Активността в промишления сектор на САЩ се е засилила през октомври на фона на силното вътрешно търсене, което поддържа инфлацията на цените на производителите на високо ниво, предаде Ройтерс.

Въпреки неочакваното подобрение, отчетено днес от Института за управление на доставките (ISM), настроенията сред производителите остават преобладаващо песимистични, като някои се оплакват, че „икономическите политики, идващи от Вашингтон, продължават да оказват негативно влияние върху бизнес средата“, а други заявяват, че ситуацията „прави невъзможно вземането на разумни дългосрочни решения“.

Институтът за управление на доставките съобщи, че индексът му на мениджърите по доставките (PMI) за производствения сектор се е повишил до 55,5 пункта през миналия месец от 54,5 пункта през септември. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че индексът ще остане на ниво 54,5 пункта. През тази година PMI се задържа над прага от 50 пункта, което показва растеж в производството – сектор, който съставлява около 9,4 процента от икономиката на САЩ.

Показателят за производството в заводите скача с 2,3 процентни пункта до 59 пункта през октомври, което е най-високата стойност от ноември 2021 година.

Дванадесет отрасъла отчитат растеж, включително транспортно оборудване, електрооборудване, уреди и компоненти, машини, първични метали, текстилни фабрики, както и компютърни и електронни продукти. Трите отрасъла, отчели свиване, са производството на хартиени изделия, печат и свързани с него спомагателни дейности, както и неметални минерални продукти.

Активността се дължи на солидните потребителски разходи и разходите на бизнеса за изкуствен интелект. Правителството съобщи миналата седмица, че през третото тримесечие вътрешното търсене е нараснало с най-бързите темпове от нсд пет години.

Общата икономика отбеляза растеж от 3,4 процента на годишна база през последното тримесечие, след като през периода април–юни нарасна с 2,2 процента, въпреки че войната в Близкия изток подхрани инфлацията. Показателят за новите поръчки в проучването на института леко се повиши до 55,5 от 55,3 през септември, като износът също отбеляза ръст.

Източник: БТА

Емблематичният парижки универсален магазин „Бе Аш Ве Маре“ (BHV Marais) беше поставен днес в процедура по съдебно оздравяване – поредният обрат в продължителната сага около френската компания, изпитваща сериозни финансови затруднения, предаде Франс прес.

През последните години „Бе Аш Ве Маре“ се сблъска се с редица проблеми. Компанията беше обвинявана, че не плаща на доставчиците си, а партньорството ѝ с азиатската онлайн платформа за мода „Шейн“ (Shein) предизвика остри критики и обществено недоволство.

Съдът за икономически дейности в Париж е решил да открие „процедура по съдебно оздравяване“ спрямо дружеството „Ес Е Же Ем Бе Аш Ве“ (SEGM BHV), което обединява историческия универсален магазин „Базар дьо л’Отел дьо Вил“ (Bazar de l’Hôtel de Ville) – институция в сърцето на Париж от 170 години – и магазина „Бе Аш Ве Парли 2“ (BHV Parly 2), разположен в едноименния търговски център в департамента Ивлин, в района на Париж. Това се посочва в документ, до който АФП е получила достъп.

Според данни от септември веригата има 700 служители.

Процедурата по съдебно оздравяване на практика позволява да започне шестмесечен период на наблюдение, който може да бъде удължен с още шест месеца, за да се прецени дали дружеството може да бъде оздравено.

След изтичането на този период съдът може да разреши на ръководството да продължи дейността на компанията (план за оздравяване), да избере купувач (план за продажба на предприятието) или да разпореди ликвидацията му (съдебна ликвидация).

През юни компанията Ес Же Ем на предприемача Фредерик Мерлен продаде универсалния магазин на загуба. Оттогава веригата преминава през редица сътресения.

Представителите на служителите, както и ръководството на веригата, настояваха „Ес Е Же Ем Бе Аш Ве“ да бъде поставено под съдебно оздравяване. Преди няколко дни ръководството призна, че компанията е фалирала, след като доскоро твърдеше, че не е в състояние на неплатежоспособност.

Източник: БТА

Бюджетният дефицит да нарасне до 5,2 млрд. евро или 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на касова основа към края на месец октомври очаква Министерството на финансите на база предварителни данни и оценки, съобщават от ведомството. 

Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) нараства с 1,2 процентни пункта спрямо отрицателното салдо от 2,8 на сто, отчетено към предходния месец септември. В номинално изражение се очаква дефицитът да отчете ръст от приблизително 1,5 млрд. евро за месец, след като към края на септември салдото е отрицателно в размер на 3,669 млрд. евро.

Увеличението се дължи дължи основно на значителен ръст на капиталовите разходи и трансфери, отчитат от финансовото министерство.

Късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 година, приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрираха значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината, посочват от Министерството на финансите.

Данните към септември показват, че към края на деветмесечието усвояването на планираните капиталови разходи е около 50 на сто от планираните за годината. На този фон през месец октомври се наблюдава значително ускоряване при капиталовите разходи и трансфери, като само за октомври те надхвърлят 1,1 млрд. евро. Основната част от тези разходи са по сметките за средства от ЕС – около 0,6 млрд. евро, в т.ч. 0,5 млрд. евро по НПВУ, както и по националния бюджет – около 0,5 млрд. евро, в т.ч. 0,4 млрд. евро по бюджета на Министерството на отбраната. Концентрирането на големи по размер плащания в рамките на един календарен месец съответно води до превишение на разходите над приходите за октомври и до формирането на бюджетен дефицит по КФП на касова основа на месечна база, се посочва в съобщението.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 37,5 млрд. евро, което е 75,6 процента от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 3,4 млрд. евро (9,9 на сто) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо октомври 2025 г. с 2,4 млрд. евро (8,7 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,6 млрд. евро спрямо октомври 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2026 г. са в размер на 42,7 млрд. евро, което е 75,1 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към октомври 2025 г. бяха в размер на 37,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01 юли 2025 г и 01 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.10.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 1,0 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Заложеният дефицит на касова основа в Закона за държавния бюджет за тази година е в размер на 5,7 на сто, припомня БТА.

Източник: БТА