Комисията за защита на потребителите (КЗП) изпрати разпореждания до различни вериги, аптеки и търговци във връзка със съмнителни практики при търговия с хранителни добавки, гъби, билки и др. Съмненията касаят подвеждащо съдържание, в което се твърди, че добавките лекуват съответните заболявания, включително и рак. Това съобщиха от Комисията. 

Разпорежданията са изпратени до аптеки и търговци, които продават хранителни добавки и във физически обекти в страната, и онлайн. 

Предмет на проверката е търговска практика, изразяваща се в твърдения, че предлагани продукти могат да лекуват заболявания, възпаления или нарушени функции на човешкия организъм, доколкото са установени няколко продукта, чиито описания съдържат изрични твърдения за лечение на заболявания“, се посочва в разпореждането от КЗП до търговците. Разпорежданията касаят различни добавки, за които се твърди, че лекуват и предотвратяват болести и състояния и се рекламират например като „тази невероятна супер-билка се среща в тропическите гори и крайбрежните райони на Южна Америка. Тя има 100+ идентифицирани биоактивни съединения“; „спорите на вълшебната гъба…, която дори лекува и рак, съдържат най-голямо количество активни съставки“; „подпомага работата на щитовидната жлеза и я лекува“ и „лекува стомашни болки и чревни проблеми” (един продукт) и други. 

Търговците следва да представят доказателства, че описаните търговски практики не са нелоялни, в т.ч. на какво основание се твърди, че добавката лекува, достоверност на съдържанието, базирано на научни изследвания и експертни становища, документи от производители, доказателства дали добавката се продава като лекарствен продукт или като продукт от друга категория, копия от етикети, опаковки и информационни листовки от производителя за предназначението и действието на продуктите, данни за партиди и др.

КЗП ще се произнесе за всеки продукт дали чрез използваните твърдения не се приписват свойства за лечение на заболявания или повлияване на нарушени функции на човешкия организъм, както и дали същите въвеждат потребителите в заблуждение относно предназначението и действието на продуктите и така влияят върху решението им за извършване на покупка, което по Закона за защита на потребителите се счита за нелоялна търговска практика. 

При доказване на нелоялни търговски практики се налагат санкции, които могат да достигнат до 4 на сто от годишния оборот, а при необосновано повишение на цените – от 10 000 до 100 000 евро на продукт, уточняват от КЗП.

БТА припомня, че вчера от КЗП съобщиха, че се увеличават сигналите за нелоялни търговски практики и измами при онлайн пазаруване. 

Източник: БТА

Германският автомобилостроител „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) понижи прогнозата си за текущата година заради трудната пазарна обстановка в Китай и очакваните по-високи разходи през четвъртото тримесечие (октомври–декември), съобщи компанията днес, цитирана от ДПА.

Новината изненада пазарите, следствие на което акциите на автомобилостроителя поевтиняха с 3,18 на сто към 13:26 часа бълг. време днес.

„Мерцедес-Бенц“ вече очаква коригиран марж на печалбата при леките автомобили в диапазона 2-3 на сто за 2026 г. спрямо предишна прогноза между 3 и 5 на сто.

Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) се очаква да остане на равнището от миналата година, въпреки че принципно би трябвало да нарасне значително. Причината е, че през миналата година компанията понесе високи разходи, свързани със съкращаването на работни места.

Подобно на редица други германски автомобилостроители, „Мерцедес-Бенц“ изпитва затруднения заради слабото търсене в Китай – ключов за компанията пазар, на който германските производители са изправени пред вяло потребителско търсене и засилваща се конкуренция от страна на местните автомобилни марки.

Компанията публикува и по-рано от предвиденото предварителните си резултати за третото тримесечие. От тях става ясно, че свободният паричен поток от автомобилния бизнес през юли-септември е възлязъл на едва 172 млн. евро (191 млн. долара) при очаквания на финансовите анализатори за 422 млн. евро.

Печалбата преди лихви и данъци е достигнала 1,77 млрд. евро – повече от два пъти над отчетените 750 млн. евро година по-рано, показват предварителните данни.

Сравнението обаче е повлияно от значителни еднократни разходи през същия период на миналата година, свързани основно със съкращения на персонала и съдебни спорове.

След изключването на еднократните ефекти оперативният марж на печалбата при леките автомобили е бил 2,5 на сто спрямо 4,8 на сто през същия период на миналата година.

Бизнесът с лекотоварни автомобили продължава да се представя по-добре. В този сегмент компанията е реализирала оперативна печалба от около 9,40 евро на всеки 100 евро приходи от обичайната си дейност.

„Мерцедес-Бенц“ ще представи подробните си финансови резултати утре, уточнява ДПА.

Източник: БТА

Област Сливен е била с най-голям общ коефициент на плодовитост в континенталната част на Европейския съюз за трета поредна година през 2024 г., показват най-новите данни на Евростат, публикувани днес на официалната ѝ страница.

Общият коефициент на плодовитост в област Сливен, прогнозиращ средния брой деца, които би родила жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година, е останал на ниво 2,58 живородени деца на жена през 2024 г., до което достигна през предходната година.

На второ място по коефициент на плодовитост след област Сливен в континенталната част на ЕС през 2024 г., също както и през 2023 г., се е наредила област Ямбол с 2,42 живородени деца на жена.

В ЕС през 2024 г. по-голям коефициент на плодовитост, отколкото в областите Сливен и Ямбол, са регистрирали единствено френските отвъдморски територии Майот и Френска Гвиана – съответно 3,51 и 3,10 живородени деца на жена.

След област Сливен, която е на трето място по общ коефициент на плодовитост сред всички области в ЕС, включително отвъдморските територии на страните членки, е била друга българска област – Ямбол.

Теоретично определеният минимум за осигуряване на просто демографско възпроизводство на населението е 2,1 живородени деца от една жена през живота ѝ според актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Единствено областите Сливен и Ямбол на национално ниво обаче са регистрирали по-голям общ коефициент на плодовитост през 2023 и 2024 г., според данните на Евростат.

Сливен е бил с най-голям общ коефициент на плодовитост сред областите в континенталната част на ЕС и през 2022 и 2023 г., а през 2021 и 2020 г. румънският окръг Васлуй заемаше първото място пред област Сливен.

През 2024 г. с общ коефициент на плодовитост над 2 живородени деца на жена у нас са били още областите Ловеч (2,07 деца) и Пазарджик (2,01 деца).

Сред областите в България през 2024 г. с най-нисък коефициент на плодовитост са били Перник (1,39 живородени деца от една жена) и област София – столица (1,47 живородени деца от една жена), следвани от област Разград (1,48 живородени деца от една жена) и Кърджали (1,50 живородени деца от една жена).

Като цяло за България общият коефициент на плодовитост е спаднал до 1,72 живородени деца от една жена през 2024 г. от 1,81 живородени деца през предходната година, което беше рекордно равнище за страната ни от 1990 г.

България е държавата от ЕС с най-голям общият коефициент на плодовитост за 2024, 2023 и 2022 г.

Източник: БТА