Три важни инфраструктурни проекта, свързани с водоснабдяването на Плевен и областта, са включени в Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2027-2029 г., приложена към проекта на държавния бюджет за 2027 година. Това съобщи експертът „Връзки с обществеността“ в Областна администрация – Плевен Стоянка Вашкова.

Проектите са насочени към преодоляване на дългогодишните проблеми с водоснабдяването, намаляване на загубите на вода и създаване на условия за по-сигурно и устойчиво предоставяне на ВиК услуги. Това са – реконструкцията на магистралния водопровод „Черни Осъм“, изграждането на нова пречиствателна станция и обновяването на водохващащо съоръжение.

Основен приоритет е реконструкцията на магистралния водопровод „Черни Осъм“ на територията на областите Ловеч и Плевен, отбеляза Вашкова. Предвиждат се дейности по подготовка на прединвестиционно проучване, оценка на въздействието върху околната среда, изготвяне на подробен устройствен план и инвестиционен проект.

Вторият проект предвижда прединвестиционно проучване за изграждане на пречиствателна станция за питейни води при помпена станция „Крушовица“. Планираният период е 2027-2028 г., а прогнозната стойност на проучването е 500 000 евро.

Проектът е свързан с използване на възможностите на водите от язовир „Горни  Дъбник“ за водоснабдяване на Плевен. Целта е да се осигурят допълнителни водни количества и да се намери алтернативна възможност за водоснабдяване на Плевен, както и да се намали зависимостта от съществуващите водоизточници.

Третият проект е за реконструкция на съществуващ бент при село Биволаре, община Долна Митрополия. Прогнозната стойност е 640 000 евро, като изпълнението е планирано за 2027 година. Инвестиционното предложение е насочено към увеличаване на водните количества за водоснабдяване на град Плевен и населените места в областта.

Според областния управител Иван Петков решаването на проблема с водоснабдяването изисква както навременни оперативни мерки, така и последователни инвестиции в инфраструктурата. Той определя предвидените инвестиции като важна стъпка към дългосрочното решаване на водния проблем и подчертава необходимостта от последователност в планирането и изпълнението на инфраструктурните проекти.

Предвижда се средствата за дейностите да бъдат осигурени по линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и „Български ВиК холдинг“.

Окончателното финансиране и графиците за реализация са залегнали в държавния бюджет за 2027 година и последващите решения на компетентните институции, допълни Вашкова.

Министерството на финансите публикува на официалната си страница законопроекта за държавния бюджет за 2027 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г., която представлява мотиви към законопроекта. Основните параметри на финансовата рамка за следващата година бяха представени на 6 ноември.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Световните емисии на въглероден диоксид (CO2) се очаква да нараснат и през 2026 г., въпреки прогнозирания спад на замърсяването от изкопаеми горива, сочат данни в доклад на международен екип от учени, обединени в инициативата „Глобален въглероден проект“ (Global Carbon Project), цитирани от ДПА.

Общите емисии на въглероден диоксид се очаква да достигнат 43,3 милиарда тона тази година спрямо 42,8 милиарда тона през 2025 г. За ограничаване на климатичната криза обаче е необходимо емисиите да намаляват значително.

Според доклада, публикуван в научното списание „Ърт Систъм Сайънс Дейта“ (Earth System Science Data), емисиите от въглища, петрол и природен газ ще намалеят с 0,4 на сто до 38,2 милиарда тона. Основен фактор за спада е очакваното понижение с 1,9 на сто на емисиите от използването на петрол, което учените свързват до голяма степен с войната в Иран и последиците от нея.

„Спадът на емисиите от изкопаеми горива е окуражаващ, но намалението, дължащо се отчасти на геополитически сътресения, не представлява устойчиво решение на климатичния проблем“, заяви ръководителят на изследването Пиер Фридлингщайн от Университета в Ексетър. По думите му възобновяемите енергийни източници и електромобилите все повече компенсират нарастващото търсене на енергия, но усилията трябва да бъдат значително ускорени.

Увеличението на общите емисии въпреки спада при изкопаемите горива се дължи основно на промени в земеползването. Пожарите в пресушени торфища (влажни природни територии, в които се натрупват частично разложени растителни остатъци, наречени торф) и деградацията на горите в екваториална Азия водят до допълнително отделяне на въглероден диоксид, обясни Клеменс Швингшакъл от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“.

Според учените това са ранни признаци на развиващия се климатичен феномен Ел Ниньо, чието пълно въздействие се очаква да стане ясно през следващата година.

Изследователите предупреждават, че за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха на човечеството му остават още само 150 милиарда тона въглероден диоксид. При сегашните темпове на замърсяване този въглероден бюджет ще бъде изчерпан за по-малко от четири години.

Освен намаляване на емисиите е необходимо и извличане на въглероден диоксид от атмосферата чрез залесяване и нови технологии, сред които производството на биовъглен – богат на въглерод материал, получаван чрез нагряване на биомаса при ограничен достъп на кислород.

Засега обаче приносът на тези технологии е незначителен. За цяла година новите методи за отстраняване на въглерод компенсират количество, равностойно на едва 30 минути емисии от изкопаеми горива в световен мащаб, заяви съавторът на изследването Юлия Понграц от Мюнхенския университет. Затова, по думите ѝ, основен приоритет трябва да остане намаляването на замърсяването, паралелно с развитието на технологиите за улавяне и отстраняване на въглеродния диоксид.

Според последния доклад на ООН за разликата между необходимите и реалните климатични мерки глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат съкратени с 18 на сто до 2030 г., с 45 на сто до 2035 г. и с 69 на сто до 2040 г. спрямо нивата от 2025 г., за да може затоплянето да бъде ограничено до 1,5 градуса до края на века.

Тези съкращения обаче засега изглеждат трудно постижими. Дори ако държавите изпълнят изцяло планираните си климатични мерки, ООН очаква емисиите да намалеят с не повече от 8 на сто до 2030 г. и с 15 на сто до 2035 г.

Източник: БТА