Димитровден не е само църковен празник, а празник на духа и вярата, каза президентът Илияна Йотова по повод празника Радомир – Димитровден, когато се отбелязват и 160 години от съграждането на храма „Св. Димитър“. 

Пред жителите и гостите на града тя подчерта значението на вярата, историческата памет и съхраняването на българските традиции. В словото си президентът припомни впечатленията на патриарха на българската литература Иван Вазов от Радомир, който описва природната красота на района и гостоприемството на местните хора. „В ден като днешния разбираме какво казва Иван Вазов. Благодаря ви за топлото посрещане, за гостоприемството и за изключително топлата покана да бъда заедно с вас на този празник“, каза Йотова.

Президентът отбеляза, че храмът „Св. Димитър“, който тази година навършва 160 години, е място, в което поколения радомирци са се срещали, за да отпразнуват своите празници, да намерят уют и спокойствие. Този храм не е само храм с история, а онова човеколюбиво място, в което хората имат нужда от среща. Имат нужда да си стиснат ръцете, да се помолят, да бъдат заедно, каза още Илияна Йотова.

Тя подчерта и богатото историческо и културно наследство на Радомир, като даде за пример музея „Стойова къща“, който съхранява, по думите ѝ, не само историята на града, но и  българския дух, обичаи и традиции. „Едно от най-приятните места близо до столицата е вашият град. Има толкова много атмосфера, толкова много зеленина, уют, спокойствие и чистота“, каза Йотова пред присъстващите. 

Президентът открои усилията на местната власт за обновяване на парковете, организиране на фестивали, възстановяване на културни обекти и привличане на туристи. По думите ѝ особено важно е да се създават условия младите хора да остават в града и да изграждат бъдещето си там.

Йотова пожела здраве на жителите на Радомир и околните населени места, както и на всички именици, които празнуват на Димитровден. Тя призова хората да запазят вярата си и да отправят своите пожелания с надеждата, че ще се сбъднат.

Източник: БТА

Дори най-малките деца преживяват тежко раздялата с приемните си родители, независимо че все още не могат да изразят чувствата си с думи, разказа Жулия Младенова, която от 2014 г. е приемен родител и в момента отглежда петнадесетото дете. Тя сподели своя опит по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Смолян, част от съвместната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенцията за социално подпомагане (АСП).

Тя разказа, че и малките деца усещат и преживяват раздялата с хората, които са се грижили за тях. „В началото всички ми се сърдят. Много трудно ми беше да го приема. С течение на времето разбрах, че това е техният начин да преживеят раздялата“, допълни Младенова. Тя поддържа връзка с почти всички деца, за които е полагала грижи. Някои от децата идват на гости. Често осиновителите се обаждат за съвети, особено в първите месеци, когато децата свикват с новата семейна среда.

Особено емоционален беше разказът ѝ за дете, което е отглеждала по-продължително време и впоследствие е осиновено в Съединените американски щати. Жулия Младенова не успя да сдържи сълзите си, докато си спомняше за раздялата. Детето е било на три години и два месеца, когато е заминало при осиновителите си, а днес е на шест години и половина. Въпреки разстоянието връзката с приемното семейство е запазена и всеки месец разговарят чрез видеовръзка. Детето продължава да ги разпознава като баба и дядо и само настоява за среща, когато не успеят да се чуят навреме.

„Единственото, което искам и за което се моля, е да попадат на точното място, да си намерят мама и татко, да имат собствен дом. Нашият дом също е техен“, сподели тя.

Преди да стане приемен родител, Жулия Младенова е работила дълги години като счетоводител в администрация. Решението да се посвети на приемната грижа взела, след като двете ѝ деца пораснали.

„Много е хубаво да си приемен родител – когато даваш любов, получаваш любов. За мен приемната грижа не е работа, а ежедневие и смисъл на живота“, каза Жулия Младенова.

Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея социални работници, общински служители и приемни родители. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.

Източник: БТА

Около 45% от работещите в Европейския съюз (ЕС) съобщават, че са изложени на психосоциални рискове на работното място, каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова при откриването на конференцията „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“. Събитието се организира от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), като част от проявите в Европейската седмица по безопасност и здраве при работа. Тази година седмицата е под надслов „Заедно за психичното здраве при работа“. В конференцията се включи и министърът на здравеопазването Катя Ивкова, съобщиха от пресцентъра на МТСП.

В световен мащаб всяка година се губят над 12 милиарда работни дни поради депресия и тревожност, свързани с неблагоприятни условия на труд, посочи министърът. Според данните психосоциалните рискове не са само личен проблем на засегнатия човек и неговото семейство, а водят до много сериозни икономически и социални проблеми – увеличаване на трудовите злополуки, повишаване на отсъствията по болест, намаляване на производителността и по-ранно напускане на пазара на труда, отбеляза Ефремова.

Рисковете за психичното здраве засягат най-сериозно работещите в сектори, към които има високи изисквания, постоянна комуникация и отговорност към други хора, като здравеопазването, образованието, социалните услуги, индустрията. Трябва не само в Европейската седмица за безопасност и здраве при работа, а постоянно да говорим за този проблем, да развиваме и прилагаме мерки, с които в крайна сметка да помогнем на работещите да се чувстват по-добре на работното си място, каза министър Ефремова. Служителите трябва да могат свободно да говорят на работното място за това, което ги притеснява. Много важно за ефективността на осигуряването на безопасност и здраве при работа е и социалният диалог, както и всички заинтересовани страни да действат заедно, добави тя.

Ефремова коментира, че в съвременния свят на трансформации, бърза дигитализация, въвеждане на изкуствения интелект, дистанционната работа и непрекъснатата свързаност между хората и с работодателите им психосоциалните рискове създават все повече опасности на работното място. Те влияят негативно както на работоспособността, така и на мотивацията за работа на хората, добави министърът.

Изкуственият интелект трансформира не само пазара на труда, професиите и изискванията към уменията на работещите, но и взаимоотношенията между работодател и служител, каза министър Наталия Ефремова в рамките на национална научна конференция по-рано през октомври.

Източник: БТА