Темата за размера на минималната работна заплата (МРЗ) и начина ѝ на определяне беше във фокуса на международна конференция „Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне“. Участниците обсъдиха защо е важно да се взема предвид издръжката на живот. Те коментираха как Директивата за минималните работни заплати може да се приложи в държавите членки.

Събитието беше организирано от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и се състоя в централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова обобщи последните промени в Кодекса на труда, с които беше въведен нов механизъм за МРЗ. Тя коментира, че в основата на измененията е това да няма автоматичен механизъм, който възпрепятства ролята на социалния диалог. Ефремова подчерта, че новият механизъм ще отчита и издръжката за живот, за която предстои да се изготви методология.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че по време на преговорите за новия механизъм работодателите и синдикатите са имали различни амбиции. По думите му работодателите целят да се минимизира процесът, така че той да се стигне до минимално нарастване на МРЗ. Според него големият спор е бил как да се измери адекватността чрез издръжката на живота, след като официална методика за нея в България няма.

„Имаме методика за малката кошница на потреблението, но точно методика за издръжка на живота няма. Това беше една от ключовите битки за нас“, каза Димитров. Той отбеляза, че Международната организация на труда е направила такава методика още през 2021 г., която е актуализирана през 2025 г., но държавите членки не я използват. Димитров подчерта, че КНСБ има изследвания за издръжката на живот. По думите му размерът на МРЗ у нас – 620 евро, е по-нисък от издръжка на живот. По данните на КНСБ 828 евро нето са необходими за един работещ човек.

Димитров настоява, че за 2027 г. МРЗ трябва да стигне горната граница, заложени като стойност в преговорите между социалните партньори. Той заяви, че КНСБ ще настоява показателят „издръжка на живота“ да бъде върнат като първи критерий и индикатор. „Останалите индикатори са рутинни – изменение на брутната работна заплата, медианна работна заплата, средна брутна работна заплата и дългосрочна национална производителност за период от 10 години“, каза президентът на КНСБ.

Минималната работна заплата в България остава най-ниската в Европа и на Балканите, каза главният икономист на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Дори и това, което се предлага от правителството, пак ще бъде по-ниско, коментира той. Цените растат, заплатите не мърдат, заяви Кацарчев. В цяла Европа неравенствата се задълбочават, а България не прави изключение, смята той. В изказването си Кацарчев коментира и данъчната система в България и доколко тя допринася за „изкривяването“ в бюджета. 

Директивата за минималните работни заплати иска да намали работещите бедни, каза Теа Джарк, конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Идеята е да се гарантира достойно заплащане, подчерта тя. Джарк обясни, че сред целите на директивата е и да има сближаване към по-висока стойност на МРЗ във всички държави членки, за да няма голяма разлика, като даде пример с България и Люксембург. Трябва да преосмислим как се определя методологията, за да е адекватна на промените, каза още експертът. Като положителен пример за методология Джарк посочи Словения. По думите й там има МРЗ се актуализира често.

Д-р Халид Маман Вазири от Международната организация на труда (МОТ) смята, че заплатата за издръжка цели да осигури нормален стандарт на живот с нормално работно време. Тъй като потребителската кошница за стоки и услуги е различна в отделните страни, в нея задължително трябва да се включи компонент, гарантиращ достоен и нормален живот, каза той.

Участници в конференцията представиха модела на определяне на МРЗ в своите държави. 

Източник: БТА