/СЛС/

Източник: БТА

Саудитската държавна петролна компания „Сауди Арамко“ (Saudi Aramco) е близо до споразумение с международни банки за кредитна линия на стойност 10 млрд. долара, която ще укрепи финансовото ѝ положение на фона на конфликтите в Близкия изток, застрашаващи износа на суров петрол, предададе „Блумбърг“ (Bloomberg).

Револвиращата кредитна линия се очаква да бъде подписана през следващите седмици. Сред банките, които ще я предоставят, са „Банк ъв Чайна“ (Bank of China), „Ситигруп“ (Citigroup), „Ейч Ес Би Си“ (HSBC Holdings), „Индастриъл енд Комършъл банк ъв Чайна“ (Industrial & Commercial Bank of China), „Джей Пи Морган Чейс“ (JPMorgan Chase) и „Мицубиши Ю Еф Джей Файненшъл Груп“ (Mitsubishi UFJ Financial Group), съобщават запознати с въпроса източници, цитирани от „Блумбърг“.

Лихвата по кредитната линия се очаква да бъде 60 базисни пункта над обезпечената овърнайт лихва SOFR, посочват източниците, пожелали да останат анонимни, тъй като става дума за поверителни преговори.

„Сауди Арамко“ се възползва от поскъпването на петрола вследствие на войната в Иран и от възстановяването на износа и производството след спада им в първите дни на конфликта. Компанията обаче е изправена и пред атаки срещу своята инфраструктура през последните седмици.

Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути са атакували централата на компанията, голямо петролно находище, най-малко една рафинерия и ключовото пристанище Янбу на Червено море.

Говорители на „Ситигруп“, „Ейч Ес Би Си“, „Джей Пи Морган Чейс“, „Мицубиши Ю Еф Джей Файненшъл Груп“, „Стандард Чартърд“ (Standard Chartered) и „Сауди Арамко“ са отказали коментар пред „Блумбърг“. Представител на „Банк ъв Чайна“ не е бил открит незабавно за коментар, а говорител на „Индастриъл енд Комършъл банк ъв Чайна“ не е отговорил веднага на запитването.

Енергийните компании в Персийския залив търсят възможности за мащабно финансиране чрез дълговите пазари. По-рано този месец „КатарЕнърджи“ (QatarEnergy) привлече заем за 3 млрд. долара, осигурен основно от китайски банки.

През юли „Сауди Енърджи“ (Saudi Energy Co.) набра 15,8 млрд. саудитски риала (4,1 млрд. долара) чрез съответстващо на ислямските финансови принципи финансиране по схемата мурабаха. Кредитната линия беше предоставена от група от седем банки от Персийския залив.

„Сауди Арамко“ подписа предишната си револвираща кредитна линия през 2024 г. Тя се състоеше от два транша: 7 млрд. долара, осигурени от американски, европейски и азиатски кредитори, и 3 млрд. долара по схемата мурабаха, предоставени от регионални банки.

Източник: БТА

Експерти отбелязаха със специализирани доклади 100 години от откриването на първата част на Рилския водопровод и 135 години от рождението на чл. кор. инж. Иван Иванов в рамките на втората част от честването на двете годишнини, организирано от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в партньорство с близо 20 други организации. Събитието бе открито по-рано днес в аула „Максима“ на висшето училище. БТА е медиен партньор на форума.

Д-р Надя Живкова от Държавна агенция „Архиви“ представи данни за архивните фондове, в които се съхранява информация за Рилския водопровод и изтъкна, че историята на водопровода е подробно отразена в тях. Фондът на дирекцията на водопровода се съхранява в Държавен архив – София и включва 5560 архивни единици, предимно техническа документация, каза Живкова. Тя изтъкна, че част от него е унищожена при бомбардировките през 1944 г. и разказа, че личният фонд на инж. Иван Иванов в Държавен архив – София е предаван на няколко етапа от неговите наследници и той съдържа кореспонденция и ценни автентични свидетелства. По думите на експерта документите от периода, в който инж. Иванов е кмет на София (1934–1944 г.), показват, че той е подпомагал еврейската общност чрез отпускане на средства за училища, сиропиталища, трапезарии и болници, както и организиране на прехрана за мобилизирани еврейски работници. В годините на Втората световна война Иван Иванов израства в личност с общонационално значение, обобщи Живкова.

Д-р инж. Станислав Дарачев, председател на секция „Хидротехнически факултет“  на УАСГ и председател на секция „Водно строителство“ към Регионална колегия София-град на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представи проучвателните и проектантските аспекти на Рилския водопровод. Дарачев цитира данни от 1923–1925 г., показващи острия недостиг на вода в София. Безводието е водило до тежки хигиенни и битови проблеми – запрашеност, невъзможност за поддържане на чистота, спиране на водата, висок риск от пожари и затруднения за зараждащата се промишленост. Той се спря и на хронологията на водоснабдяването на столицата, като отбеляза, че през 1878 г. София разполага с 54 чешми и десетки кладенци, а персоналът на градското водно стопанство се състои от трима чешмеджии. В периода 1882 – 1884 г. се правят първите проучвания на витошките извори. През 1884 г. инж. Георги Белов и руският инж. Кобасов изработват първия одобрен проект, което поставя началото на организираното водоснабдяване, разказа експертът. В периода 1900 – 1908 г. се изгражда чугунена и стоманена водопроводна мрежа с дължина над 58 км, а с бързото нарастване на населението, което през 1902 г. достига близо  73 000 души, общината възлага нов проект на бюрото на инж. Салбах от Дрезден. Експертът разказа и за алтернативни идейни проекти преди избора на Рилския водопровод.

Кристиан Кръстев от Сдружение „Мисия 100“ разгледа в доклада си делото на инж. Иван Иванов не само през инженерния аспект на Рилския водопровод, но и от гледна точка на цялостното стратегическо управление на градската среда. Той определи Иванов като визионер, защото проектите му са насочени към бъдещите поколения, а не само към текущи нужди. Кръстев изтъкна, че успоредно с изграждането на водопровода в столицата се полага паваж, почиства се и се облагородява градската среда. Той отбеляза, че инж. Иванов разглежда водопровода не просто като строителен обект, а като ресурс с добавена стойност, идваща от производството на електроенергия и стратегически сделки. Като ключ към успешното градско управление Кръстев открои практиката лидерът да бъде сред хората и припомни, че инж. Иван Иванов ежедневно е минавал по различни маршрути пеша към кметството, за да вижда реалните проблеми на улицата.

Кирил Пежгорски, експерт по управление на водни ресурси, се спря на техническите, организационните и строителните аспекти при изпълнението на първия участък от Рилския водопровод. Той разказа, че общината е действала като възложител и организатор с подкрепата на Българската академия на науките и университета. Пежгорски изтъкна, че строителните договори в този период са защитавали българския и общинския интерес чрез клаузи за задължително изкупуване на български материали на фиксирани цени – например цимент от завод „Лев“ в Плевен. В района на строежа се изграждат инсталации за трошен камък и се добива пясък от р. Искър, за да се намалят транспортните разходи. По думите на експерта строителната дейност се е извършвала предимно с ръчен труд от работници от софийските села, тъй като за изпълнителите е било по-рентабилно спрямо заплащането на труд в Германия.

Представители на „Софийска вода“ инж. Веселин Димитров и инж. Манол Иванов проследиха в доклада си историческото развитие на Рилския водопровод, техническите му параметри и съвременната му модернизация. Проектирането на съоръжението започва през 1923 г. под ръководството на инж. Иван Иванов, през 1924 г. проектът е приет, а през 1925 г. Народното събрание гласува закона за изграждането му. Първият етап от водопровода е до с. Бистрица, през втория етап съоръжението достига до Рила и тогава се изграждат и основните водохващания – първо Бели Искър и Леви Искър, по-късно и Черни Искър. Третият етап е свързан със строежа на язовир „Бели Искър“, започнат през 1934 г. Средният дебит в крайния етап на водопровода възлиза на между 1300 и 1500 литра в секунда, стана известно от доклада.

Източник: БТА