/СГ/

Източник: БТА

Хърватия е една от най-сигурните страни в Европейския съюз, отчасти благодарение на граничния си контрол, каза днес министърът на вътрешните работи Давор Божинович по време на посещение на държавната граница, която е и външна граница на Шенгенското пространство на ЕС – по поречието на река Уна, близо до Хърватска Костайница, предаде хърватската агенция ХИНА.

Хърватската полиция охранява денонощно 1350 километра от външната граница на ЕС и Шенгенското пространство. Броят на случаите на незаконна миграция, регистрирани на границата, е намалял с около 40% през тази година.

Представяйки резултатите от полицейските операции на място, Божинович каза, че от началото на годината са предотвратени 25 000 опита за незаконно влизане в Хърватия и са арестувани 950 трафиканти на хора и техни съучастници.

„Зад тези резултати стоят хора, добра организация и постоянни инвестиции в оборудване. През последното десетилетие или малко повече са похарчени около половин милиард евро за оборудване на полицията, предимно за наблюдение на границата“, каза той.

Божинович отбеляза, че европейската миграционна политика все повече се насочва към подхода на Хърватия, която от самото начало подчертаваше важността на защитата на външните граници и борбата с контрабандата на хора.

Той подчерта значението на границата с Босна и Херцеговина, която е ключова транзитна зона за нелегалната миграция в тази част на Европа. Около 80% от регистрираните незаконни преминавания по маршрута през Западните Балкани са били предотвратени на тази граница.

Около 7000 души са върнати от Хърватия през тази година с логистична подкрепа от Фронтекс, като около 1000 мигранти са върнати в Хърватия.

Директорът на хърватската полиция Никола Милина каза, че 6500 полицейски служители работят за защита на държавната граница и борба с незаконната миграция. Той също така подчерта доброто оперативно сътрудничество с Фронтекс.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Споразумението за взаимна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, което накара някои да заговорят за създаване на сунитски вариант на НАТО, съдържа член, подобен на Член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че външна въоръжена атака срещу една от страните членки трябва да се разглежда като атака срещу всички, като задължава подписалите страни да защитават суверенитета и териториалната цялост една на друга.

Споразумението между трите мюсюлмански сунитски сили, подписано на 7 август, беше внесено днес в турския парламент, за да бъде гласувано като част от процеса по ратификацията му. Пактът от Мека първо ще бъде обсъден от Комисията по външни работи на Меджлиса, преди да бъде подложен на гласуване в пленарната зала.

Преди гласуването в турския парламент целият текст на споразумението беше публикуван в турски медии и изданието „Мидъл ийст ай“.

Пактът се състои от 16 члена, като член 2 гласи, че ако някоя от страните стане обект на въоръжено нападение или военна агресия от друга държава или група държави, останалите участници трябва незабавно да ѝ окажат помощ, като използват всички възможни средства за взаимна подкрепа. Обхватът и характерът на помощта ще бъдат определяни въз основа на обективна оценка на необходимите мерки и с оглед на наличните ресурси, включително военни средства и способности.

В текста изрично се посочва, че сътрудничеството има за цел да позволи упражняването на правото на индивидуална и колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН.

Споразумението предвижда още сътрудничество в областта на отбраната, отбранителната промишленост и сигурността, обмен на разузнавателна информация, съвместно военно производство, трансфер на технологии и взаимна логистична подкрепа, включително доставки на оръжия, боеприпаси, гориво и резервни части.

Съгласно член 8 на споразумението ще бъде създаден Комитет по стратегическите политически и отбранителни въпроси, в който ще участват външните министри, министрите на отбраната и началниците на генералните щабове на трите държави. Комитетът ще заседава два пъти годишно, като домакинството ще се ротира между участниците.

Предвижда се и създаване на секретариат със седалище в Саудитска Арабия, оглавяван от генерален секретар с тригодишен мандат на ротационен принцип, като първият ще е гражданин на Пакистан. 

Документът предвижда възможност и други държави да се присъединят към споразумението, като условията за това ще бъдат определяни с консенсус от първоначалните участници.

Споразумението подлежи на ратификация съгласно процедурите във всяка от трите държави и ще влезе в сила след депозирането на последния документ за ратификация. То е със срок на действие без ограничение, като всяка страна може да се оттегли след изтичането на 10 години от влизането му в сила, с писмено предизвестие от най-малко три месеца.

Източник: БТА