Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович, който е на двудневно посещение в Китай, се е срещнал днес с представители на европейски компании, развиващи дейност в азиатската страна, които посочват необходимостта от подобряване на достъпа до китайския пазар, предаде Франс прес.

Европейските компании критикуват пречките, с които се сблъскват в Китай, и осъждат мащабните субсидии, предоставяни от китайската държава на местните компании, както и свръхкапацитета на промишлеността, която се „изсипва“ на по-ниска цена на европейския пазар и застрашава цели сектори като автомобилната промишленост.

Европейският бизнес е обезпокоен и от това, което определя като използване на веригите за доставки като инструмент, както и от девалвирането на китайската валута, обвинения, които Пекин отхвърля.

Шефчович се е срещнал днес с китайския министър на търговията Ван Вънтао, съобщиха от китайското ведомство, без обаче да разкриват повече подробности около разговорите.

Междувременно Китайската централна банка публикува съобщение, в което посочва, че развитието на вътрешната търговия е резултат от напредъка в индустриалната конкурентоспособност на страната.

„Китай няма нито нужда, нито намерение да обезценява валутата си, за да насърчава търговията“, обяви централната банка. „Да се приписват, както правят някои, спадът на конкурентоспособността или структурните проблеми на други страни на Китай и валутните курсове означава да се избягва собствената отговорност“, подчерта банката, цитирана от Синхуа.

Посещението на Шефчович е част от диалог с Китай, воден от няколко месеца. То предшества срещата на върха на лидерите на ЕС в средата на октомври. Очаква се на срещата да бъде представено френско-германското предложение Европа да се сдобие, в допълнение към съществуващите инструменти, с механизъм, който да позволява в рамките на няколко дни да бъдат изключвани от вътрешния пазар стоките и услугите на страна, която води търговска война с ЕС.

Китай не е изрично споменат. Подобен механизъм обаче би предвидил евентуално открито търговско противопоставяне.

Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин потвърди днес принципната позиция на Пекин в подкрепа на „равнопоставен диалог“ за разрешаване на споровете.

Пекин обаче вече предупреди, че Берлин и Париж рискуват „сами да понесат последиците“, ако продължат „да насърчават ЕС да прибягва до протекционистки инструменти при всеки повод“.

Една от тревогите на европейците е, че Китай може да използва като оръжие редкоземните елементи – суровини, които са от съществено значение за множество стратегически отрасли и в чийто добив и преработка Китай има господстваща позиция. Зависимостта на Европа от подобни ресурси е много голяма, което се появи при ограниченията, наложени от Пекин върху износа през 2025 г.

Източник: БТА

Разходите за застраховане на кораби, извършващи курсове в Черно море, са се увеличили петкратно през последните две седмици – от 0,1 на сто до 0,5 на сто от общата застрахована стойност на плавателен съд. Атаките срещу кораби, превозващи зърно в изключителните икономически зони на Румъния и България, са влошили ситуацията, като в близко бъдеще е вероятно допълнително увеличение на премията – до 1 на сто. Това съобщи Константин Собол, украински корабособственик и основател на международната компания за корабоплаване „Марелис Навигейшън Ес Ей“ (Marelis Navigation S.A.), специализирана в превоза на сухи насипни товари, цитиран от молдовската медия „Логос-прес“ (logos-pres.md).

Подобна перспектива може да добави около 3 долара на тон към разходите за превоз на зърно, подчерта Собол пред украинския агропортал „Латифундист“ (Latifundist.com).

Въпреки това корабите могат да избегнат плащането на допълнителна застрахователна премия, като плават покрай бреговете на Румъния и България в рамките на техните териториални води, които се простират до 12 морски мили навътре в морето, допълни той.

Според оценките на Собол около 90 процента от корабите, изпълняващи транзитни курсове в региона, понастоящем избират този маршрут. Ако обаче атаките се разпространят и в териториалните води на Румъния и България, застрахователните условия може отново да се променят.

След атаките срещу кораби в икономическите зони на Румъния и България корабособствениците вече оценяват рисковете не само в украинските пристанища, но и по целия маршрут през Черно море.

„Да вземем хипотетичен петхилядник (кораб с товароносимост от около 5000 тона – бел. ред.) на стойност 1,5 милиона долара. При ставки от 0,5 на сто застрахователната премия е 7500 долара. Ако превозва 5000 тона товар, това са 1,5 долара на тон в допълнение към навлото – за тези, които плащат тази премия“, обясни Собол.

Според него руските атаки могат да създадат рискове и за транспортирането на украински товари през пристанищата на съседни страни. По-специално, атака срещу кораб в района на Галац в Румъния би могла потенциално да усложни функционирането на един от алтернативните маршрути за украинско зърно, смята Собол.

БТА припомня, че на 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с въздушни и морски дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море, на около 70 морски мили източно от Бяла. Плаващият под флага на Того „Алфа Уатан“ потъна, а моряците от екипажа му не бяха открити при последвалата спасителна операция. Вторият кораб – плаващият под флага на Палау „Ейбъл“, беше повреден и на борда му възникна пожар, като всичките 18 души на екипажа бяха спасени, а двама пострадали моряци бяха откарани за лечение във Варна.

Източник: БТА

Развитието на Коридор 8 като връзка между Адриатическо и Черно море, значението му за европейската интеграция, транспорта, енергетиката и икономиката, както и ролята му за сигурността и военната мобилност бяха обсъдени днес на Международната министерска конференция по Коридор 8 в София, чийто домакин беше министърът на външните работи Велислава Петрова.

Във форума участваха министри и високопоставени представители на България, Албания, Италия и Република Северна Македония, както и представители на Румъния, Косово и Черна гора. Сред участниците бяха европейският комисар по разширяването Марта Кос, представители на Европейската служба за външна дейност и НАТО, както и на САЩ, Обединеното кралство и Украйна. Дискусиите бяха разделени в три основни направления – геополитическото значение на Коридор 8, транспортната, енергийната и икономическата свързаност и военната мобилност, сигурността, хибридните заплахи, иновациите и новите технологии.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос постави Коридор 8 в контекста на бъдещото разширяване на ЕС. „И точно това искаме да направи Коридор 8 – да свърже Адриатическо с Черно море и да носи ползи за хората в България, Северна Македония, Албания и отвъд тях“, заяви тя. По думите ѝ ЕС подкрепя развитието на коридора в Северна Македония и Албания с 319 млн. евро.

„Още днес изграждаме връзките на утрешния Европейски съюз“, каза Кос. Според нея един ден пътищата и железопътните линии по това направление ще преминават през обединена Европа без вътрешни граници, а Коридор 8 ще бъде част от по-широка транспортна мрежа от центъра на Европа към Азия. Еврокомисарят благодари на България за водещата ѝ роля в развитието на транспортната и енергийната свързаност.

Велислава Петрова заяви, че Коридор 8 „не е просто една отсечка на картата“, а възможност за по-голяма свързаност в региона на пресконференцията след форума. По думите ѝ проектът трябва да бъде разглеждан едновременно в транспортното и енергийното му измерение и от гледна точка на военната мобилност.

Петрова каза, че днешната среща е дала нов политически тласък на инициатива, която е била приоритет за редица правителства, но невинаги е имала необходимата политическа воля и импулс за своевременно изпълнение. Тя посочи, че Коридор 8 трябва да се разглежда и като част от по-широка мрежа от транспортни направления и припомни, че през следващата година България ще бъде домакин заедно с Европейската комисия на регионална среща на върха за свързаността.

Министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски определи Коридор 8 като „много повече от транспортна връзка“ – като стратегическа европейска връзка между Адриатическо и Черно море, между Европейския съюз и Западните Балкани, както и между икономическите интереси и интересите в областта на сигурността.

Муцунски подчерта необходимостта от конкретни резултати, координирано изпълнение и видим напредък по цялото протежение на коридора. Той потвърди ангажимента на Северна Македония да изпълни своята част от поетите задължения и да работи с България, Албания и европейските партньори за ускоряване на изграждането му.

Албанският министър за Европа и външните работи Ферит Ходжа заяви, че Коридор 8 трябва да се превърне от политически ангажимент в реални проекти. Според него политическата воля трябва да бъде последвана от конкретно изпълнение на инфраструктурните проекти по направлението.

Ходжа постави акцент върху значението на коридора за регионалната свързаност и сътрудничество и върху необходимостта страните по маршрута да действат съвместно. За Албания Коридор 8 е важна връзка между Адриатическия и Черноморския регион с потенциал за развитие на търговията, мобилността и икономиката.

Генералният директор на дирекция „Европа и международна търговска политика“ в италианското Министерство на външните работи Никола Верола заяви, че Италия твърдо подкрепя проекта. Той открои три основни измерения на Коридор 8 – икономическото, европейската интеграция и сигурността, като определи свързаността като двигател на интеграцията.

Според Верола движението на хора, стоки и идеи създава по-тесни връзки между държавите и допринася за добросъседските отношения. Той отбеляза, че процесът по изграждането на Коридор 8 набира скорост и показва как при наличие на политическа воля политическите декларации могат да бъдат превърнати в конкретни действия.

По-рано днес министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев каза при пристигането си за конференцията, че България и Република Северна Македония вече работят по конкретен план за ускоряване на проектите по Коридор 8. Създаден е общ комитет, който е провел срещи в София и Скопие, а според Пеев проектите се движат с ускорени темпове и има политическа воля за реализацията им.

Транспортният министър посочи още, че Европейската комисия, Европейският парламент и НАТО отчитат стратегическото значение на Коридор 8. „Тук не говорим само за свързаност, а за сигурност“, каза Пеев и подчерта, че в условията на конфликти и войни значението на тази инфраструктура се увеличава.

Коридор 8 е паневропейска транспортна ос по направлението изток – запад, която свързва Адриатическо и Черно море през Албания, Република Северна Македония и България. Той включва пътна и железопътна инфраструктура и връзки с пристанищата по двата бряга и е част от европейския транспортен коридор „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ в Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Наред с транспортното си значение Коридор 8 се разглежда и като важен за енергийната свързаност, сигурността и военната мобилност.

Източник: БТА