/ВН/

Източник: БТА

В Турция текат подготовки за балотажа на президентските избори в България, а изселнически дружества очакват избирателната активност тази неделя да е малко по-висока в сравнение с отчетената на първия тур.

Общо 78 избирателни секции, три пъти повече спрямо парламентарния вот през април т.г., бяха разкрити в Турция за президентските избори след отпадането на ограниченията за броя на избирателните секции в страните извън Европейския съюз.

В традиционно най-големия район на българските избиратели – Истанбул, към който спадат също Тузла, Измит, Сакария и Чанаккале, бяха разкрити 22 избирателни секции, а в Бурса – 17.

На първия тур на 25 октомври бе регистрирана рекордно ниска активност. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) едва 2084 души са гласували в 22-те секции в Истанбул, а в 17-те в Бурса – 1668 души. В района Тракия гласувалите са 2228, като това включва градове като Одрин и Чорлу. В Анкара са пуснали своя глас 165 души, докато в Измир избирателите са били 1058.

Около 7800 избиратели с българско гражданство се явиха на първия тур на президентския вот в Турция, въпреки че предварително по електронен път бяха подадени 13 196 заявления от желаещи да гласуват.

На първия тур кандидат-президентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев спечели 51,85 процента от гласовете в Турция, а втората по резултат двойка на кандидатите Андрей Гюров и Георги Кандев е подкрепена от 24,96 процента от избирателите. За Илияна Йотова и Кирил Вълчев са гласували 3933 избиратели, а Андрей Гюров и Георги Кандев са подкрепени от 1893 души.

И на балотажа в неделя в района на Истанбул ще се гласува в 22 избирателни секции, мнозинството от които разположени в европейската част на мегаполиса Истанбул (само четири са в азиатската част), а в Бурса – в 17 секции.

Представители на изселнически организации прогнозират, че интересът на избирателите към балотажа ще бъде малко по-висок в сравнение с този на първия тур. От дружества на изселниците казват, че през тази седмица са предприели разяснителни кампании относно президентския вот, каквито като цяло са липсвали преди това, което според тях е сред причините много от избирателите в Турция да не отидат да гласуват.

Лютфи Йозгюр, председател на Асоциацията за култура и сътрудничество на балканските изселници „Балгьоч“ в Ялова, където ще се гласува в две секции, посочи пред БТА, че очаква на балотажа в неделя да се явят малко повече избиратели в сравнение с миналата неделя и пожела от името на асоциацията изборите на 1 ноември да преминат спокойно и успешно за България. 

Подобно мнение изрази и председателят на Сдружението за култура и взаимопомощ на българските турци „Бултюрк“ Рафет Улутюрк, което е активно сред изселническия електорат в районите Байрампаша, Есенлер и Султангази в Истанбул. „Мисля, че малко по-висока, но не драстично, ще бъде избирателната активност на балотажа, защото практиката показва, че повече хора идват да гласуват, след като са се ориентирали за хода на вота в България“, посочи той.

„Не очаквам чудо в избирателната активност и на балотажа“, каза за БТА и Хюлия Алтън, дългогодишна активистка на изселническите структури в района. Тя смята, че хората като че ли вече са загубили интерес, което според нея се дължи на липсата на кампании и срещи с кандидатите, каквито е имало преди. 

По данни на изселническите организации броят на изселниците с българско гражданство в районите на Истанбул и Бурса надхвърля 250 хиляди.

Източник: БТА

Около 300 служители на румънския стоманодобивен комбинат „Либърти Галац“ (Liberty Galaţi) протестираха днес пред сградата на префектурата в град Галац с искане да им бъдат изплатени забавените от месец май насам заплати, предаде агенция Аджерпрес. Работниците изразиха и недоволството си от несигурността за бъдещето на стоманодобивния комбинат, който е най-големият в Румъния.

„Либърти Галац“ (Liberty Galați), известен преди като „Сидекс“ (Sidex), е най-големият интегриран производител на стомана в Румъния, с производствен капацитет до 3 млн. тона годишно. Предприятието, което премина под контрола на британската група „Либърти стийл“ (Liberty Steel) през 2019 г., е в процедура по превантивно преструктуриране от март 2025 г. заради финансови затруднения и задължения в размер на около 662 млн. евро. Два опита за продажба на производствените активи чрез търг приключиха без купувач, след което беше предприета процедура за продажба чрез преки преговори с потенциални инвеститори, според информация в румънски медии.

Мнозинството от служителите на комбината ще бъдат в режим на техническа безработица от 1 ноември, съобщи телевизия Диджи 24. Във вътрешно уведомление ръководството на „Либърти Галац“ обяви временно преустановяване на дейността от началото на следващия месец. Решението е взето на фона на финансовите затруднения и проблемите с осигуряването на електроенергия и транспорт на служителите. Част от работниците ще продължат да работят, за да осигуряват охраната, поддръжката на съоръженията и запазването на производствените мощности, допълва Аджерпрес.

Националната синдикална конфедерация „Картел АЛФА“ (Cartel ALFA) поиска през септември спешна намеса на правителството за изплащане на забавените заплати, продължаване на дейността на комбината, прозрачност на процедурата по продажбата му и защита на трудовите права на служителите, припомня агенцията.

По данни на „Картел АЛФА“ около 2200 служители на „Либърти Галац“ са засегнати от забавянето на изплащането на трудовите възнаграждения. Последните заплати, изплатени в пълен размер, са за април, докато за май са извършени само частични плащания.

Недоволството на работниците в стоманодобивния сектор доведе до няколко протестни акции през последните месеци, включително през юли и септември, когато служителите поискаха изплащане на забавените заплати и решения за възобновяване на дейността на комбината.

В отворено писмо от 8 октомври 2026 г., подписано от 27 членове на изпълнителното ръководство на „Либърти Галац“ и оповестено публично, мениджърите на комбината предупредиха за финансови и технологични блокажи, невъзможност за изплащане на заплатите и рискове за безопасността на съоръженията и продължаването на производството.

Източник: БТА