/АБ/

Източник: БТА

Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) категорично осъжда ударите по търговски кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт ще уведоми обществото за резултатите. Това каза президентът Илияна Йотова, която обяви общата позиция на участниците в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“ след края на заседанието. По думите на държавния глава с мнозинство от три четвърти членовете на КСНС са се обединили около предложения към изпълнителната и законодателната власт.

Държавният глава посочи, че в рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на заплахите. Беше идентифицирана необходимостта от извършване на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки, обясни Йотова.

Най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавното прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес, посочи президентът. Тя обясни, че членовете на КСНС са се обединили още около продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите, усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение, както и ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Членовете на КСНС са приели още изпълнителната власт да предложи на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база за подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране на морската сигурност на страната, както и за поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.

Беше прието още България да задейства капацитета си на пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона, каза Илияна Йотова.

Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион и задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и на антидрон системите в контекста на НАТО за засилено брегово присъствие, обясни още държавният глава. По думите ѝ предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.

Свикването на консултации на този етап е непродуктивно, тъй като при обсъждането на подобни инциденти е възприет подход те да бъдат разглеждани само в рамките на Северноатлантическия съвет и това няма да доведе до нови мерки, отбеляза още тя.

Беше прието още България да предложи на Европейския съюз да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион, обяви Илияна Йотова. Тя посочи, че Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята Черноморска стратегия и предвижда създаването на Черноморски хъб за сигурност, но в случая е необходима повече конкретика, която България може да предложи.

Президентът посочи, че КСНС е приел още при необходимост да се задейства механизмът за гражданска защита заради екологичен риск, както и да се задействат инструментите за наблюдение на сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите и да се осигурят финансови компенсации за евентуално понесени загуби.

Съветът се е обединил още около това България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.

Прието е още България да поеме активна роля в преговорите и намирането на консенсус между страните, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност, уточни президентът.

Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври тази година, посочи още Илияна Йотова.

По отношение на Организацията на обединените нации, КСНС се обедини около отправяне на искане за съдействие от механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и за резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море, заяви също държавният глава.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА