Срещата на върха на ООН за климата COP31 ще се проведе в Анталия от 9 до 20 ноември. Първото домакинство на Турция поставя акцент върху рециклирането, което да сведе отпадъците до нула, прехода към зелена енергия и продоволствената сигурност.

В същото време пространството на събитието се превръща в най-голямото пространство в света за изкуство, посветено на климатичните промени – с арт инсталации, фотографии, музика и документални филми по темата.

Специално за събитието в Анталия акостира българският научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, чрез който ще бъде представена и дейността на българските учени на Антарктида.

Лидерската среща на COP31 ще се проведе на 11 ноември и ще събере над 90 лидери в средиземноморския град. България ще бъде представена от премиера Румен Радев.

Една от най-важните срещи на върха за климата – така Турция вижда събитието, на което е домакин за първи път. Страната е определила десет приоритетни теми за COP31 – свеждането на отпадъците до нула, прехода към чиста енергия или електрификация, продоволствената сигурност, създаването на устойчиви на климата градове, създаването на мост между държавите за управлението на процесите, свързани с климата, прехода към зелена индустрия, образованието и младежките дейности, моретата и океаните, Синергията на Рио (прилагането на три екологични глобални конвенции на ООН, приети в Рио де Жанейро през 1992 г.), създаването на динамични и издръжливи здравни системи.

Целите, които Турция си поставя по отношение на климата до 2035 г., са световното ниво на електрификация да достигне 35 на сто, а отпадъците и отделеният метан да бъдат намалени наполовина. По отношение на изграждането на устойчиви градове и сгради целта е да бъде намалено с 25 на сто използването на енергия, а що се отнася до индустрията – използването на рециклирани материали да нарасне с 15 процента.

Пространството в близост до летището, където се провежда събитието, е с площ от 1,1 млн. кв. м. То е разделено на „Синя зона“ и „Зелена зона“. Синята е мястото за лидерските срещи и срещите между делегациите, а зелената – мястото, където посетителите и участниците могат да видят реални решения на глобалните въпроси.

В периода от 9 до 20 ноември Турция очаква над 1,5 млн. посетители. Над 90 от тях ще бъдат държавните и правителствени ръководители, 300 са министрите и около 90 – делегациите, които домакините очакват в Анталия. В срещата на върха за климата ще участват близо 2000 фирми, които ще представят продукти и решения, в чиято основа са модерните технологии. Организаторите са одобрили създаването на 160 павилиона. Рекорден е интересът и на желаещите да станат доброволци. За това са кандидатствали 45 хил. души от 154 държави.

Пространствата за култура на COP31 ще представят над 1000 творби, 50 арт инсталации на открито, 70 чуждестранни и 120 местни творци. Програмата предвижда също така четири симфонични концерта и още осем концерта с музика от различни жанрове. Обявен е и конкурс, за който са селектирани десет късометражни филма, които разказват за проблемите на климата и околната среда.

Програмата на българския павилион, който е разположен в т.нар. „Синя зона“, включва 20 събития, които са обявени в приложението на COP31. Официалното представяне на Балканската полярна научна инициатива е част от програмата, с която участва нашата страна в първия ден от събитието. Сред темите, свързани с Антарктида, е и дискусия за полярната наука, в която ще участва ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, заедно с ръководители и членове на антарктическите институти на други държави, които осъществяват изследователска дейност на Ледения континент.

Синята икономика като двигател на прехода към зелена енергия и климатичната неутралност на Черно море също е сред темите в първия ден. На 10 ноември на фокус ще бъдат Дунавският регион и енергетиката. За лидерската среща на 11 ноември се очаква да пристигне премиерът Румен Радев, който ще участва в панела „Дунав под климатични рискове – осигуряване на вода, енергия и транспорт при променящ се климат“.

Официалната програма, публикувана от организаторите в приложението на COP31, предвижда подписване на Меморандум за разбирателство между Министерството на енергетиката на България и Международната агенция по енергетика в същия ден. Ролята на младежите и образованието са сред акцентите пред следващите дни.

Източник: БТА

Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис присъства на тържествена доксология в митрополитската църква „Светите архангели Михаил и Гавраил“, покровители на Серес, по повод официалното предаване на църквата на върнатите от България реликви, съобщава АНА-МПА.

Коментирайки връщането на реликвите в Серес, Мицотакис го определи като „осезаем резултат от многобройните възможности, с които разполага нашата културна дипломация, в съчетание с патриотична политика, която доказва и заявява, че Гърция е силна, че нейният авторитет е висок, а репутацията ѝ – солидна, че гласът ѝ се чува ясно и че затова тя не се страхува да отстоява претенциите си и в крайна сметка да получи справедливост. Справедливост означава когато историческата памет се връща на естественото си място“. 

Той заяви, че реликвите са безценни от историческа, художествена и религиозна гледна точка.

Премиерът добави, че това събитие доказва, че този канал за комуникация остава активен, като отваря пътя към документирането и връщането на всички съкровища, които все още се намират в България. „Това е може би най-добрият отговор на онези, които побързаха да изразят недоволство от това развитие“, отбеляза той.

Митрополит Теологос от Серес и Нигрита посрещна премиера и министъра на културата Лина Мендони, на които благодари за връщането на реликвите. Той подчерта, че откраднатите съкровища са аналог на така наречените „мрамори на Елгин“ за областта Македония и Тракия, и отбеляза, че макар върнатите реликви да са малко на брой, „тяхната стойност и значение са огромни“. Той изрази и дълбокото желание на жителите на Серес всички откраднати реликви да бъдат върнати. „Сега знаем пътя и средствата“, каза той.

Представителят на йерусалимския патриарх Теофил – Нектарий също похвали усилията на гръцкото правителство и личния принос на министър-председателя за връщането на реликвите.

След доксологията министър-председателят се включи в шествие с иконата на архангелите Михаил и Гавраил и с реликвите. Шествието спря пред сградата, в която се съхраняват реликвите, и върнатите предмети бяха поставени в специално изработена стъклена витрина.

Църковните ценности бяха предадени на Гърция по силата на меморандум за разбирателство, подписан между министрите на културата на двете страни на 29 септември тази година. В рамките на същото споразумение Гърция предаде на България тленните останки на цар Самуил, открити през 1965 г. в базиликата „Свети Ахил“, както и други човешки останки и антропологичен материал, намерени в четири саркофага в храма. Размяната бе осъществена на официална церемония в Солун на 3 октомври в присъствието на министър-председателите на двете страни.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА