Мисията на ООН за правата на човека в Украйна осъди руската атака, при която бяха убити най-малко 33 души в бивша училищна сграда, където е била разпределяна хуманитарна помощ, заявявайки, че това вероятно е нарушение на международното право, предаде Франс прес. 

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че многобройните вчерашни удари по село Комишуваха в югоизточната Запорожка област, са едни от най-смъртоносните руски атаки от началото на войната.

„Десетки бяха убити, докато цивилни се събираха, за да получат хуманитарна помощ в Комишуваха, времето и мястото на разпределението на хуманитарната помощ бяха добре оповестени“, заяви Даниел Бел, ръководител на Мисията на ООН по правата на човека в Украйна. 

„Или руските въоръжени сили са знаели, че се извършва разпределение на хуманитарна помощ, или не са предприели най-основните стъпки, за да разберат какво се случва в селото, което са планирали да атакуват“, каза Бел.

„И в двата случая тази атака изглежда е нарушила най-фундаменталните принципи на международното хуманитарно право“, подчерта той. 

Наблюдателите на ООН заявиха, че Русия е използвала „мощни авиационни управляеми бомби“ при удара. 

„Атаката, при която множество управляеми бомби удариха училищна сграда в Комишуваха, Запорожка област, се случи сутринта, докато цивилни се бяха събрали, за да получат хуманитарна помощ“, съобщиха наблюдатели на ООН в изявление.

„Местните власти обявиха разпределението на хуманитарната помощ предния ден в канал в социална медия с близо 5000 абонати, като заявиха, че разпределението ще се проведе в училището между 10:00 и 12:00 часа на 2 ноември“, посочват служителите на ООН. 

Зеленски каза, че 33 души са били убити и че над 50 може да са затрупани под развалините.

Вчера той заяви, че Москва е взела на прицел много пъти мястото, удряйки убежището, където хората са избягали след първите атаки. 

Сред жертвите са двама спасители и четирима полицаи, съобщи в Телеграм изпълняващият длъжността областен губернатор на Запорожка област Михайло Семикин. 

Двама души са били убити при украинска атака с дрон срещу цивилен автомобил в окупираната от Русия част от Запорожка област. Едната от жертвите е служителка на Запорожката АЕЦ, съобщи междувременно днес назначеното от Москва ръководство на атомната електроцентрала, цитирано от ТАСС.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

Парламентът на Гренландия ратифицира днес споразумението за сигурност, постигнато по-рано тази година с американския президент Доналд Тръмп, въпреки че представители на опозицията изразиха съмнения относно икономическите ползи от него, предаде Ройтерс. 

Споразумението беше подписано през септември от САЩ, Дания и Гренландия с цел да се сложи край на напрежението, предизвикано от многократните заплахи на Тръмп да установи американски контрол над богатия на природни ресурси и стратегически разположен арктически остров. 

Гренландия е автономна територия в състава на Дания.

Документът предвижда разширяване на американското военно присъствие на острова, включително изграждането на две нови военни бази и разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана „Златен купол“, предложена от Тръмп. Същевременно споразумението потвърждава суверенитета на Дания и правото на гренландците на самоопределение.

При днешното гласуване 16 депутати подкрепиха споразумението, нито един не гласува против, а седем се въздържаха. Още при първото обсъждане миналия месец мнозинството от депутатите изразиха подкрепа за споразумението.

През януари Белият дом съобщи, че Тръмп разглежда различни възможности за придобиване на Гренландия, включително евентуално използване на военна сила. Изявлението предизвика тревога сред европейските правителства и доведе до засилени дипломатически усилия за намаляване на напрежението.

Външният министър на Гренландия Муте Егеде определи ратифицирането на споразумението като важна стъпка за острова. „Трябва да приемем, че мирът и стабилността вече не са нещо, което можем да смятаме за даденост“, заяви Егеде пред депутатите в столицата Нук малко преди гласуването.

По време на дебатите опозиционната партия „Налерак“, която е сред най-активните политически сили, настояващи за независимостта на Гренландия, постави под въпрос икономическата изгода от споразумението.

„Искаме по-добро споразумение, от което да можем да се възползваме, когато станем независима държава. Настоящото споразумение обаче не ни носи никакви икономически ползи“, заяви председателят на партията Пеле Броберг.

Предстои споразумението да бъде разгледано и от датския парламент. Първото обсъждане е насрочено за следващата сряда, а второто четене и окончателното гласуване се очакват на 19 ноември.

Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му от Гренландия и Дания, като не се изисква одобрение от Сената на САЩ.

Източник: БТА