Свържете се с нас

Свят

Как републиканците в САЩ се готвят да управляват страната след евентуална загуба на междинните избори

В навечерието на междинните избори в САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп вече се подготвя за сценарий, при който републиканците губят контрола си върху Конгреса и им се налага да управляват през последните две години от мандата му в условията на мнозинства на опозицията, пише в свой анализ агенция Ройтерс. Високопоставени официални представители на Белия дом от месеци разработват планове за разширяване на употребата на президентските правомощия, така че основни части от политическата програма на Тръмп да могат да бъдат осъществявани и без одобрението на законодателната власт. Паралелно с това администрацията се подготвя за разследвания, изслушвания и искания за предоставяне на документи от евентуално доминиран от демократите Конгрес. 

Залогът е особено голям, тъй като републиканците в момента разполагат с мнозинство и в двете камари на Конгреса, което позволи на президента да прокара ключови законодателни инициативи през първата половина на втория си мандат, коментира Ройтерс. Демократите се нуждаят от четири места, за да си осигурят мнозинство в Камарата на представителите, докато надпреварата за Сената остава по-непредвидима. Според анализ на британския мозъчен тръст „Чатъм Хаус“ от края на миналия месец демократите имат добри шансове да спечелят мнозинство в Камарата, макар че това не означава автоматично, че те ще могат да ограничат съществено президентската власт. Именно тази перспектива е накарала екипа на Тръмп да започне подготовка за управление в условията на разделена изпълнителна и законодателна власт още преди американците да са гласували. 

В центъра на подготвяния план е възможността Белият дом да продължи да провежда политиката си чрез президентски укази, административни разпоредби и обявяване на извънредни положения, отбелязва Ройтерс. Заместник-ръководителят на президентската администрация Стивън Милър, директорът на Службата за управление и бюджет Ръсел Воут и юристите на Белия дом работят по този сценарий още от април. Сред разглежданите възможности са издаване на укази за нови мита върху вноса на критични природни изкопаеми и вятърни турбини, затягане на визовите правила за чуждестранни студенти и временни работници, както и мерки за намаляване на разходите за жилищно строителство. Целта е администрацията да запази възможността да изпълнява основните си приоритети в области, в които президентът разполага със значителни самостоятелни правомощия. 

Особено важна роля в тези планове има Воут, който проучва как администрацията може да използва вече одобрени от Конгреса средства за финансиране на своите приоритети, посочва Ройтерс. Обсъжда се и промяна на правилата за разпределяне на федералните субсидии, която би предоставила на политическите назначения в администрацията по-голямо влияние върху това кои програми и организации получават публични средства. По този начин Белият дом би могъл да упражнява по-силен контрол върху федералните разходи, без непременно да му се налага да търси одобрение от законодателната власт. Това е особено важно, тъй като една контролирана от демократите Камара на представителите би могла да блокира нови бюджетни инициативи, но не и автоматично да отмени вече отпуснати средства. 

Тази стратегия обаче има своите ограничения, се отбелязва в анализа на „Чатъм Хаус“. Президентът разполага със значителна свобода на действие в сферата на външната политика, търговията и имиграцията, но Конгресът продължава да има ключови правомощия при одобряването на бюджета, назначаването на висши държавни служители и приемането на ново законодателство. Демократическо мнозинство в Сената например би могло да блокира или значително да забави одобряването на президентските назначения, включително на федерални съдии. Освен това укази, за които има съмнения, че надхвърлят конституционните правомощия на президента, могат да бъдат оспорвани пред съдилищата. Следователно планът на Тръмп не предполага пълно заобикаляне на Конгреса, а по-скоро използване на всички налични механизми за ограничаване на зависимостта от него. 

Другата основна част от стратегията на Белия дом е свързана с очакваните инициативи за разследвания на демократите, коментира Ройтерс. Ако спечелят мнозинство в Камарата на представителите, демократите ще получат контрол върху комисиите в институцията и възможност да изискват документи, да призовават представители на администрацията на изслушвания и да започват разследвания на действията на президента и неговото обкръжение. Официални представители на демократите вече не веднъж са коментирали, че биха започнали разследвания на Тръмп за начина, по който според тях той използва президентските си правомощия в полза на своите съюзници и дарители. Възможни обекти на проверките са и бизнес интересите на президентското семейство, както и решенията на администрацията в сферата на външната политика. 

В отговор юристите на Белия дом вече са започнали да инструктират политическите назначения и ръководителите на федерални агенции как да реагират на призовки, искания за документи и парламентарни разследвания, отбелязва Ройтерс. Според източниците на агенцията на служителите е било препоръчано да внимават какво записват в официалната си кореспонденция. Администрацията също така търси юридически основания за по-широко използване на президентската привилегия, която позволява определени комуникации на държавния глава да останат поверителни. Това показва, че Белият дом не просто очаква политически сблъсък с демократите, а се подготвя за продължителна юридическа конфронтация относно границите на парламентарния контрол върху изпълнителната власт. 

Възможността за трети опит за импийчмънт на Тръмп също присъства в политическите анализи, макар че демократическото ръководство към момента изглежда не го поставя сред непосредствените си приоритети, посочва Ройтерс. Според анализ на Института „Брукингс“ подобна процедура би могла да започне в Камарата на представителите, ако демократите си осигурят мнозинство, но отстраняването на президента изисква две трети от сенаторите да гласуват в подкрепа на осъдителна присъда – праг, който би бил изключително труден за преминаване. Освен това демократите трябва да преценят дали импийчмънтът би им донесъл политически дивиденти, или ще позволи на Тръмп да представи разследванията като опит за отстраняването му по политически причини.

Подготовката на администрацията на Тръмп за евентуална загуба на федерално равнище не се ограничава до Белия дом и Конгреса, пише в. „Вашингтон Пост“. Републиканците имат сериозно влияние в щатските законодателни органи и губернаторските администрации, което им предоставя допълнителни възможности да защитават политическите си приоритети. Според анализ на вестника от 6 октомври демократите имат шанс да отнемат от републиканците контрола на правителствата на местно ниво в няколко щата, но републиканците вероятно ще успеят да съхранят значителна част от влиянието си. Щатските власти имат правомощия по въпроси като изборното законодателство, преразпределянето на избирателните райони, образованието, данъците и абортите. Следователно дори загуба на Конгреса няма да означава за републиканците автоматично загуба на всички инструменти за влияние върху американската политика. 

Особено чувствителна тема е контролът върху изборните правила, посочва изданието. През последните месеци Тръмп многократно поставяше под съмнение надеждността на американската избирателна система и настояваше за по-строги изисквания към регистрацията на гласоподавателите. Подобна реторика може да подкопае доверието в резултатите от междинните избори и да създаде предпоставки за политическа криза, ако републиканците претърпят поражение. Евентуално оспорване на изборните резултати може да има последици не само за легитимността на следващия Конгрес, но и за президентските избори през 2028 година. В този контекст щатските институции ще имат съществено значение за удостоверяването на резултатите и за защитата на изборния процес от политически натиск. 

Политическите последици за Републиканската партия обаче може да се окажат още по-дългосрочни, отбелязва Асошиейтед Прес. Междинните избори ще бъдат първият голям тест за способността на партията да запази коалицията от избиратели, която върна Тръмп в Белия дом през 2024 година. Евентуална загуба би могла да даде начало на вътрешнопартийни спорове за бъдещото ръководство и за това кой трябва да бъде приемник на политическото влияние на президента. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио са сред потенциалните кандидати за лидерската позиция в републиканския лагер, но резултатът от изборите може да промени перспективите им. Самият Тръмп обаче вероятно ще остане доминираща фигура в партията дори при загуба, което ще затрудни опитите на някои републиканци да се дистанцират от него. 

В крайна сметка подготовката на Белия дом за евентуална загуба на междинните избори показва, че администрацията на Тръмп възнамерява да запази максимално широки възможности за действие дори демократите да установят контрол върху Конгреса, коментира Ройтерс. Президентските укази, използването на вече одобрени бюджетни средства, президентското вето и юридическите похвати могат да се превърнат в основни инструменти на управлението през последните две години от мандата на президента. Същевременно демократите ще разполагат с възможности за парламентарен контрол, разследвания и блокиране на назначения, но няма да могат лесно да отменят всички решения на Тръмп. Най-вероятният резултат от подобно развитие няма да бъде парализа на работата на американската държава, а по-скоро продължителна конфронтация между институциите. Според повечето анализатори междинните избори няма да доведат до промяна в управленските политики, а по-скоро ще дадат начало на нова битка за границите на президентските правомощия и за политическото наследство на Доналд Тръмп преди президентската надпревара през 2028 г., заключава агенцията. 

Източник: БТА

Свят

ООН осъди нападението на Русия срещу център за хуманитарна помощ в Югоизточна Украйна

Мисията на ООН за правата на човека в Украйна осъди руската атака, при която бяха убити най-малко 33 души в бивша училищна сграда, където е била разпределяна хуманитарна помощ, заявявайки, че това вероятно е нарушение на международното право, предаде Франс прес. 

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че многобройните вчерашни удари по село Комишуваха в югоизточната Запорожка област, са едни от най-смъртоносните руски атаки от началото на войната.

„Десетки бяха убити, докато цивилни се събираха, за да получат хуманитарна помощ в Комишуваха, времето и мястото на разпределението на хуманитарната помощ бяха добре оповестени“, заяви Даниел Бел, ръководител на Мисията на ООН по правата на човека в Украйна. 

„Или руските въоръжени сили са знаели, че се извършва разпределение на хуманитарна помощ, или не са предприели най-основните стъпки, за да разберат какво се случва в селото, което са планирали да атакуват“, каза Бел.

„И в двата случая тази атака изглежда е нарушила най-фундаменталните принципи на международното хуманитарно право“, подчерта той. 

Наблюдателите на ООН заявиха, че Русия е използвала „мощни авиационни управляеми бомби“ при удара. 

„Атаката, при която множество управляеми бомби удариха училищна сграда в Комишуваха, Запорожка област, се случи сутринта, докато цивилни се бяха събрали, за да получат хуманитарна помощ“, съобщиха наблюдатели на ООН в изявление.

„Местните власти обявиха разпределението на хуманитарната помощ предния ден в канал в социална медия с близо 5000 абонати, като заявиха, че разпределението ще се проведе в училището между 10:00 и 12:00 часа на 2 ноември“, посочват служителите на ООН. 

Зеленски каза, че 33 души са били убити и че над 50 може да са затрупани под развалините.

Вчера той заяви, че Москва е взела на прицел много пъти мястото, удряйки убежището, където хората са избягали след първите атаки. 

Сред жертвите са двама спасители и четирима полицаи, съобщи в Телеграм изпълняващият длъжността областен губернатор на Запорожка област Михайло Семикин. 

Двама души са били убити при украинска атака с дрон срещу цивилен автомобил в окупираната от Русия част от Запорожка област. Едната от жертвите е служителка на Запорожката АЕЦ, съобщи междувременно днес назначеното от Москва ръководство на атомната електроцентрала, цитирано от ТАСС.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Папа Лъв XIV e в добро здравословно състояние и в петък заминава на 12-дневна обиколка в Латинска Америка, съобщи Ватиканът

Папа Лъв XIV e в добро здравословно състояние и е готов тази седмица да отпътува за обиколка на три страни от Южна Америка, след като преди по-малко от месец бе подложен на операция за рак на белия дроб, предаде Ройтерс, като  се позова на изявление на Ватикана.

В текста се посочва, че не се налага да се предприемат допълнителни медицински предпазни мерки.

В петък 71-годишният Лъв XIV ще отпътува за Уругвай, като обиколката му ще продължи 12 дни и ще включва също Аржентина и Перу. Това ще е едно от най-натоварените папски пътувания от десетилетия.  

На 13 октомври Лъв XIV претърпя операция за отстраняване на част от десния бял дроб.

„Папата е в добро здраве“, заяви говорителят на Ватикана Матео Бруни по време на пресконференция. „Не става дума за трайно състояние, а за нещо, от което човек се възстановява“, добави Бруни. 

Лъв XIV, който застана начело на Римокатолическата църква през май 2025 г., бе диагностициран с рак през октомври тази година. Новината за заболяването му предизвика шок и повдигна въпроси около бъдещата форма на понтификата му, докато продължава борбата със заболяването. 

Светият отец бе опериран заради белодробен аденокарцином – най-често срещаната форма на рак на белия дроб. Лекарите му заявиха, че според резултатите от хистологичното изследване няма метастази и не се налага допълнително лечение. 

/ЛМ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Парламентът на Гренландия ратифицира споразумението за сигурност със САЩ

Парламентът на Гренландия ратифицира днес споразумението за сигурност, постигнато по-рано тази година с американския президент Доналд Тръмп, въпреки че представители на опозицията изразиха съмнения относно икономическите ползи от него, предаде Ройтерс. 

Споразумението беше подписано през септември от САЩ, Дания и Гренландия с цел да се сложи край на напрежението, предизвикано от многократните заплахи на Тръмп да установи американски контрол над богатия на природни ресурси и стратегически разположен арктически остров. 

Гренландия е автономна територия в състава на Дания.

Документът предвижда разширяване на американското военно присъствие на острова, включително изграждането на две нови военни бази и разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана „Златен купол“, предложена от Тръмп. Същевременно споразумението потвърждава суверенитета на Дания и правото на гренландците на самоопределение.

При днешното гласуване 16 депутати подкрепиха споразумението, нито един не гласува против, а седем се въздържаха. Още при първото обсъждане миналия месец мнозинството от депутатите изразиха подкрепа за споразумението.

През януари Белият дом съобщи, че Тръмп разглежда различни възможности за придобиване на Гренландия, включително евентуално използване на военна сила. Изявлението предизвика тревога сред европейските правителства и доведе до засилени дипломатически усилия за намаляване на напрежението.

Външният министър на Гренландия Муте Егеде определи ратифицирането на споразумението като важна стъпка за острова. „Трябва да приемем, че мирът и стабилността вече не са нещо, което можем да смятаме за даденост“, заяви Егеде пред депутатите в столицата Нук малко преди гласуването.

По време на дебатите опозиционната партия „Налерак“, която е сред най-активните политически сили, настояващи за независимостта на Гренландия, постави под въпрос икономическата изгода от споразумението.

„Искаме по-добро споразумение, от което да можем да се възползваме, когато станем независима държава. Настоящото споразумение обаче не ни носи никакви икономически ползи“, заяви председателят на партията Пеле Броберг.

Предстои споразумението да бъде разгледано и от датския парламент. Първото обсъждане е насрочено за следващата сряда, а второто четене и окончателното гласуване се очакват на 19 ноември.

Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му от Гренландия и Дания, като не се изисква одобрение от Сената на САЩ.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 44 минути

ООН осъди нападението на Русия срещу център за хуманитарна помощ в Югоизточна Украйна

Икономикапреди 49 минути

Европейските борси закриха сесиите със спадове на фона на напрежението в Близкия изток и изборите в САЩ

Спортпреди 51 минути

Марица (Пловдив) отстъпи на азербайджанския Туран Товуз в първия мач от третия квалификационен кръг на Шампионската лига по волейбол за жени

Балканипреди 54 минути

Кипър обмисля промени в правилата за производство на традиционния вид сирене халуми

Икономикапреди един час

Износът на петрол от Венецуела остава почти без промяна през октомври на фона на стагниращия добив и високите транспортни разходи, сочат данни

Българияпреди един час

Двата контейнера и цистерната, открити във водите и по крайбрежието ни, остават под непрекъснато наблюдение

Балканипреди един час

АНА-МПА: Гърция осигурява нормалното изпълнение на проекта за електроенергийна връзка между Гърция и Кипър, каза външният министър Герапетритис

Святпреди един час

Папа Лъв XIV e в добро здравословно състояние и в петък заминава на 12-дневна обиколка в Латинска Америка, съобщи Ватиканът

Спортпреди един час

Треньорът на Лайпциг Демикелис разкри, че Баумгартнер ще бъде титуляр срещу Сити

Балканипреди един час

При операции за борба с киберпрестъпността в Турция бяха задържани 120 заподозрени

Балканипреди един час

КосоваПрес: Край на чакането на опашки – Косово въвежда дигитален портфейл

Спортпреди един час

Порто ще опита да се възползва от проблемите с контузени в състава на Наполи и да спечели първа победа в Шампионската лига през сезона

Българияпреди 5 дни

Защо не бе спасен контейнеровозът с 421 контейнера на борда, пита Ивайло Мирчев и отправя пет въпроса към управляващите

Балканипреди 4 дни

Започна срещата на лидерите от Организацията на тюркските държави; Илхам Алиев не дойде в Анкара

Святпреди 4 дни

Тръмп и Клинтън участваха в предизборни прояви за междинните избори през два щата разстояние

Святпреди 4 дни

Украинска делегация и евакуирани жители на Олешки потеглиха за руския град Анапа по маршрут обратно за Украйна, съобщи главен преговарящ

Българияпреди 3 дни

В секции в Тенерифе, Монреал 1 и Атланта няма да пристигнат навреме машини за гласуване, забавя се доставката на бюлетини в градове в Австралия и САЩ

Святпреди 4 дни

Укринформ: При украинска атака бяха поразени петролопреработвателен завод и военна консервна фабрика в Западна Русия

Спортпреди 4 дни

Над 800 бъдещи звезди във фехтовката ще участват на турнира за купа „Свечников“

Българияпреди 4 дни

Общинският съвет в Девин пренасочи над 5600 евро за културни прояви

Спортпреди 4 дни

Реал Мадрид надигра Фенербахче в домакинство от баскетболната Евролига

Спортпреди 4 дни

Състезателите по бадминтон проведоха първа тренировка в Дакар, Теодор Митев ще играе в груповата фаза с водача в схемата

Спортпреди 4 дни

Стефани Стоева и Габриела Стоева се класираха за полуфиналите на двойки на турнир по бадминтон в Германия

Святпреди 4 дни

Ройтерс: Тръмп планира да депортира някои афганистански имигранти обратно в Афганистан

Новини