Намаляването на бедността в България не може да бъде отделено от зеления преход, а политиките в областта на заетостта, социалната защита и енергетиката трябва да се разработват съвместно. Това каза Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“.

„Работните места, социалната защита и енергийната политика вече не могат да бъдат планирани поотделно. Това е едно от ясните заключения на оценката“, посочи Пелмар. Той подчерта значението на междуинституционалната координация и благодари на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката за съвместната работа по доклада.

По думите му България има основания да отчита постигнатия напредък през последните близо две десетилетия, през които страната е достигнала статут на държава с високи доходи и се е присъединила към еврозоната. Бедността е намаляла значително, доходите са се повишили, а средната класа вече е най-голямата обществена група. Основен принос за този напредък имат икономическият растеж, трудовите доходи и пенсиите, отбеляза той.

Пелмар обаче обърна внимание, че общите икономически показатели не отразяват еднакво условията на живот на всички граждани. Относителната бедност и неравенството в България остават сред най-високите в Европейския съюз, като някои семейства, населени места и региони не са се възползвали в еднаква степен от икономическия растеж.

Той посочи, че възможностите на децата все още зависят от мястото, в което са родени. Сред групите, при които бедността и ограниченият достъп до възможности са концентрирани, са децата, възрастните хора, живеещи сами, и ромските общности. Регионалните различия също остават сериозно предизвикателство.

Според Пелмар България е изправена пред важен избор за следващия етап от икономическото си развитие. Застаряващото и намаляващо население, недостигът на работна сила, променящите се изисквания към уменията и бюджетният натиск ще затруднят бъдещото сближаване с останалите европейски икономики.

Зеленият преход ще промени разходите на домакинствата за енергия и транспорт и ще постави въпроса кой ще понесе тежестта от тези промени и кой ще се възползва от ползите, посочи той.

Пелмар открои три основни извода от оценката. Първият е, че напредъкът в намаляването на бедността е реален и е постигнат благодарение на икономическия растеж, трудовите доходи и пенсиите. Вторият е, че този напредък е неравномерен и бедността остава концентрирана в определени региони и уязвими групи. Третият е необходимостта от нови инструменти за следващия етап на растежа.

Сред препоръките той посочи инвестиции в умения и квалификация, създаване на условия официалната заетост да осигурява по-високи доходи от социалните помощи, укрепване на системата за социална защита и целенасочена подкрепа за домакинствата и регионите с най-големи потребности.

„Българското предизвикателство не е само да расте по-бързо. Страната трябва да гарантира, че всеки регион и всяко семейство споделят ползите от растежа“, каза ръководителят на офиса на Световната банка.

Той обърна внимание и на предстоящите решения, свързани с достъпността на енергията и транспорта, регионалните различия, системата за търговия с емисии ЕTS2, компенсациите и Социалния план за климата. По думите му добре разработените политики могат да защитят уязвимите домакинства, като същевременно подкрепят конкурентоспособността и икономическия растеж, докато неподходящите решения могат да задълбочат съществуващите неравенства.

По отношение на енергийния сектор Пелмар подчерта, че енергийният преход е и въпрос на социална политика, тъй като начинът, по който се определя и насочва подкрепата, ще определи дали ползите от него ще достигнат до широк кръг от хора.

За Министерството на труда и социалната политика основните изводи са свързани със заетостта, уменията, активирането на работната сила и социалното подпомагане. Добрите работни места остават най-устойчивият начин за излизане от бедността, а уменията и участието на пазара на труда ще имат още по-голямо значение с намаляването на работната сила, отбеляза той.

Пелмар посочи, че работата на Световната банка е съсредоточена върху създаването на работни места чрез инвестиции в хора и инфраструктура, подобряване на условията за развитие на бизнеса и мобилизиране на частен капитал. В енергийния сектор институцията подкрепя преходи, съобразени с националните приоритети, които разширяват предлагането на енергия, укрепват системите и осигуряват отговорно управление на емисиите.

Той отбеляза, че оценката е свързана и с Рамката за партньорство на Световната банка с България за финансовите 2025-2029 г., която поставя акцент върху конкурентоспособността, социалното включване и развитието на нисковъглеродна и по-устойчива икономика.

Пелмар припомни, че Световната банка работи с България повече от три десетилетия, включително по въпроси, свързани с човешкото развитие, социалната защита и включването на ромските и други маргинализирани общности.

Той изрази надежда докладът да послужи като обща доказателствена основа за бъдещите решения в областта на заетостта, уменията, социалната защита, данъчната политика, европейските фондове и подкрепата за отделните региони.

„Световната банка е готова да помогне тези изводи да се превърнат в действия“, заяви Пелмар. По думите му България е показала какво може да бъде постигнато в рамките на едно поколение, а следващата задача е резултатите от развитието да достигнат до всички.

Източник: БТА

Прилаганата социална политика в периода 2020 г. – юни 2026 година води до значително нарастване на социалните плащания, изпреварващо темповете на икономически растеж (БВП) и приходите в държавата, което налага бързи управленски решения за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси. Това става известно от одита на Сметната палата „Социални плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт”, за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г. Одитът бе възложен от Народното събрание по-рано през тази година, като от Сметната изпратен посочват, че са го изпратили до Народното събрание в определения срок, който бе 30 октомври 2026 г.

Според изводите на одиторите на Сметната палата с провежданата социална политика през периода 2020 г. – юни 2026 г. се подобрява защитата на уязвимите групи, но се създава фискален риск, който рефлектира върху целия държавен бюджет и Консолидираната фискална програма. 

Цената на провежданата социална политика за периода е създаването на структурно небалансирана, фискално натоварваща и негъвкава осигурително-социална система, която губи финансовата си автономност и се превръща в мащабна държавна социална програма. Това налага бързи и адекватни управленски решения за стабилизиране на системата, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси, посочват от одитната институция.

Според Сметната палата възможност да се усъвършенства процесът по разработване на държавната социална политика е да се извършват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието и системно анализиране на кумулативния финансов ефект. 

Анализирани са разходите за социални плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), извършвани по осем специални закона – Закона за закрила на детето, Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ, Закона за семейни помощи за деца, Закона за социалното подпомагане, Закон за българския жестов език, Закона за ветераните от войните на Република България и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. 

За 6,5-годишния период на одита са изплатени 7,4 млрд. евро за над 5 млн. случаи/лица, като са подпомогнати средномесечно около 765 хиляди случаи/лица, se  Законът за хората с увреждания и Законът за личната помощ концентрират най-голям финансов ресурс – общо около 4,4 милиарда евро. 

Налице е нарастване на разходите за социални плащания и сериозно разминаване между темпа им и базовите приходи на държавата. Този дисбаланс не е следствие от временна икономическа криза, а е нормативно заложен с въведените  динамични макропоказатели. Някои от тях оказват най-голямо влияние върху бюджета на МТСП.

Нормативната промяна с най-силен кумулативен фискален ефект върху разходите е реформата за определяне размера на социалните помощи от месец юни 2023 г. Направена е замяна в неговата основа – от гарантиран минимален доход към „линия на бедност“, определяна ежегодно с постановление на МС. Така базата за изчисление на помощите нараства от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. (572 на сто) и достига до 764 лв. или над 390 евро през 2026 г., което автоматично разширява обхвата на правоимащите лица и катализира експлозивен ръст на разходите. 

Тази нормативна промяна за определяне на месечните помощи по Закона за социално подпомагане води до общ ръст на изплатените помощи от 110 на сто, достигайки 145 млн. лв. през 2025 г. 

Нормативното обвързване на възнагражденията на социалните и личните асистенти с размера на минималната работна заплата за страната превръща тези социални плащания в динамично растящ разход. За периода 2020 – 2026 г. минималната работна заплата се увеличава двойно, което води до ръст на разходите за възнаграждението на асистентите от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г., както и генериране на постоянен недостиг за изплащане на тези средства, налагащ извънредни трансфери от централния бюджет.

Отпадането на доходния критерий за еднократната помощ за ученици в 1-ви и 8-ми клас и включването на всички ученици до 4-ти клас през 2023 г. поставя бюджета в зависимост от броя записани ученици и лишава държавата от възможност за фискално регулиране на тези плащания чрез доходите на семействата. Разходите за помощи за ученици нарастват почти 9 пъти (от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

Нормативните промени, оказващи влияние върху бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния осигурителен институт (НОИ), са промените в максималния и минималния осигурителен доход, промени в пенсионната формула и начина на определяне на обезщетенията, посочват от Сметната палата.

Тези нормативни промени оказват двупосочен ефект: от една страна, значително подобряват социалната защита и жизнения стандарт на населението, но от друга – влошават финансовата автономност на ДОО (възможността да разчита на собствени приходи) и създават сериозен фискален натиск върху държавния бюджет. Така бюджетът на ДОО преминава в режим на нарастващ хроничен дефицит, изискващ над 45 на сто от плащанията да се покриват от данъчните приходи в централния бюджет, констатират от одитната институция.

Основните приходоизточници на осигурителната система в България са задължителните осигурителните вноски (плащани от работодатели, работници и самоосигуряващи лица).

Приходите от осигурителни вноски почти са се удвоили – от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. на 14,87 млрд. лв. през 2025 г., което се дължи на покачване на минималния осигурителен доход, минималната работна заплата и инфлацията, а не на икономически растеж.

Увеличението на минималния осигурителен доход нараства с въведения автоматичен механизъм  (50 на сто от средната брутна работна заплата за 12 месеца) за определяне на минималната работна заплата от 2023 г. Увеличението за осигуряващите и самоосигуряващи се лица е около 77 на сто. Увеличението на минималния осигурителен доход оказва ефект върху разходната част на бюджета на ДОО, тъй като е база за изчисляване на обезщетенията за безработица, болнични и майчинство. 

Максималният осигурителен доход нараства два пъти по-бавно от минималния,  въпреки че е трикратно увеличен до 4 130 лв. през 2025 г. Той нараства с 37,7 на сто и изостава от натрупаната инфлация от 41,3 на сто и от пазарния темп на средната работна заплата. Това ограничава фискалния потенциал от високите доходи.

За периода 2020-2025 г. броят на осигурените лица нараства с едва 6,4 на сто. 

Консолидираните разходи на ДОО нарастват близо два пъти – от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г., или ръст от 91 на сто. За 2026 г. се прогнозира да достигнат близо 30 млрд. лв.

Поради изпреварващия ръст на разходите спрямо приходите, покритието на разходите с осигурителни вноски намалява от 59,9 на сто през 2020 г. на 54,9 на сто, поставяйки ДОО в зависимост от централния бюджет с над 12 млрд. лв. за 2025 г. (над 45 на сто).

Нормативните промени в пенсионната формула и начинът на определяне на обезщетенията са причина разходите за тези социални плащания да изпреварват приходите с над 17 процентни пункта. 

Така недостигът на тези средства по бюджета на ДОО нараства около два пъти за одитирания период. Разходите за пенсии се увеличават със значително по-бързи темпове от осигурителните приходи, което налага ежегодно балансиране на бюджета на ДОО чрез нарастващи трансфери от държавния бюджет. Разходите за пенсии доминират в бюджета на ДОО, като делът им в общите разходи нараства от 78 на сто през 2020 г. до 89 на сто към 30.06.2026 г., което се дължи на няколко фактора. Увеличаването на тежестта на година стаж на 1,35 от декември 2021 г. води до служебно преизчисляване на всички пенсии с разходен ефект от 449,1 млн. лв. за 2022 г.

Интегрирането на Ковид-19 добавките в пенсиите през юли 2022 г., при което временните социални помощи от 60 лв. се сливат в основната пожизнена база на пенсиите. Този ефект става постоянен, тъй като последващите индексации по „швейцарското правило“ вече се изчисляват върху по-висока база от 10 на сто вместо 6,1 на сто.

Мащабното преизчисляване на старите пенсии през октомври 2022 г. (Мярка 3 за преизчисляването на старите пенсии от 1 октомври 2022 г.), което засяга 928 000 лица и генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. за всяка следваща година. 

Административното нарастване на минималната пенсия с близо 188 на сто за периода води до прилагането на модифицирано правило за годишно осъвременяване на пенсиите за трудова дейност. Този процес изпреварва значително кумулативното нарастване на средния размер пенсии от 155 на сто на сто. Така 45,3 на сто от пенсионерите в България получават минимална пенсия, което обезсмисля реалния им осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху реални доходи.

Промяната от месец януари 2024 г. в изплащането на болничните, при която работодателят плаща първите 2 дни вместо 3, прехвърля тежестта на третия ден като разход към ДОО. Това увеличава разходите за временна неработоспособност с над 31 на сто за една година, а за 2025 г. – с още 13 на сто спрямо предходната, посочват от Сметната палата.

Одитният доклад може да бъде намерен тук.

БТА припомня, че в началото на юли тази година Парламентът възложи на Сметната палата да извърши три одита относно управлението на публичните финанси – в социалната сфера, Министерството на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). По време на дебатите в парламента тогава Константин Проданов от „Прогресивна България“) каза, че одитът на социалните плащания цели да определят проблемите в системата и защо има структурен дисбаланс между приходи и разходи в нея.

Източник: БТА

Германия не разполага с ключови предпоставки, за да се възползва от потенциала за икономически растеж, който предлага изкуственият интелект (ИИ). Това показва данни в проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (ifo Institute), изготвен по поръчка на Търговско-промишлената камара за Мюнхен и Горна Бавария, получено днес на редакционната поща на БТА.

„Високотехнологичният сектор все още е недостатъчно развит, дигитализацията на държавната администрация напредва твърде бавно, а образователната система не се адаптира достатъчно бързо към промените, предизвикани от изкуствения интелект“, заяви Оливер Фалк, директор на Центъра за индустриална организация и нови технологии към „Ифо“.

Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) формира едва 4,6 на сто от брутната добавена стойност в Германия. По този показател страната заема място в долната половина на класацията сред държавите от ЕС. През 2025 г. германският внос на ИКТ услуги е надхвърлил износа с 11 милиарда долара.

„Няма друга държава в ЕС, която да е толкова зависима от външни доставчици в областта на информационните и комуникационните технологии, колкото Германия“, посочва Кристиан Пфафл, изследовател в института „Ифо“.

Според проучването на института почти няма напредък в дигитализацията на държавната администрация. Именно в тази област изкуственият интелект и наличните големи масиви от административни данни биха могли да допринесат за значително подобряване на услугите за гражданите и бизнеса.

Показателно е, че Германия все още е на експериментален етап по отношение на предоставянето на предварително попълнени административни формуляри. В същото време тази практика отдавна е широко въведена в съседни държави като Нидерландия, Дания, Полша и Австрия.

Изследователите от „Ифо“ открояват проблеми и в образователната система. По отношение на уменията над базовото равнище Германия изостава от средното ниво за ЕС. Около 40 на сто от осмокласниците не достигат второ ниво на грамотност в областта на компютърните технологии и информационната култура.

„Приложенията на изкуствения интелект се разпространяват бързо, но твърде много хора нямат необходимите знания, за да ги използват ефективно“, отбелязва Фалк.

Недостигът на експертни знания е и най-често посочваната причина компаниите да не успяват да реализират планираните от тях проекти с изкуствен интелект, отчита „Ифо“.

Източник: БТА