Народната банка на Северна Македония е изпратила писмо до регулатора в Сърбия с искане до три дни да бъде взето решение дали акциите на Алта банка-Битоля ще бъдат пуснати на борсата, съобщи по ТВ Телма гуверньорът на централната банка в Скопие Трайко Славески. По думите му, независимо дали ще получи отговор, до десет дни Народната банка на Северна Македония ще предложи акциите на Алта банка–Битоля на Фондовата борса в Северна Македония, като вече има интерес от „няколко потенциални инвеститори от страната и чужбина”.

Проблемът с Алта банка-Битоля дойде, след като в събота беше отнет лицензът на Алта банка-Белград, а гражданите със сметки в банката започнаха масово да теглят средствата си от нея. Народната банка на Северна Македония пое администрирането на банката и взе решение за лимитирано теглене на средства до 160 евро седмично по карти, вчера офисите на банката останаха затворени, пред банкоматите се извиха огромни опашки, а напрежението се покачи не само в Битоля.

В интервюто Славески заяви, че се подготвя специално решение за изплащане на пенсии на приблизително 3500 пенсионери, които получават пенсиите си чрез Алта банка АД Битоля и не разполагат с карти, като се разглежда възможността за еднократно теглене на до 20 000 денара на каса (около 320 евро). Търси се и решение за компаниите, които изплащат заплати през банката. 

По думите на гуверньора на Народната банка на Северна Македония общата изходяща сума от Алта банка АД Битоля към Сърбия след 26 октомври, ден след като в Сърбия се проведоха извънредни парламентарни избори, възлиза на около 180 000 евро, докато сумата, дошла от Сърбия към страната през същия период, възлиза на около 16 000 евро. 

„Проверихме транзакциите и това са плащания, свързани с редовните операции на клиентите на банката, включително малки предприятия в страната, които внасят стоки. От друга страна, входящите потоци от Сърбия към страната за същия период възлизат само на 16 000 евро. Така че, няма милионни преводи, няма такива изходящи потоци, няма данни за пране на пари”, заяви Славески, в отговор на въпроси, зададени в последните дни от опозицията. 

От опозиционната СДСМ и днес дадоха пресконференция, на която генералният секретар на партията Александър Димитриевич отново попита „защо управителят на Народната банка Трайко Славески крие колко пари Вучич е превел в (Северна) Македония чрез Алта банка” и дали тези средства са останали в страната или са продължили към Москва.

„Междувременно народът на (Северна) Македония не може да вземе парите си. Мерките, въведени от Славески, са за да може тази престъпна група да извърши безпрепятствено парични преводи, докато гражданите нямат достъп до парите си – пари за живот, за основни нужди, за храна и лекарства. Това е защитата на капитала на престъпниците за сметка на спестителите, чиито депозити и сметки са запорирани. Ако гражданите бяха защитени, щеше да им бъде позволено да теглят парите си безпрепятствено, без ограничения“, каза Димитриевич.

От управляващата ВМРО-ДПМНЕ също излязоха с изявление, според което СДСМ създава паника, „за да отвори възможност бизнесмен, близък до (председателя на СДСМ) Венко Филипче и (бившия лидер и бивш премиер) Зоран Заев, да купи акциите на банката на ниска цена”.

С коментар по темата се включиха и от коалиционния партньор на ВМРО-ДПМНЕ, албанската партия ВЛЕН, от където атакуваха другата голяма албанска партия ДСИ, че „проектите на Александър Вучич в (Северна) Македония са дошли с подкрепата на ДСИ“. От коалиционния партньор на управляващите в Северна Македония изброяват сръбските компании, които са дошли в страната по времето на предишното правителство, заключавайки, че „това е верига, която води от Белград до ДСИ и от ДСИ обратно до Белград”.

„Вучич загуби властта, а Алта банка остана без лиценз. Сега тайните в Белград се разкриват, а с тях и сметките. Подадохме документите на Държавната комисия за предотвратяване на корупцията. Али Ахмети и ДСИ мълчат 13 месеца. Това мълчание няма да им помогне сега. Затова изискваме Държавната комисия за предотвратяване на корупцията и Прокуратурата спешно да разследват сделките (…) на Алта банка, заема от 5 милиона евро и търговете от общини, управлявани от ДСИ. Компетентните институции да поискат данни от сръбските власти за всички връзки на Алта банка с компании от (Северна) Македония, а ДСИ да публикува протоколите от срещите на (бившия министър на външните работи Буяр) Османи и (председателя на ДСИ Али) Ахмети с (Александър) Вучич и сръбски официални лица”, настояват в реакцията си от ВЛЕН.

Алта банка-Белград придоби банката в Битоля преди година и още тогава от СДСМ изразиха съмнение за сделката. В събота лицензът на Алта банка в Белград бе отнет, а собственикът й, заподозрян за кражба на 380 млн. евро, и още двама служители в банката бяха арестувани. 

Източник: БТА

Тримата мъже, задържани и обвинени във връзка с експлозията в централния атински квартал „Плака“, при която на 25 септември загинаха шестима души, остават в ареста след решение на съдебните власти, съобщи гръцката обществена телевизия ЕРТ.

Разпространени са нови записи от охранителни камери, които хвърлят нова светлина върху случая, се посочва в информацията. ЕРТ съобщи, че на единия запис, направен от охранителна камера на съседна сграда, се вижда моментът на експлозията. Вторият запис, направен в близкия до мястото на инцидента квартал „Неос Космос“, показва как тримата обвиняеми – мъже на 55, 37 и 34 години, си поделят откраднатото. Според информация на властите те са двама гръцки и един албански гражданин.

Според обвинителния акт при демонтиране на медни тръби от инсталацията за природен газ на сградата обвиняемите са предизвикали значително изтичане на газ, което няколко часа по-късно е довело до експлозия, вероятно вследствие на искра от електрически ключ. След като са дали обяснения пред съдия-следовател, тримата са оставени в ареста със съгласието на прокурор. Срещу тях са повдигнати няколко обвинения – за причиняване на експлозията, за убийства при евентуален умисъл и причиняване на телесна повреда.

Според ЕРТ обвиняемите са признали, че са се намирали в сградата, но са отрекли действията им да имат връзка с експлозията. При отвеждането му един от задържаните е заявил, че е съкрушен от случилото се, но няма вина, докато друг от задържаните е поискал прошка от семействата на жертвите.

При взрива са загинаха общо шест души  – две двойки американски туристи, както и по-възрастна семейна двойка – гъркиня и нейният британски съпруг, които са живеели постоянно в сградата.

В съвместно изявление семействата на американските жертви определят решението за задържането на обвиняемите като „важна стъпка по пътя към правосъдието“, но настояват разследването да не се ограничава само до действията на тримата мъже, съобщи ЕРТ. 

Близките на загиналите призовават да бъдат проверени и газовата инсталация, мерките за безопасност, поддръжката и контролът върху спазването на съответните правила, за да се установи защо трагедията не е била предотвратена, посочи още ЕРТ.

Заради случая кметът на Атина Харис Дукас написа писмо до министъра на защитата на гражданите Михалис Хрисохоидис, в което посочва, че в гръцката столица зачестяват случаите на кражби на медни тръби и електрически кабели, с цел предаването им на скрап, което поставя под риск жителите на гръцката столица и нанася финансови вреди. 

Източник: БТА

/ЕД/

Източник: БТА