/НС/

Източник: БТА

Според медийни информации във Франция френският президент Еманюел Макрон бил бесен, след като телевизионен новинарски репортаж е показал протестен плакат с вулгарен намек относно връзката му със съпругата му Брижит, която едно време е била негова учителка, предаде ДПА.

Студенти и ученици в цяла Франция протестират от края на септември, настоявайки за повече ресурси и учители в училищата, както и за по-голямо равенство в образователната система.

Сред лозунгите, които редовно се появяват по време на демонстрациите, е „Macron bz ta prof, pas les notres“, което на френски е вулгарен призив към Макрон да се посвети на сексуални отношения със съпругата си, а не да прецаква останалите френски учители.

48-годишният Макрон се е запознал със съпругата си Брижит, която е на 73 години, когато тя е била негова учителка в училището, в което той учил в град Амиен, в Северна Франция.

Протестният плакат се е появил за кратко по време на новинарската емисия в 13:00 часа на обществения телевизионен канал „Франс 2“ във вторник. Макрон бил възмутен, че обидният лозунг е бил излъчен по телевизията и че никой от медията после не се е извинил, съобщиха вестник „Паризиен“ и радио „Франс ентер“. Десният уебсайт „Дестинасион теле“ пък после е публикувал снимка на плаката, което ескалира дебата.

„Ние не носим отговорност за това, което протестиращите пишат на своите плакати“, е заявил Жюлиен Дюпера, ръководител на националните новини във „Франс телевизион“, към която е „Франс 2“. Той обаче признал, че телевизията носи отговорност за редакционния контрол върху съдържанието. „Нашата работа е да контролираме това, което показваме в ефир, особено когато определени думи могат да бъдат обидни“, е заявил той. Дюпера добавил, че ръководството е напомнило на всички редакционни екипи за тази тяхна отговорност.

Източник: БТА

Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че е обсъдил с президента на Азербайджан Илхам Алиев засилването на усилията за откриване на хора, изчезнали в хода на продължилия десетилетия конфликт, съобщи Ройтерс. Това стана в края на конференция в Баку, на която Азербайджан представи подробности за обмена на информация с Ереван.

Пашинян посочи, че двамата лидери са обсъдили задълбочаването на сътрудничеството между комисиите на двете страни, занимаващи се с въпроса за изчезналите лица, без обаче да уточни кога точно се е състоял разговорът. 

„Този ​​въпрос може да бъде решен чрез сътрудничество“, каза Пашинян пред журналисти, като добави, че Армения е готова да работи с Азербайджан за установяване на съдбата на изчезналите.

Изявленията бяха направени в последния ден на конференцията в Баку, където от Азербайджан съобщиха, че комисиите на двете държави поддържат пряк контакт от февруари 2025 г. и обменят информация за изчезналите лица.

Али Нагиев, ръководител на Държавната комисия на Азербайджан по въпросите на военнопленниците, заложниците и изчезналите лица, заяви, че през януари Армения е предоставила ДНК профили на 50 изчезнали етнически арменци, но нито един от тях не е съвпаднал с откритите от азербайджанските власти човешки останки.

Той добави, че Азербайджан е предал на Армения списък с 834 свои граждани, за които се предполага, че са били взети в плен или като заложници по време на Първата война в Карабах през 90-те години, като е предоставил и подробна информация за 104 от тях.

Въпросът за съдбата на изчезналите лица е сред хуманитарните теми, залегнали в мирното споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ и парафирано от двете страни във Вашингтон през август 2025 г.

Член 9 от споразумението задължава двете страни да обменят наличната информация, да издирват и връщат останки, както и да разследват случаите на изчезване като част от усилията за изграждане на доверие и помирение.

В обръщение към участниците в конференцията Алиев заяви, че изясняването на съдбата на изчезналите лица е от съществено значение за изграждането на доверие и постигането на траен мир. Пашинян призова Армения да предостави информация за изчезнали азербайджанци и евентуални места за погребение, както и достъп до съответните архиви.

Азербайджан съобщи, че 4010 негови граждани остават в неизвестност вследствие на конфликтите, включително 782 цивилни. 

Двете съседни държави водиха две мащабни войни за Карабах – регион, международно признат като част от Азербайджан, над който Баку си върна пълния контрол през 2023 г., което доведе до изселването на над 100 000 етнически арменци.

Въпреки че миналата година двете страни парафираха мирно споразумение, то все още не е официално подписано.

Източник: БТА