Свободата ни дава правото да живеем в мир, да работим спокойно и да изграждаме община, която да бъде пример за останалите. Това каза кметът на Разлог Красимир Герчев в словото си по повод празника на града и честването на 114-ата годишнина от освобождението на града.

В изказването си Герчев припомни саможертвата на героите на Кресненско-Разложкото въстание, на Илинденското въстание и на Кръстовденското въстание, както и примера на местни личности, допринесли за съхраняването на българския дух. Той акцентира върху ролята на първия кмет на Разлог Владислав Каназирев, който възкресява града, отстоява неговата идентичност и полага основите на неговото модерно развитие.

Кметът на Разлог отбеляза и връзката на Васил Левски с Разлог и приноса на местни дарители, общественици и будители за развитието на града, сред тях той открои братята Петър и Иван Каназиреви и д-р Иларион Астинов.

Герчев каза още, че през последните години Общината е инвестирала в образованието, училищата и детските градини, социалните услуги, културата и туризма. Сред приоритетите той открои още достъпната среда, чистотата, озеленяването и сигурността на гражданите.

Празничният ден в Разлог започна с тържествена света литургия в църквата „Свето Благовещение Богородично“. Част от програмата беше и празничен концерт с участието на Националната гвардейска част, Представителния ансамбъл на въоръжените сили, както и на формация „Ладена“, танцова формация „Алгара“, артистите Емил Калев и Галя Димитрова, Надя Казакова, Веселин Вачев, Вили Станева, Съни, Антония Маркова и формация „Армейска песен“.

На централния площад „Преображение“ в града се състоя и тържествен военен ритуал по издигане на знамената на България, Европейския съюз и град Разлог, както и официална церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски с участието на Националната гвардейска част. В края на събитието имаше и празнични илюминации.

Източник: БТА

В новото предложение на Ирландия парите за кохезия и аграрна политика не се намаляват (освен в един малък подфонд). Това доказва, че когато сме активни и имаме солидна група страни с общи виждания с тези на България, правилните решения се вземат в ЕС, написа във Фейсбук вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Публикацията му е за представеното от Ирландското председателство на ЕС вчера ново предложение за следващия бюджет на Европейския съюз (ЕС) 2028 – 2034 година.

Дългоочакваното предложение е стъпка в правилната посока и ще помогне по-скоро да намерим така нужното решение и съгласие на европейско ниво за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, коментира Пеканов.

Страните от групата „Приятели на кохезията“ сме общо 17 и настояваме традиционната роля на кохезионната политика – с която се финансират инфраструктурни, здравни и образователни проекти, околна среда, малки и средни предприятия – да не бъде намалявана повече. В последните седмици в различни форуми и формати водих разговори с представители на страни от тази група, посочва Пеканов и добавя, че България ще продължи да бъде активно представена в групата.

Вицепремиерът отбелязва, че предложението намалява общата рамка за следващите седем години с още около 100 милиарда евро – до 1,6 трилиона евро. Това може да звучи като много пари, но реално са около 230 милиарда евро на година за целия ЕС – бюджетът на ЕС за година в този случай би бил малко по-голям от този на държавата Дания. За да си го представим, това е малко над 1% от БВП на ЕС. Очевидно, ако възлагаме на ЕС все повече нови задачи, е трудно той да се справя с всички тях със същия малък бюджет. В този смисъл исканията за намаляване на тази и без това малка сума не помагат на ЕС да бъде глобален играч, да подпомага едновременно по-слабо развитите региони и земеделското си производство, както и да инвестира в конкурентоспособност, технологии, наука и отбрана, коментира Пеканов. Все още обаче не се намира съгласие между държавите как тези по-високи амбиции и нужди да бъдат финансирани, затова първоначалното предложение на ЕК за бюджет от близо 2 трилиона евро от миналата година бива намалявано за втори път, отбелязва той.

В сегашното предложение има и слаби моменти, които ще продължим да критикуваме, заявява Пеканов, който посочва намаляване на времето за използване на парите – досега по регламент имаше 3 години след зададената процедура за окончателно използване на средствата. Тази гъвкавост е важна при инфраструктурни и други тежки проекти с чести забавяния заради екологични оценки и жалби в съда. Текущото предложение е този срок да се съкрати на една година.

Предлага се и сериозен процент от парите за държавите (25%) да бъдат задържани за кризисни ситуации и по този начин да не могат да се използват от началото на следващия програмен период, пише Пеканов, който определя като голяма грешка продължаващото ерозиране на иначе повишената сума за наука по програмите „Еразъм“ и „Хоризонт Европа“, които са сред най-познатите и популярни сред европейските граждани.

Разговорите как да се финансира този бъдещ бюджет ще продължат в идните седмици, а най-вероятно и месеци. Те няма да бъдат лесни, но трябва да продължат, докато не намерим работещ консенсус, който да осигурява достатъчно финансиране за всички региони, както и за засилване на конкурентоспособността и готовността на Европа да се справя суверенно през 21-ви век, пише още вицепремиерът Атанас Пеканов.

Източник: БТА

Все още няма неоспорими доказателства, логиката предполага, че става дума за руски удари, но когато говорим от името на държавата, не може да си позволим да боравим с предположения. Това коментира в предаването „Защо“ на бТВ председателят на парламентарната група „Прогресивна България“ (ПБ) и на външната комисия в Народното събрание Петър Витанов по повод атаките срещу двата кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море.

Витанов отбеляза, че не става въпрос за „снишаване“. Продължаваме да твърдим, че това е работната хипотеза, че най-вероятно става дума за руски удари, но в крайна сметка ние се обръщаме и за подкрепа от нашите партньорски служби, в това число румънски, турски, натовски, ако можем заедно да го идентифицираме и да бъдем абсолютно убедени, обясни той. Петър Витанов посочи, че доказателствата, които се търсят, са свързани най-вече с отломки на безпилотни летателни апарати или безпилотни морски дронове. Витанов добави, че това, което се случва не е атака срещу България, защото става дума за доста мили извън нашите териториални води. От разузнавателните данни, с които разполагаме, от началото на годината над 460 са ударените кораби, мнозинството през последните няколко месеца, ударите са и от двете страни – украинска и руска, съобщи Петър Витанов.

Войната излезе извън територията на Русия и Украйна и е пълномащабна в рамките на Черно море, още по-притеснително е, че се удрят плавателни съдове на трети държави, малко повече са ударените от украинска страна, посочи още председателят на парламентарната външна комисия. По думите му, и двете държави използват търговските кораби не само за пренасяне на обозначените вътре товари, а много често се пренасят войски и оръжия. Нямаме притеснения да кажем, че най-вероятно става дума за руски дрон, но преди да има каквито и да е доказателства, не можем да го оповестим, посочи Витанов. Ако това се докаже, ще се предприемат всички необходими мерки, увери той.

Витанов обясни също, че НАТО не насърчава активирането на чл. 4 от Вашингтонския договор, защото това може да доведе до девалвиране на този инструмент. По думите му, България следва протокола – уведомяване, обмен на данни, сътрудничество.

Председателят на ПГ ПБ определи като конструктивен състоялия се тази седмица Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е достатъчно опитен политик и още тогава, на място, беше убеден в целесъобразността на декларацията, трудно ми е да хвана логиката защо още на следващия ден си позволи да критикува работата на съвета, коментира Витанов. Той подчерта, че по време на КСНС службите не са казвали, че на един от ударените кораби може да е имало „войска“. 

България трябва да укрепи своя фланг, да говори за стабилността  в Черно море и да търси инициатива за намаляване на напрежението, смята Витанов.

За визитата у нас на началника на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски – Кирило Буданов, той е на мнение, че е естествено човек от такъв ранг да иска такъв тип конфиденциалност.

Със сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин за износ на руски дизел Витанов смята, че се поставя сериозен въпрос за трансатлантическите отношения, за напрежението между САЩ и Украйна, както и че е основание да се замислим за санкциите. Санкциите не отслабват Русия, не казвам, че трябва да паднат, но да бъдат използвани като инструмент, заяви Петър Витанов.

На въпрос защо няма доверие между София и Скопие, той отбеляза, че през последните години въпросът за отношенията с България се превърна във въпрос номер едно във вътрешната политика на Република Северна Македония. Това не е вътрешнополитически спор, той не е двустранен, а става дума за общоевропейско решение, изтъкна Витанов и подчерта, че България има интерес страните от Западните Балкани да се движат по европейски път, в т.ч. РСМ. 

Източник: БТА