Турция най-накрая си отдъхва от кризата с фондовете, която избухна в началото на септември, докато разследвания продължават да разкриват детайли около случая, а близо 180 000 инвеститори вече са възстановили пълния размер на нетните си инвестиции, пише сайтът „Тюркийе тудей“ в обзор по темата, публикуван днес.

Кризата с инвестиционните фондове в Турция, която засегна общо 455 758 инвеститори с вложения на стойност около 18 милиарда долара, започна в първите дни на септември, когато няколко фонда съобщиха, че не могат да изпълнят исканията на инвеститорите за обратно изкупуване на дяловете им на фона на масови разпродажби на финансовите пазари. Това даде начало на мащабно разследване по подозрения за манипулиране на цените на акции с ограничена ликвидност. В рамките на разследването бяха задържани бившият заместник-министър на земеделието на Турция Мустафа Аксу, бившият министър на семейството и социалните политики и бивш заместник-председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Фатма Бетюл Саян-Кая и десетки ръководители на компании, представители на финансови регулатори и управители на фондове.

Междувременно турският Съвет за капиталовите пазари спря операциите на 131 фонда, управлявани от седем дружества за управление на активи, и разпореди ликвидацията им, а новосформираният съвет прие график за изплащане на средства на вложителите. На този фон турските власти взеха решение за създаване на специален съвет под надзора на вицепрезидента Джевдет Йълмаз, който да координира изработването на нови правила за контрол и функциониране на капиталовите пазари, а в края на октомври въпросът достигна и турския парламент, който прие специален закон, уреждащ събирането на загубите и щетите от отговорните лица и изплащането на възстановените средства на притежателите на дялове в ликвидираните фондове.

В обзора си „Тюркийе тудей“ припомня изявление от миналата седмица, в което турският министър на правосъдието Акън Гюрлек информира обществеността за последните развития около разследванията на замесените фондове, като заявява, че властите са разкрили обширна престъпна мрежа, а не случай, ограничен до манипулиране на фондовия пазар или измама. „Мрежата, която се е инфилтрирала в нашите висши надзорни механизми, стана доста очевидна към днешна дата“, допълва Гюрлек, цитиран от медията.

Медията припомня и изказване на турския министър на финансите Мехмет Шимшек от миналата седмица, в което той съобщава, че до момента по общо 614 874 сметки в 108 фонда са изплатени 130,2 милиарда турски лири (2,6 милиарда долара). По думите на министъра плащанията са достигнали до 420 031 индивидуални инвеститори, включително 179 449, които са възстановили изцяло нетните си инвестиционни суми.

В цитираното изявление Шимшек споделя още, че турските власти работят по нови регулации за укрепване на доверието на инвеститорите и подобряване функционирането на капиталовите пазари. Планираните мерки включват по-строги наказания за манипулиране на пазара, възпиращи мерки срещу координирани сделки от инвестиционни фондове, независима проверка на коефициентите на свободно търгувани акции и по-ефективно наблюдение на пазара.

В обзора си „Тюркийе тудей“ също така отбелязва, че в края на миналата седмица основният борсов индекс на Истанбулската борса „БИСТ 100“ (BIST 100) е нараснал с 6,72 процента, затваряйки седмицата 2 – 6 ноември на ниво от 11 482 пункта и прекъсвайки седемседмичната си низходяща серия.

„Възстановяването дойде, тъй като един от основните източници на несигурност около кризата с фондовете започна да намалява. Продажбите на акции от „БИСТ 30“ (ВIST 30) – друг от водещите борсови индекси на Истанбулската борса, държани от фондовете, подлежащи на ликвидация, бяха завършени миналата седмица, премахвайки важен източник на потенциален натиск за продажби на пазара. С приключването на продажбите, свързани с ликвидацията, инвеститорите имаха по-малко причини да се притесняват от допълнителни принудителни разпродажби на основни акции, което помогна за възстановяване на апетита за покупки на Истанбулската борса“, отбелязва „Тюркийе тудей“.

„Тези развития предлагат първите индикации, че най-лошото от турбуленциите на пазарите в Турция може би започва да отминава“, обобщава медията в края на обзора си по темата.

Източник: БТА

/ЕД/

Източник: БТА

Листата „Хърватска национална визия“ печели изборите за Хърватския национален съвет в Сърбия, съобщи снощи водачката на листата и досегашна председателка на Хърватския национален съвет в Сърбия Ясна Войнич след обработване на резултатите от 80 процента от избирателните секции, предаде агенция ХИНА.

В Сърбия вчера се произведоха избори за членове на 23 национални съвета на националните малцинства, включително на българското. Двадесет и един от националните съвети се избират пряко чрез гласуване в избирателни секции, а два национални съвета – на руското и на горанското малцинство, се избират чрез електорални събрания, се посочва на страницата на Министерството на човешките и малцинствените права и на обществения диалог.

Според предварителните данни, публикувани от листата „Хърватска национална визия“, около 7400 представители на хърватската общност в Сърбия са гласували, като приблизително 4500 от тях са подкрепили тази листа.

За първи път хърватите в Сърбия избраха пряко 23-мата членове на Хърватския национален съвет, като гласуваха в избирателни секции, както правят повечето други национални малцинства в Сърбия, отбелязва ХИНА.

Досегашният състав на Хърватския национален съвет имаше 29 членове. Според официалните данни право на глас са имали 22 599 представители на хърватското малцинство, регистрирани в специалния избирателен списък, докато преброяването на населението през 2022 г. отчита 39 107 хървати, живеещи в Сърбия, посочва агенцията.

Хърватският национален съвет е основният представителен орган на хърватската общност в Сърбия. Законовите му правомощия обхващат образованието, културата, информацията и официалното използване на хърватския език и писменост. Мандатът на съвета е четиригодишен.

Според представената от Ясна Войнич информация „Хърватска национална визия“ ще има 16 места в съвета, а листата „Заедно за Хърватски национален съвет“, подкрепена от хърватското културно сдружение „Матия Губец“ в село Таванкут, която ще има четирима представители. Избирателната платформа „Съюз на хърватите във Войводина – Всичко според плана“, подкрепена от Томислав Жигманов, чийто мандат като председател на Демократичния съюз на хърватите във Войводина (ДСХВ) е изтекъл, е получила най-малко гласове и ще има трима представители в съвета, според информацията, цитирана от агенция ХИНА.

Източник: БТА