.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Войната между Иран и САЩ е причинила щети за около 200 млрд. долара (около 180 млрд. евро) в страните от Персийския залив, като се очаква икономическите загуби да достигнат близо четири пъти по-голям размер до 2030 г., сочи доклад на „Алианц Трейд“ (Allianz Trade), цитиран от Франс прес.

В края на февруари САЩ и Израел започнаха кампания от въздушни удари срещу Иран, който отвърна, като блокира Ормузкия проток и атакува съседни държави, съюзници на Вашингтон, най-вече в района на Персийския залив.

Американски военни бази в региона и гражданска инфраструктура бяха повредени, особено след като подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси се включиха във войната през юли.

Те си разменят почти ежедневни удари със съседна Саудитска Арабия, която оглавява военна коалиция в подкрепа на йеменското правителство.

Хусите редовно съобщават за удари срещу летището в Рияд и петролни съоръжения.

„Материалните щети в целия регион се оценяват на малко над 200 млрд. долара, като са съсредоточени главно в икономиките, зависими от Ормузкия проток и по-специално в енергийната инфраструктура“, се посочва в доклада.

Над 80 енергийни обекта са били засегнати от войната, основно в Кувейт, Катар и Бахрейн, като една трета от тях са били „сериозно повредени“.

Докладът обхваща шестте държави членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив: Саудитска Арабия, Оман, Катар, Бахрейн, ОАЕ и Кувейт.

Войната се е отразила също на туризма и пазара на недвижими имоти, чието развитие се очаква да бъде по-бавно през идните  години.

„Общата цена на войната за страните от Персийския залив се очаква да достигне 790 млрд. долара. Това означава, че до 2030 г. съвкупното им икономическо производство ще бъде с 5,9 на сто по-ниско от равнището, което би било постигнато при запазване на предвоенната тенденция на растеж“, се посочва в доклада.

Тази сума „отразява натрупаната загуба на икономическо производство за периода 2026–2030 г., тоест разликата между обема на производството, който регионът би трябвало да постигне, ако беше запазил предвоенната си тенденция на растеж, и обема, който се очаква да реализира при сегашните обстоятелства“.

За да компенсират тези загуби, държавите от Персийския залив ще трябва „да увеличат вътрешните си разходи, тъй като правителствените приоритети се изместват от мегапроектите към устойчивостта и въпросите, свързани със сигурността“, отбелязват авторите на доклада. В него се отправя и предупреждение за рязко нарастване на задлъжнялостта на тези държави.

Разходите на страните от региона за инфраструктура и отбрана се очаква да достигнат между 380 и 400 млрд. долара до 2030 г., се посочва в доклада.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Саудитска Арабия, един от най-големите производители на петрол в света, се очаква да се свие с 3,3 на сто, според Международния валутен фонд (МВФ). Това е с пет процентни пункта под прогнозата от юли.

Въпреки войната и ограничения достъп до протока Баб ел Мандеб заради атаките на хусите, саудитският петролен гигант „Арамко“ (Aramco) обяви в началото на ноември увеличение с 34,6 на сто на нетната си печалба през третото тримесечие.

Източник: БТА