Тя е на 117 години и личната ѝ карта е валидна до 2072 г. Чамиле Мара, най-възрастната жена в Албания и може би в света, казва, че животът все още е „красив като планина от цветя“, пише Франс прес.

Родена на 19 август 1909 г., когато Албания все още е част от Османската империя, тя е прекарала почти целия си живот във Ферас, малко селце близо до Кучова, на около 100 километра южно от Тирана.

През войни и империи от различни епохи, по лицето на тази жена са се врязали дълбоки бръчки, но тя винаги е предпочитала да се усмихва на живота.

Скромната ѝ къща с бели стени, оградена от голяма плачеща върба, е заобиколена от цветя, нарове и портокалови дървета. Всички те – източници на щастие.

„Животът е като стръкче трева. Трябва да знаеш как да останеш силен“, каза Чамиле Мара пред АФП с тих глас, с традиционна бяла забрадка, вързана под брадичката ѝ, и облечена в плетена лилава жилетка.

Близките ѝ наскоро се свързаха с организацията за световните рекорди Гинес с предположението, че тази албанка може би е най-възрастният човек на планетата.

Титлата на най-възрастния човек в света се носи от 2025 г. насам от британката Етел Катърхам, родена на 21 август 1909 г., която следователно би трябвало да бъде два дни по-млада от Чамиле Мара.

Какво е обяснението за дълголетието ѝ? Въпреки възрастта си, тя остава много активна, става рано, мете двора, полива цветята си и се грижи за кокошките, преди да се наслади на любимото си кафе за деня. През целия си живот тя е обработвала земята и се е грижила за добитъка.

Чамиле Мара обича да се грижи за себе си, като вдишва аромата на босилек, който носи в джобовете си. Тя яде всичко, което земята ѝ предоставя – зеленчуците и плодовете, които отглежда.

Седнала на диван в двора и държаща в набръчканите си ръце букет червени цинии, които 80-годишният ѝ син Хюсен току-що ѝ е подарил, тя разказва за живота си и преплетената история: османската власт, албанската монархия, двете световни войни, комунизма на Енвер Ходжа и демокрацията.

Сълза се търкаля от малките ѝ очи, докато разказва за смъртта на близък човек, но искра проблясва там при позвъняването на племенница, която се обажда по телефона, за да я чуе как е.

От време на време тя се потапя в мъгла, сякаш се опитва да различи различните епохи.

Чамиле Мара живее със сина си Хюсен, който редовно я води под ръка на разходка в безупречната овощна градина, за която тя се грижи. Радостта на майка му е огромна, когато докосне все още зелените портокали или узрелите нарове, които бере.

Съпругът ѝ е починал преди 36 години. Уреден брак, но с любов. „Иначе как бих могла да имам седем деца с него?“, усмихва се тя.

Дългият ѝ живот е донесъл както радости, така и скърби. Тя е видяла пет поколения да се раждат, да растат, да се женят и да процъфтяват.

Възрастната жена никога не се е консултирала с лекар, уверява синът ѝ. „Тя е в добро здраве и никога не е приемала никакви лекарства“, подчертава той.

Когато навършва 100 години, общината за кратко спира оскъдната ѝ пенсия. „Не вярваха, че майка ми е все още жива“, казва Хюсен. Властите наскоро ѝ отпуснаха специална пенсия за старост, един вид награда за дълголетието ѝ.

От младостта си Чамиле Мара пази само една снимка, вече на век – нейният портрет, на който главата ѝ е покрита с бяла забрадка: „Бях на 18!“, възкликва тя.

Датата на раждането ѝ фигурира в акт за раждане, издаден през 1945 г., когато комунистите идват на власт. То фигурира и в паспорт от 1978 г., както и в скорошната ѝ лична карта.

За да бъде признато от Книгата на рекордите на Гинес, вероятно ще е необходимо да се проверят и османските архиви. Но това всъщност не е основната ѝ грижа.

„Да живееш или да умреш е Божията воля. Радвам се на живота. Той е толкова красив – като планина, пълна с цветя“, казва Чамиле.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА

Хърватия е една от най-сигурните страни в Европейския съюз, отчасти благодарение на граничния си контрол, каза днес министърът на вътрешните работи Давор Божинович по време на посещение на държавната граница, която е и външна граница на Шенгенското пространство на ЕС – по поречието на река Уна, близо до Хърватска Костайница, предаде хърватската агенция ХИНА.

Хърватската полиция охранява денонощно 1350 километра от външната граница на ЕС и Шенгенското пространство. Броят на случаите на незаконна миграция, регистрирани на границата, е намалял с около 40% през тази година.

Представяйки резултатите от полицейските операции на място, Божинович каза, че от началото на годината са предотвратени 25 000 опита за незаконно влизане в Хърватия и са арестувани 950 трафиканти на хора и техни съучастници.

„Зад тези резултати стоят хора, добра организация и постоянни инвестиции в оборудване. През последното десетилетие или малко повече са похарчени около половин милиард евро за оборудване на полицията, предимно за наблюдение на границата“, каза той.

Божинович отбеляза, че европейската миграционна политика все повече се насочва към подхода на Хърватия, която от самото начало подчертаваше важността на защитата на външните граници и борбата с контрабандата на хора.

Той подчерта значението на границата с Босна и Херцеговина, която е ключова транзитна зона за нелегалната миграция в тази част на Европа. Около 80% от регистрираните незаконни преминавания по маршрута през Западните Балкани са били предотвратени на тази граница.

Около 7000 души са върнати от Хърватия през тази година с логистична подкрепа от Фронтекс, като около 1000 мигранти са върнати в Хърватия.

Директорът на хърватската полиция Никола Милина каза, че 6500 полицейски служители работят за защита на държавната граница и борба с незаконната миграция. Той също така подчерта доброто оперативно сътрудничество с Фронтекс.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА