Германската компания за недвижими имоти „Воновия“ (Vonovia), най-големият частен наемодател в Европа, е обезпокоена от плановете за прехвърляне  на жилищата на големите частни наемодатели в Берлин от частна в обществена собственост, предаде Франс прес. Инициативата се подкрепя от три леви партии, които започнаха преговори за сформиране на управляващо мнозинство в общинския съвет на Берлин, съобщи днес председателят на Управителния съвет на компанията.

„Разбира се, плановете за прехвърляне в обществена собственост на жилища, притежавани от частни компании, ни тревожат“, заяви Лука Мучич по време на пресконференция, посветена на финансовите резултати на групата за третото тримесечие.

Мучич изтъкна, че „икономическата сила, надеждността и благоденствието“ на Германия се дължат на нейния „социален пазарен модел и силните умерени политически сили“. Той предупреди, че прехвърлянето на частни жилища в публична собственост би било „погрешен път“.

Ръководителят на компанията определи инициативата като „силно спорна от правна гледна точка“ и заяви, че единствено увеличаването на строителството може да помогне за преодоляването на недостига от 1,4 млн. жилища в Германия. Той защити също равнището на наемите и инвестициите на „Воновия“ в Берлин.

Крайнолявата партия „Левите“ (Die Linke), оглавявана от Елиф Ералп, спечели изборите в Берлин през септември с програма за национализация на около 240 000 жилища, собственост на големи частни компании за отдаване на имоти под наем.

За да управлява съвместно със Зелените и Германската социалдемократическа партия (ГСДП)  обаче, партията се съгласи да намали обхвата на плана до 160 000 жилища, притежавани от компании с над 10 000 имота.

Собствениците на жилищата, които ще бъдат отчуждени, ще получат общо обезщетение в размер до 16 млрд. евро, или средно по 100 000 евро на апартамент – значително под пазарните цени.

Според оценка на британския вестник „Файненшъл таймс“ жилищният фонд на „Воновия“ в Берлин е на стойност около 20,4 млрд. евро. Компанията би получила обезщетение от 12 млрд. евро, което би означавало загуба от 8,4 млрд. евро за групата, чиито акции се търгуват на Франкфуртската фондова борса.

Жилищният фонд на „Воновия“ в Берлин е на стойност „малко над“ 20 млрд. евро, заяви в сряда финансовият директор Филип Гросе. Той определи изчисленията на „Файненшъл таймс“ като „силно теоретични“, като се има предвид, че федералното правителство на Фридрих Мерц подготвя мерки за предотвратяване на подобна операция.

В края на октомври консервативният министър на вътрешните работи Александер Добринд представи законопроект за по-добра защита на инвестициите. Той предвижда при прехвърляне на жилища в обществена собственост обезщетенията да се определят по пазарни цени, което значително би увеличило разходите за подобни операции.

Източник: БТА

Основните азиатски фондови пазари приключиха днешната търговията разнопосочно, като японските индекси закриха с понижения след силно колеблива търговия, при която основният индекс Nikkei за кратко се доближи до психологическата граница от 60 000 пункта. Негативната реакция на инвеститорите последва прогнозите, че Демократическата партия е напът да си осигури мнозинство и в двете камари на Конгреса на САЩ, предаде Киодо.

В Токио Nikkei 225 се понижи рязко с 893,23 пункта или 1,42 на сто до 62 188,63 пункта. По-широкият Topix е надолу с 34,9 пункта или 0,89 на сто до 3895,38 пункта.

Японските фондови пазари не работиха във вторник заради честването на официалния празник Ден на културата, уточнява Киодо.

Най-съществени загуби отчетоха компаниите от секторите на цветните метали, петролните и въглищните продукти, както и миннодобивната промишленост.

Щатският долар отслабна и за кратко се понижи до диапазона от около 157 йени в Токио. Японската валута поскъпна на фона на очакванията, че разликата между лихвените проценти в САЩ и Япония ще се свие. Доходността по американските държавни облигации също намаля, след като опасенията за влошаване на бюджетното състояние на САЩ отслабнаха заради силното представяне на демократите на изборите.

Технологично ориентираният индекс Nikkei за кратко загуби над 4 на сто, след като акциите на компании от секторите на изкуствения интелект и полупроводниците бяха подложени на силен натиск от продажби. Причина за това бяха опасенията, че победата на Демократическата партия и в двете камари на Конгреса ще доведе до по-строги регулации за изкуствения интелект. Според борсови посредници подобни промени в политиката на САЩ могат да засегнат и японските компании, които разширяват дейността си в тази област.

След като за кратко загуби над 3000 пункта и се доближи до психологическата граница от 60 000 пункта, Nikkei впоследствие ограничи спада си. Същото се случи и с индексът Topix, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще приеме изборните резултати и е готов да работи с демократите.

Допълнителни опасения за рентабилността и устойчивостта на инвестициите в технологичния сектор предизвикаха и съобщения по време на празничния ден в Япония, че големи американски технологични компании търсят допълнително финансиране.

Междувременно южнокорейският борсов индекс Kospi се повиши с 35,01 пункта или 0,62 на сто до 5683,8 пункта, посочва Си Ен Би Си.

В Австралия индексът S&P/ASX 200 се сви с 52,3 пункта или 0,59 на сто до 8834,5 пункта. В Хонконг индексът Hang Seng наддаде с 393,53 пункта или 1,67 на сто до 23 919,5 пункта, а в континентален Китай водещият CSI300 прибави 92,46 пункта или 2,31 на сто до ниво 4101,34 пункта. Индексът в Шанхай Shanghai Composite също е нагоре – със 78,07 пункта или 2,16 на сто до 3686,17 пункта.

Разнопосочният край на търговията в Азия последва търговията на Нюйоркската фондова борса вчера, където основните индекси приключиха сесията без ясна посока. Възстановяването на акциите на някои от най-големите технологични компании подкрепи американските фондови пазари, въпреки поевтиняването на книжата на „Епъл“ (Apple), предаде Асошиейтед прес.

Промишленият индекс Dow Jones е надолу със 197,26 пункта или 0,38 на сто до 51 786,72 пункта.

Широкообхватният S&P 500 прибави 27,52 пункта или 0,36 на сто до 7586,92 пункта.

Технологичният Nasdaq по наддаде с 207,646 пункта или 0,83 на сто до 25 372,009 пункта.

Пазарите са подложени на колебания заради нестабилното представяне на технологичните компании и дружествата, свързани с изкуствения интелект. Инвеститорите се опасяват, че силното поскъпване на акциите в сектора може да е довело до прекомерно високи оценки. Вчера обаче някои от най-влиятелните компании в тази област отчетоха ръст, след като ден по-рано бяха преминали от сутрешни печалби към загуби в следобедната търговия.

Акциите на „Енвидиа“ (Nvidia) поскъпнаха с 2,3 на сто, като компанията имаше най-голям принос за повишението на бенчмарка S&P 500. Книжата на друг производител на полупроводници – „Броудком“ (Broadcom) прибавиха 3,1 на сто към стойността си. Ръст отчетоха и технологични гиганти, които инвестират значителни средства в изкуствен интелект. Акциите на „Майкрософт“ (Microsoft), „Амазон“ (Amazon) и „Мета Платформс“ (Meta Platforms) поскъпнаха с над 2 на сто.

За разлика от тях книжата на „Епъл“ поевтиняха с 1,9 на сто. Компанията дълго време беше смятана за технологичен гигант с по-слаба зависимост от развитието на изкуствения интелект, но сега също усеща последиците от бума в сектора.

Заради нарасналото търсене на центрове за данни с изкуствен интелект цените на чиповете памет се повишават, което увеличава производствените разходи на „Епъл“. Компанията предупреди, че през последните три месеца на годината очаква по-ниска печалба от всеки долар реализирани приходи. Това се случи въпреки че отчетените от нея тримесечни приходи и печалба надхвърлиха прогнозите на анализаторите.

Акциите на „Палантир Текнолъджис“ (Palantir Technologies) също поевтиняха – с 1,6 на сто, въпреки че софтуерната компания отчете по-висока от очакваната печалба. За първи път приходите ѝ от корпоративни клиенти в САЩ надхвърлиха тези от американското правителство, като продажбите към бизнеса нараснаха със 148 на сто спрямо година по-рано.

Публикуваните вчера данни на Бюрото по статистика на труда към Министерството на труда също бяха по-добри от очакваното. От тях стана ясно, че броят на свободните работни места в САЩ нараства повече от очакваното през септември. Това повиши доходността по 10-годишните американски държавни облигации до 4,96 на сто спрямо 4,91 на сто в края на търговията в понеделник.

Източник: БТА

Американската технологична компания „Оракъл“ (Oracle) е анулирала петгодишен договор за предоставяне на изчислителна мощност на китайската „Тенсент“ (Tencent), оценяван на около 7 млрд. долара, след намеса на администрацията на президента Доналд Тръмп, съобщава „Файненшъл таймс“, позовавайки се на запознати източници.

Споразумението е предвиждало достъп до 100 000 съвременни чипа за изкуствен интелект в центрове за данни в Югоизточна Азия. За сделката, определяна като най-големия подобен договор на „Тенсент“ в чужбина, изданието съобщи за първи път през септември.

Според двама източници американски представители са изразили пред „Оракъл“ опасения относно договора. Същевременно висши служители от китайската провинция Гуандун, където е седалището на „Тенсент“, са призовали компанията да подкрепя местните производители на чипове, посочва един от източниците.

Впоследствие сделката е била отменена. „Оракъл“, „Тенсент“ и Белият дом не са отговорили веднага на запитванията за коментар.

Случаят показва нарастващите трудности пред американските доставчици на облачни услуги, които обслужват китайски компании за изкуствен интелект, отбелязва вестникът. Недостатъчното местно предлагане на чипове и затягането на американския експортен контрол насочват китайските технологични групи към изчислителна инфраструктура извън страната.

Договорите за използване на центрове за данни в чужбина могат да им осигурят достъп до съвременни процесори на „Енвидиа“ (Nvidia), които не са достъпни в Китай. Китайските компании използват тези ресурси особено за обучение на модели за ИИ, при което местните чипове все още имат ограничения, посочва изданието.

Според „Файненшъл таймс“ подобни договори са допустими съгласно действащите правила, но американските доставчици са под нарастващ натиск да ограничават зависимостта си от китайски клиенти.

Във вторник вестникът съобщи, че „Енвидиа“ е уведомила клиентите си, предоставящи облачни услуги, че поне 51 на сто от услугите им трябва да бъдат продавани на некитайски компании.

„БайтДенс“ (ByteDance) и „Алибаба“ (Alibaba) остават сред най-големите клиенти на центровете за данни в Югоизточна Азия. „Оракъл“ е основен доставчик на „БайтДенс“ в региона и разполага с множество центрове за данни в Малайзия.

Американската компания е съхранявала и данните на потребители в САЩ на платформата „ТикТок“ (TikTok), преди да се включи в консорциума, придобил американските операции на приложението в края на миналата година.

Засиленото търсене на изчислителна мощност в Югоизточна Азия е довело до по-високи цени, по-дълги срокове и по-големи авансови плащания по договорите, посочва „Файненшъл таймс“.

Разходите на „Тенсент“ за инфраструктура са нараснали рязко през последната година. Компанията се стреми да навакса изоставането си в ИИ, а последните ѝ модели „Хънюен“ (Hunyuan) показват подобрение и намаляват разликата с водещи китайски разработки като „Циенуън“ (Qwen) на „Алибаба“. 

Източник: БТА