/СГ/

Източник: БТА

Турският външен министър Хакан Фидан заяви след две поредни срещи с външни министри във форматите R4 (Турция, Египет, Саудитска Арабия, Пакистан) и R4+E3 (Великобритания, Германия, Франция) и Италия, че участниците в тях са се обединили около обща позиция по две теми – военната намеса в Иран не би довела до решение, а войната между Русия и Украйна не трябва да застрашава сигурността на корабоплаването и да води до зърнена криза. 

„Разбира се Ормузкият проток трябва да бъде отворен час по-скоро и да бъде премахнато негативното въздействие от това на световните пазари, но както казах, военна операция, която би била проведена в Иран, по никакъв начин няма да бъде решение. Никой в този момент не одобрява това и смятаме, че дипломацията е най-добрият път. Това е мнението на Турция, което се споделя и от другите участници“, заяви Хакан Фидан по време на пресконференция, излъчвана на живо в официалните профили в социалните мрежи на Министерството на външните работи на Турция. 

Днес външният министър на Турция и колегите му Бадр Абделати (Египет), Фейсал бин Фархан бин Абдула (Саудитска Арабия) и Исхак Дар (Пакистан) обсъдиха въпроси, свързани с регионалната и международната сигурност.  По-късно министрите на външните работи на четирите държави се срещнаха със своите колеги от Германия, Великобритания, Франция и Италия. 

В изявлението след срещата Хакан Фидан заяви, че от една страна е важно участниците да изпратят общо послание, а от друга – случващото в единия край на региона засяга другия. Като пример за това той даде влиянието на затварянето на Ормузкия проток върху западните икономики, както и пречките за пренасянето на зърно от Русия и Украйна, които водят до глад в Африка. 

Турският външен министър определи срещата като едно от най-важните дипломатически събития в региона през последните месеци. Той заяви, че на нея са обсъдени подробно проблемите в региона, предприетите до този момент мерки, както и напредъка в процеса на решаването им. 

„Всички страни заявиха, че не искат войната да се разраства повече. Подкрепят прекратяването на огъня и постигането на мир. Това е важно. Всички страни смятат, че дипломацията е единственият път за това“, заяви Хакан Фидан. 

Турският външен министър обясни, че е разказал пред своите колеги какви действия е предприела Турция за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Черно море и предотвратяването на атаките над търговски кораби заради войната между Русия и Украйна.  

„Представихме ролята на Турция и действията ни в тази посока. Обсъдихме в какъв етап са разговорите между страните. Имаше и въпроси, които искахме да обсъдим с тях (участниците в срещата в Истанбул – бел. ред.) – как войната да спре,  ако не спре да бъде направено изключение по отношение на зърното и енергетиката между страните. Знаете, преди две години и половина, Турция направи възможно това. Тоест, докато двете страни воюват до унищожаване, поне другите страни и международните пазари да не бъдат засегнати. Надявам се, че час по-скоро ще има мир и прекратяване на огъня и този проблем ще бъде решен в самия му зародиш. Но големият въпрос е как зърното от Русия и Украйна да отиде на световните пазари, какво можем да направим за това. Има предложения и виждания за това, има и спорове. Обсъждаме това със страните“, заяви Хакан Фидан. 

Тази вечер външните министри, които са в Истанбул, ще бъдат приети и от турския президент Реджеп Тайип Ердоган в двореца „Долмабахче“. 

Източник: БТА

Гръцката икономика продължава да расте с по-бързи темпове от средните за еврозоната и се очаква да запази стабилен растеж до 2028 г., предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА, позовавайки се на данни на Гръцката централна банка. Въпреки това, както се отбелязва в публикуваната днес от банката „Бележка за гръцката икономика“, новото ускоряване на инфлацията, породено главно от цените на енергията и услугите, хвърля сянка върху положителните перспективи и насочва сериозно внимание към покупателната способност на домакинствата.

Според септемврийските прогнози на Евросистемата се очаква БВП на Гърция да нарасне с 2% през 2026 г., с 1,9% през 2027 г. и с 2% през 2028 г. Прогнозата за 2026 г. е изготвена в условия на международна несигурност и високи цени на енергията, като същевременно икономическите показатели на Гърция остават по-силни от тези в еврозоната. През второто тримесечие на годината БВП на страната е нараснал с 1,9% на годишна база, в сравнение с 1,2% за еврозоната.

Очаква се частното потребление, инвестициите и износът на стоки и услуги да бъдат основните двигатели на растежа. Данните за второто тримесечие потвърждават тази тенденция: потреблението на домакинствата се е увеличило с 1,7% на годишна база, инвестициите са нараснали с 6,1%, а износът – с 2,2%. Вносът обаче е нараснал по-бързо от износа, което ограничава приноса на външния сектор към растежа и подчертава значението на укрепването на вътрешното производство и експортната база. Особено окуражаващо е повишаването на прогнозата за съотношението на инвестициите към БВП за 2025 г. – до 18% (при 16,9% в предишната оценка), което показва, че растежът все повече се подкрепя от разширяването на производствената база.

Краткосрочните индикатори остават положителни. През септември индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в преработващата промишленост достигна 54 пункта, което е знак за разширяване на активността, като промишленото производство нарасна с 5,8% през август спрямо същия месец на миналата година. Заетостта също се увеличи, а безработицата спадна до 7,4% през август. Същевременно се очаква публичните инвестиции и финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост да подкрепят търсенето, а фискалните мерки, въведени за 2026 г., имат за цел да повишат разполагаемия доход.

Инфлацията представлява най-големият непосредствен риск. Хармонизираният индекс на потребителските цени се повиши до 5,1% през септември спрямо 3,7% през август, а средният показател за периода януари – септември възлезе на 3,8%. Ускорението се дължи основно на рязкото повишаване на разходите за енергия, но също така и на трайния ценови натиск при услугите, който се отразява в инфлацията независимо от колебанията в цените на горивата.

За 2026 г. като цяло Евросистемата прогнозира инфлация от 3,5%, като цените на енергията и услугите оказват натиск в посока нагоре. Впоследствие се очаква инфлацията да се забави до 2,7% през 2027 г. и до 2,2% през 2028 г., при условие че международните цени на енергийните суровини се установят на умерено ниво. Евентуално възобновяване на геополитическото напрежение или продължаващо повишаване на разходите за енергия биха могли да провалят тези прогнози.

Ключовото предизвикателство пред гръцката икономика е да превърне инвестиционния импулс и устойчивото вътрешно търсене в траен ръст на производителността, без инфлацията да подкопава доходите и да ограничава потреблението.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА