Без големи изненади и с ниска избирателна активност приключиха общите избори в Босна и Херцеговина, пишат местните медии днес.

„Гражданите избраха. Може ли новата власт в Босна и Херцеговина да върне надеждата в по-доброто бъдеще?“, пише босненският ежедневник „Дневни лист“.

„Новият състав на босненското Президентство. Дарияна Филипович е новото име начело на колективния държавен връх“, съобщава изданието „Дневни аваз“.

„(Денис) Бечирович, (Дарияна) Филипович и (Желка) Цвиянович в Президентството на Босна“, пише вестник „Освобождение“.

„Избори за босненски парламент: Партията на демократичното действие е първа в мюсюлманско-хърватската федерация, Съюзът на независимите социалдемократи- в Република Сръбска“, пише националната телевизия БХРТ.

„Изборите в Босна: старите победители и нов рекорд по ниска избирателна активност“, коментира босненската редакция на „Дойче веле“.

Един умерен и двама националистически кандидати влизат в Президентството на Босна и Херцеговина след изборите вчера при преброени 95,61 процента от гласовете по данни на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК). За втори мандат с 26,78 процента от гласовете в институцията се класира кандидатът на умерената Социалдемократическата партия (СДП) Денис Бечирович – той ще бъде представител на бошняците. За втори мандат в Президентството влиза с убедителна преднина и 55,41 на сто от гласовете и кандидатът на националистическия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Желка Цвиянович, която ще представлява сърбите в институцията. Представител на хърватите в Президентството за първи път ще бъде Дарияна Филипович от националистическата Хърватска демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО БиХ), която получи 13,89 на сто от гласовете.

Босненските медии коментират, че тези резултати не са изненадващи, тъй като малкото предварителни проучвания на общественото мнение показваха именно такива нагласи. 

Босненското издание „Освобождение“ пише, че с Дарияна Филипович ХДО се завръща в Президентството след прекъсване от осем години, като наследява в институцията настоящия член Желко Комшич от партията Демократичен фронт. Кандидатът на тази партия Славен Ковачевич остана на второ място с 9,1 процента от гласовете.

„Сред ключовите отговорности на Президентството в следващите четири години ще бъдат външната политика, назначаването на състав на новия Съвет на министрите, предлагане на годишен бюджет за босненските институции, както и определянето на отбранителната политика“, пише още изданието.

Някои местни издания не са уверени, че новите лидери ще могат да се справят с кризите в страната.

„Няма време за триумф. Новата власт в Босна наследява икономическа бомба със закъснител“, пише изданието „Дневни лист“.

Вестникът определя ситуацията като „подялба на плячката от потъващия кораб“ и подчертава, че зад празничната реторика и обещанията за „ново начало“ се крие бруталната реалност – „който и да формира новата власт, наследява държава, която е по-близо до статута на нефункционален протекторат, а не на модерна европейска нация“. 

„Победителите на изборите не ги очаква меден месец. Очаква ги дълбоко замразен европейски път, икономически колапс, който изпразва портфейлите на гражданите, и горещият въпрос, който виси във въздуха – има ли изобщо някой в страната, който вярва в по-добро утре? Но дали победителите се интересуват изобщо от това?“, пита още „Дневни лист“.

На общите избори в Босна вчера гражданите гласуваха и за държавен парламент, парламенти на двете съставни части – Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация, президент на Република Сръбска и кантонални парламенти. Резултатите отново съвпадат с очакванията, като основните партии, които влизат в държавния парламент, са бошняшките и хърватски партии Партията на демократичното действие (ПДД) с 31,57 процента, Социалдемократическата партия (СДП) с 15,60 процента и ХДО с 13,04 процента. Представители на сърбите ще бъдат най-широко представени от СНСД на бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик с 41,03 на сто от гласовете на избирателите, „Драшко Станивукович – Движение за сигурна Сръбска“ с 15,03 на сто и СДП с 13,08 на сто. Подобни са съотношенията на съответните партии и в парламентите на Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация.

Надпреварата за президент на Република Сръбска спечели кандидатът на СНСД Саво Минич с 52,16 процента от гласовете, а на второ място остана кандидатът на СДП Бранко Блануша с 41,80 процента. Снощи председателят на СНСД Милорад Додик отпразнува победа на всички равнища на властта.

Някои издания обръщат внимание на два ключови фактора в общите избори в Босна тази година – исторически ниската избирателна активност и употребата на технологии за биометрична идентификация и сканиране на бюлетините.

Босненската редакция на „Дойче веле“ отбелязва, че избирателната активност от 41,48 процента е с около 10 процента по-ниска отколкото на последните общи избори през 2022 г., когато активността е 51,45 процента.

„За причините би трябвало да помислят и политическите партии, защото е очевидно, че тази маса от неизбиратели предоставя голям потенциал за по-убедителна победа на някои бъдещи избори“, пише изданието.

В Босна и Херцеговина гласовете на неактивните регистрирани избиратели се разпределят към водещите в гласуването партии.

Неправителствената организация за наблюдение на изборите „Под лупа“ съобщи вчера, че до 15 часа е установила около сто изборни нарушения, но особено при случаите на опит някой друг да попълни изборната бюлетина обикновено това завършва с неуспех поради новата технология за идентификация на избирателите. В община Жепче в автомобил на общината са намерени попълнени изборни бюлетини, с което в момента се занимава и полицията. Организацията посочва като най-чести нарушения възпрепятстване или смущаване на наблюдението на изборния процес, проблеми с новите технологии, проблеми с изборните материали, нарушаване на тайната на гласуването чрез колективно или семейно гласуване.

„Колективното или семейно гласуване вече е стара болка на изборите в Босна и Херцеговина“, допълва още „Дойче веле“.

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имаха възможност вчера да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни. Отделно от тях от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване се бяха регистрирали около 48 хиляди души. 

Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско време) вчера и затвориха в 19 ч. (20 ч. българско време). До по-късно работиха няколко секции, които не бяха успели да отворят навреме сутринта.

В цялата страна бяха открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 редовни, а 385 – мобилни. Босненците в чужбина имаха възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

За наблюдение на изборите в Босна бяха акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА