Страните производителки на петрол от неформалното обединение ОПЕК+ решиха днес да запазят без промяна квотите за добив и през декември, потвърждавайки очакванията, че до следващата година няма да променят политиката си на фона на продължаващата война в Близкия изток и нарушенията в доставките, които тя причинява, предадоха Ройтерс и ТАСС. 

Седемте водещи държави в алианса –  Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Казахстан, Кувейт, Оман и Алжир, взеха решението на онлайн заседание днес, се посочва в изявление на картела.  

Така квотата за добив на петрол на Русия за декември 2026 г. ще бъде 9,949 млн. барела на ден, на Саудитска Арабия – 10,478 млн. барела на ден, Ирак – 4,431 млн. барела на ден, Кувейт – 2,676 млн. барела на ден, Казахстан – 1,628 млн. барела на ден, Алжир – 1,007 млн. барела на ден, Оман – 841 000 барела на ден или бяз промяна спрямо квотите за септември, октомври и ноември 2026 г.

 От април 2025 г. осемте водещи членки на ОПЕК+ (Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир, Оман, Обединените арабнски емирства) започнаха постепенно да връщат на пазара количествата, които по-рано съкратиха, а през септември 2025 г. напълно се отказаха от доброволните съкращения от 2,2 млн. барела на ден или с една година по-рано от първоначалния план. През октомври 2025 г. страните от ОПЕК+ започнаха постепенно да премахват още едно съкращение на производството на петрол от 1,65 млн. барела на ден.

 От 1 май 2026 г., с излизането на ОАЕ от обединението, формат ще функционира под формата на „водеща седморка“.

Източник: БТА

В очакване на поредната цистерна с гориво на бензиностанция в Лилонгве, столицата на Малави, напрежението сред чакащите шофьори внезапно се покачва. Щом се разнесе новината, че доставката наближава, шофьорите на автомобили и мотоциклети започват да се надпреварват за по-добро място в опашката, близо до колонките, пише Франс прес.

„Прекарвам повече време на опашка за гориво, отколкото на работа, така не може да продължава“, оплаква се местен шофьор, чакащ на бензиностанция в центъра на Лилонгве.

След години на хроничен недостиг на горива южноафриканската държава вече е с най-високите цени на бензина на континента. Кризата допълнително влошава положението на местното население и задълбочава икономическите проблеми на страната, която и без това страда от остър недостиг на чуждестранна валута.

На фона на поскъпването на горивата заради войната в Близкия изток цената на бензина в африканската страна достигна 3,24 долара (2,86 евро) за литър.

Това е най-високата цена в Африка и втората най-висока в глобален мащаб – повече от два пъти над средното световно равнище, показват данни на „ГлоубълПетролПрайсиз“ (GlobalPetrolPrices), специализирана международна платформа за събиране и анализ на данни за цените на енергоносителите в над 100 държави.

Заради несигурните доставки и строгото разпределение на наличните количества много шофьори се насочват към черния пазар. Там обаче литър бензин може да достигне 20 000 квачи (11,50 долара или 10,16 евро).

„При тези цени бизнесът става икономически неизгоден“, коментира 33-годишният Макдоналд Качуле, жител на столицата Лилонгве.

Правителството, дошло на власт миналата година с обещанието да възстанови икономиката, обяснява недостига на горива с липсата на достатъчно чуждестранна валута за финансиране на вноса, посочвайки, че проблемът се е задълбочил и заради нарушенията в световните доставки, свързани с конфликта между Вашингтон и Техеран. Банките изпитват затруднения при обслужването на акредитиви, а някои чуждестранни доставчици вече настояват за плащане в брой.

Малави потребява около два милиона литра гориво дневно, което изисква приблизително 49 млн. долара (43,3 млн. евро) месечно във валута, по данни на националната петролна компания на страната (Nocma).

Това прави около 588 млн. долара (520 млн. евро) годишно – сума, по-голяма от приходите от 545 млн. долара (482 млн. евро), които Малави е получила през 2025 г. от износа на тютюн – основната експортна стока на страната, според Международния валутен фонд (МВФ).

В отговор правителството търси спешно финансиране, включително чрез продажба на златни резерви, за да се разплати с доставчиците. Вече са закупени над 23 млн. литра бензин и дизелово гориво, като близо половината от горивото все още пътува към страната, а останалото вече е доставено до бензиностанциите.

Дори когато има доставки, често се налагат ограничения. В бензиностанциите шофьорите на мотоциклети могат да зареждат най-много по два литра наведнъж, а собствениците на малки автомобили – до 20 литра.

Под заплаха е и продоволствената сигурност

Силно колебливите доставки на горива застрашават продоволствената сигурност на страната, тъй като затрудняват превоза на торове и други жизненоважни стоки до земеделските производители. Това е сериозен проблем за икономика, която в голяма степен зависи от селското стопанство, посочва Милуърд Тобиас, местен икономист и анализатор на икономическата политика.

„Когато има недостиг на гориво, в крайна сметка харчиш 100 000 квачи (около 51,30 евро) за бензин, а вкъщи няма храна“, подчертава той.

По данни на Световната банка 76 на сто от жителите на Малави живеят под прага на бедността от три долара дневно.

Кризата обаче създава и нови възможности за някои компании. Според базираната в Малави „Ес Джи Ви Илектрик Мобилити“ (SGV Electric Mobility), специализирана в производството и преоборудването на електрически мотоциклети, интересът към този вид превозни средства нараства с все по-трудното намиране на гориво.

Компанията е изчислила, че електроенергията за зареждане на мотоциклет, използван интензивно през деня, може да струва по-малко от 750 квачи (0,43 долара или 0,38 евро) дневно. За сравнение, разходите за бензин при същото натоварване могат да достигнат 30 000 квачи (17 долара или 15 евро).

Източник: БТА

Основни обещания на президента на САЩ Доналд Тръмп в областта на икономиката остават неизпълнени близо две години след началото на втория му мандат, сочи анализ на Института за германска икономика (IW). Според мозъчния тръст междинните избори за Конгреса на 3 ноември едва ли ще доведат до съществена промяна в митническата политика на Вашингтон.

Анализът отчита, че митата не са довели до трайно свиване на американския търговски дефицит, а преките чуждестранни инвестиции през 2025 г. са намалели. Икономиката продължава да расте, но създава по-малко работни места, а инвестициите са силно концентрирани в сектора на изкуствения интелект. Войната с Иран допълнително повишава разходите за живот, посочват авторите.

През август 2026 г. търговският дефицит на САЩ е достигнал 130 млрд. долара, с около 35 млрд. долара повече спрямо август 2024 г.

Делът на ЕС в дефицита е намалял от 20 на 7 на сто, главно заради увеличения американски износ към европейския пазар, особено на енергия. Делът на Китай е спаднал от 29 на 14 на сто. Дефицитът в търговията с Германия се е променил сравнително слабо и е възлизал на 5,8 млрд. долара спрямо 6,6 млрд. долара през август 2024 г.

Преките чуждестранни инвестиции в САЩ през 2025 г. са били 248 млрд. долара, което е спад с 8,2 на сто спрямо предходната година и с 18 на сто спрямо средното равнище за периода 2015–2024 г. Инвестициите в американската промишленост са нараснали спрямо 2024 г., но са останали с около една пета под средната стойност за десетилетието.

Държавният дълг на САЩ за първи път е надхвърлил 40 трилиона долара. В началото на 2026 г. съотношението му към брутния вътрешен продукт е било 123 на сто, а годишните лихвени разходи надхвърлят 1 трилион долара.

Според анализа войната с Иран и намаляването на данъците са основни фактори за натиска върху публичните финанси. По-високите лихвени проценти ще оскъпят допълнително обслужването на дълга.

Американската икономика е нараснала с 2,3 на сто през 2025 г. след 3 на сто през 2024 г. Същевременно през миналата година са създавани средно около 10 000 работни места месечно спрямо около 200 000 през 2023 г.

Авторите очакват евентуално опозиционно мнозинство в Конгреса да бъде недостатъчно за преодоляване на президентско вето, което би ограничило възможностите за промяна на митническата политика.

„САЩ остават важен търговски партньор за Германия и ЕС. Несигурността обаче ще продължи и след междинните избори“, заявява Самина Султан, експерт по външна търговия в института.

Според нея германските предприятия трябва да се подготвят за запазване на сегашния курс на икономическата и митническата политика поне до януари 2029 г.

Източник: БТА