След двудневния национален траур, обявен след масовото убийство в Краков, политическият конфликт в Полша около Конституционния съд (КС) бе възобновен днес, предаде Франс прес.

Денят обаче премина без сериозни инциденти на фона на дългоочаквано заседание на КС.

След завръщането си на власт през 2023 г. министър-председателят Доналд Туск се стреми да реформира тази институция, която според неговите поддръжници е била поставена под контрола на изпълнителната власт при управлението на националическата консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) между 2015 и 2023 г., отбелязва АФП.

ПиС, която назначи за членове на КС близки до себе си хора, мобилизира свои привърженици, които вече от няколко месеца протестират и лагеруват пред сградата на съда в столицата Варшава, близо до Апостолическата нунциатура, посолството на Украйна и редица важни министерства.

Десни и крайнодесни активисти и симпатизанти на практика са обсадили сградата на съда, като се молят и пеят под палатки между посещенията на лидера на ПиС Ярослав Качински и на лидера на партията Конфедерация на Полската корона – евродепутата Гжегож Браун, известен с антисемитски и отричащи Холокоста позиции.

Кризата се задълбочи в края на миналия месец, когато около съда бяха разположени полицаи, за да контролират достъпа до него, а съдийка, избрана от сегашното парламентарно мнозинство, обяви, че поема временно ръководството на институцията. Това стана за сметка на действащия председател, смятан за близък до националистическия президент Карол Навроцки.

Магистратът и десните политически сили оспорват отстраняването му.

Днес съдиите, назначени с подкрепата на сегашното парламентарно мнозинство, приеха първата си резолюция по време на дългоочаквано общо събрание.

Тя предвижда промени в правилника на Конституционния съд, които засилват ролята на съдиите в управлението на институцията в ущърб на председателя.

„Конституционният съд започна да работи“, заяви с удовлетворение Доналд Туск, като тържествено обяви „началото на нова ера“.

„Правилно избран Конституционен съд е нещо, важно преди всичко за гражданите“, добави той.

Пред сградата на съда протестираха едва около 150 души. За пенсионера Антони действията на правителството представляват „посегателство срещу родината“. Той нарича премиера „диктатор“, който изпълнява „заповедите на Берлин“.

В същото време страната все още е разтърсена от масовото убийство, извършено на 7 ноември от млад поляк на централния площад в Краков, популярен сред чуждестранните туристи. Михал Оксински уби шестима и рани 15 души, стреляйки безразборно по минувачи, преди да бъде неутрализиран. Той почина в болница вчера сутринта.

Утре Полша очаква с тревога ежегодния Марш на независимостта.

Това събитие всяка година събира десетки хиляди, а понякога и стотици хиляди десни симпатизанти – от консерватори католици до крайнодесни националисти и други групи, включително от среди с антисемитски и проруски възгледи.

Президентът Карол Навроцки вече е обявил, че ще присъства.

Някои наблюдатели говорят за „високорисково шествие“, опасявайки се, че множеството може да напусне предварително определения маршрут и да се насочи към Конституционния съд, въпреки че организаторите отричат подобни намерения.

В неделя Доналд Туск призова участниците да се въздържат от „всякакви прояви на агресия“, а опонентите им – да се откажат от контрадемонстрации.

За деня на шествието е въведена забрана за носене на оръжие, а общината съобщи, че ще засили мерките за сигурност чрез поставяне на бетонни прегради по ключови улици.

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА