Швейцарската група за луксозни стоки „Ришмон“ (Richemont) води преговори за присъединяване към консорциум, който кандидатства за придобиването на диамантената компания „Де Бирс“ (De Beers) от „Англо Американ“ (Anglo American), съобщи Ройтерс, позовавайки се на запознат източник. „Де Бирс“ е оценена на около 1 млрд. долара.

Евентуалното участие би дало на „Ришмон“, собственик на бижутерийните марки „Картие“ (Cartier) и „Ван Клиф и Арпел“ (Van Cleef & Arpels), по-голямо влияние върху ключова част от веригата ѝ за доставки в момент, когато диамантената индустрия излиза от продължителен спад.

Блумбърг първи съобщи за преговорите, позовавайки се на информирани източници. „Ришмон“ и „Англо Американ“ засега не са коментирали информацията.

Швейцарската група обсъжда присъединяване към Световния диамантен консорциум (Global Diamond Consortium), ръководен от бившия главен изпълнителен директор на „Де Бирс“ Гарет Пени. Според Блумбърг американският търговец на бижута „Сигнет“ (Signet) също би могъл да се включи в офертата.

Всяка оферта за „Де Бирс“ ще зависи и от позицията на Ботсвана, която има право на отказ, но все още не е обявила дали възнамерява да го упражни.

Говорител на президентството на Ботсвана заяви по-рано тази седмица, че правителството няма да коментира, преди евентуална сделка да бъде финализирана и подписана. През лятото представители на страната посочиха, че очакват сделка през четвъртото тримесечие на 2026 г.

„Англо Американ“ обяви „Де Бирс“ за продажба през май 2024 г. като част от по-широко преструктуриране. Секторът е под натиск от понижаващите се цени на диамантите и нарастващото търсене на синтетични камъни.

„Де Бирс“ развива миннодобивна и проучвателна дейност в Ботсвана, Намибия, Ангола, Република Южна Африка и Канада.

Източник: БТА

Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021-2028 г. между България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия одобри Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание със 17 гласа „за“, един глас „против“ и нито един глас въздържал се.

В началото на заседанието комисията отхвърли предложение на Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС да бъдат представени параметрите на бюджетния план за 2027 година, който ще бъде изпратен на Европейската комисия и Еврогрупата, а впоследствие гласува по същия начин след процедура по прегласуване, предложена от Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“. Сабрутев от своя страна призова да бъде поканен финансовият министър, който да представи параметрите на бюджетния план за следващата година пред комисията.

След като предложението бе отхвърлено със 7 гласа „за“, 12 гласа „въздържал се“ и нито един „против“, председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че към този момент няма как да бъдат представени конкретните параметри по проектобюджета, защото и те самите не разполагат с тази информация, тъй като няма как да бъде предоствена в такъв кратък срок. Проданов увери, че допълнителна информация относно бюджетния план за 2027 година ще бъде предоставена през първата седмица на месец ноември.

Меморандумът за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) за периода май 2021 г. – април 2028 г. предвижда България да получи финансова помощ в размер на 119,25 евро с цел намаляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните донори. Нетната сума, която ще получи България след приспадане на средства за управление от страните донори и други разходи, е 110,9 млн. евро.

Финансовата помощ по Финансовия механизъм на ЕИП се предоставя за финансиране на проекти в три тематични приоритета – европейски зелен преход; демокрация, върховенство на закона и човешки права; социално включване и устойчивост.

По програма „Енергийна сигурност“ се предвижда принос от страните донори в размер на 25 млн. евро и национално съфинансиране в размер на 4,4 млн. евро за мерки като подкрепа на развитието на енергийни общности от възобновяеми източници; енергийна сигурност и свързаност в Черноморския регион; мерки за укрепване на капацитета за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и др.

По програма „Устойчивост на водните ресурси“ се предвижда принос от 26,5 млн. евро с национално съфинансиране в размер на 4,6 млн. евро. Предвидени са мерки за придобиване и въвеждане в експлоатация на изследователски кораб и мониторинг на околната среда в региона на Черно море.

По програма „Култура“ е предвиден принос в размер на 14,8 млн. евро с национално финансиране в размер на 2,6 млн. евро за мерки като укрепване на капацитета за изкуство, култура и културно наследство за насърчаване на устойчивото местно развитие и други.

По програма „Местно развитие“ е предвиден принос в размер на 40,3 млн. евро с национално съфинансиране в размер на 7,1 млн. евро. Предвидени са мерки за укрепване на доброто управление на местно ниво; включване и овластяване на ромите и борба с дискриминацията; подобряване на образованието, обучението и възможностите за създаване на работни места, укрепване на капацитета в образователния сектор; стипендии за студенти от ромски произход за подобряване на образователните резултати и възможностите на пазара на труда.

След запитване от страна на Димо Дренчев от „Възраждане“ доколко тези стипендии реално водят до навлизане на граждани от ромски произход на пазара на труда, Иван Иванов, директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет, посочи, че могат да изискат тази информация и да я предоставят на по-късен етап. В началото на заседанието Иванов уточни, че това е втори меморандум по инструмента, чрез който страните донори предоставят финансова помощ на държави от Европейския съюз с цел намаляване на икономическите и социалните разлики. Първият, който получи зелена светлина от Народното събрание по-рано през тази година, бе по Норвежкия механизъм, а разглежданият днес е с останалите страни донори.

Източник: БТА

Френската петролна и газова корпорация „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) обяви днес, че очаква печалбата ѝ за третото тримесечие да нарасне значително благодарение на почти четирикратното увеличение на маржовете при рафинирането на петрол спрямо година по-рано, както и от рязкото повишение на приходите от втечнен природен газ (LNG), предаде Ройтерс.

Военните действия на САЩ и Израел срещу Иран доведоха до фактическото затваряне на Ормузкия проток и конфликтът изстреля цените на петрола и природния газ до най-високите им нива от няколко години. На фона на очакваното силно зимно търсене това носи значителни допълнителни приходи на големите енергийни компании, сред които и „ТоталЕнерджи“.

Компанията очаква маржът при рафинирането на петрол през периода юли-септември да достигне 33,2 долара за барел спрямо 13,5 долара през предходните три месеца и 8,4 долара за барел година по-рано, показват предварителните данни.

Към 14:23 часа бълг. време акциите на „ТоталЕнерджи“ поскъпнаха с 0,96 на сто, докато общият европейски енергиен сектор, представен в индекса .SXEP, отчете спад от 1,3 на сто. От началото на годината книжата на компанията са поскъпнали с около 45,2 на сто, посочва Ройтерс.

Конкурентната „Шел“ (Shell) съобщи миналата седмица, че очаква рекордно висок марж при рафинирането за третото тримесечие. Британската Би Пи (BP) също прогнозира, че маржовете ѝ при рафинирането на петрол през третото тримесечие да са почти три пъти по-високи спрямо същия период на миналата година.

„ТоталЕнерджи“ очаква добивът ѝ на въглеводороди през третото тримесечие да достигне максимално 2,5 млн. барела петролен еквивалент дневно. Компанията оценява, че войната с Иран е намалила добива ѝ с около 5 на сто от този обем, или приблизително 125 000 барела петролен еквивалент дневно. Това е по-малко спрямо отчетените през второто тримесечие 210 000 барела дневно.

Войната в Близкия изток увеличава печалбите от преработката

„ТоталЕнерджи“ очаква резултатите от дейностите по преработка и продажба на петролни продукти и химикали да достигнат „необичайно високи равнища“. Паричният поток от тези дейности се очаква да се удвои през третото тримесечие спрямо периода април-юни, достигайки около 4 млрд. долара. Компанията прогнозира и увеличение с 10 на сто на обема на преработения петрол за същия период.

Приходите ще бъдат подкрепени и от търговията с петрол и природен газ. Средните цени на втечнения природен газ са се повишили с 20 на сто през последното тримесечие, след като европейският пазар се възстанови от предишния спад на цените и започна да се подготвя за силно зимно търсене, посочва компанията.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент се установиха на средно ниво около 91,3 долара за барел през третото тримесечие. Цените на природния газ на европейския бенчмарков пазар скочиха с близо 40 на сто спрямо предходното тримесечие, тъй като кризата около Ормузкия проток ограничи доставките на втечнен природен газ от Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Двете държави осигуряват близо 20 на сто от световното предлагане на този продукт.

Очаква се големите петролни компании да спечелят милиарди долари от конфликта в Близкия изток, тъй като по-високите цени на енергията увеличават приходите им.

„ТоталЕнерджи“ и „Шел“ ще публикуват подробните си финансови резултати за третото тримесечие на 29 октомври, а Би Пи ще представи своите ден по-късно, уточнява Ройтерс.

Източник: БТА