Студентското движение, което ще се яви за първи път на парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври, обяви по време на митинг под наслов „Пазители на родината“, който се проведе тази вечер в Белград, че образованието, местната власт и земеделието са на фокус в предизборната им програма. 

Преподавателят в Селскостопанския факултет в Нови Сад Александър Седлар, един от сътрудниците, участвали в написването на частта от студентската програма за управление, свързана със селското стопанство, представи най-важните ѝ точки.
Седлар предупреди за неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопанства и малкия дял на младите хора в този сектор.

„Има много мерки, но същността се крие в два стълба: да се утвърди земеделието като национален интерес и да се признае земеделският производител за носител на икономическото развитие“, каза той

Като втори стълб в предизборната програма на студентите в земеделието Седлар посочи промяна в политиките към земята и водните ресурси в Сърбия.

Говорейки за конкретни мерки, той заяви, че програмата предвижда правна рамка, която би трябвало да защити селските райони и земеделските производители.

Опазването на околната среда и природните ресурси, разпореждането с държавни земи, образованието и здравеопазването, както и мястото на сръбските институции и сърбите в бившата сръбска област Косово и Метохия, бяха сред темите, повдигнати от други оратори на митинга.

В речта си акад. Слободан Вукосавич, който е на 15-то място в предизборната студентска листа, обърна внимание на проблемите със запасите от мед в Сърбия.

„Нашите медни запаси в Бор, Майданпек, Чукар, Пека, които според оценките възлизат на 112 мегатона, бяха предадени на китайците, които ги отвеждат в Китай срещу незначително обезщетение(…) При днешните цени на медта, знаете ли колко струва тя – 248 000 евро на глава от населението на Сърбия!“, каза Вукосавич.

Той заяви, че има подробен студентски план как да се застъпят в подобни случаи и как да „преговарят с всички на този свят, включително с партньори от чужбина“.

Освен в Белград, студентски предизборни митинги се провеждат днес и в източните сръбски градове Зайчар и Кикинда. На митинга в Кикинда бяха посрещнати и колоездачи и бегачи от други градове, подкрепящи предизборната кампания на студентите.

Студентите провеждат кампанията си и с агитация „от врата на врата“. Вчера в Гоцка, квартал на сръбската столица Белград, студент бе нападнат с косачка за трева в момент, когато разлепял листовки и опитал да проведе разговор с местни жители, съобщиха негови колеги в мрежата Екс.

В публикацията те допълват, че техният колега е получил наранявания по ръката и се намира в Спешния център за лечение, но както заявиха, „подобни инциденти са рядкост и няма да успеят да ни откажат.“ 

Вчера в Белград се проведе митинг на доскоро управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), на който бившият сръбски президент Александър Вучич, водач на листата на СПП, също представи управленската си програма. 

До насрочването на нови избори за депутати в Сърбия се стигна след многомесечни масови антиправителствени протести, оглавени от студенти, които обвиниха властите в корупция и непотизъм след инцидент в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. се срути козирката на жп гарата и причини смъртта на 16 души, а един бе тежко ранен.

Източник: БТА

Приключи гласуването за общите избори в Босна и Херцеговина с изключение на няколко секции, в които изборният ден започна със закъснение. 

Избирателната активност към момента е 38,51 процента (1 312 581 души), според данни на Централната избирателна комисия на Босна (ЦИК). Очаква се ЦИК да съобщи предварителните резултати на пресконференция след един час.

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имаха възможност днес да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди души. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа – сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и представители в кантоналните парламенти. 

Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско време) и затвориха в 19 ч. (20 ч. българско време). До по-късно ще работят няколко секции, които не са успели да отворят навреме сутринта.

В цялата страна са открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 са редовни, а 385 са мобилни. Босненците в чужбина ще имат възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

За наблюдение на изборите в Босна са акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА

Избирателната активност на общите избори в Босна и Херцеговина е 32,20 процента към 17 ч. местно време (18 ч. българско), съобщи босненската Централна избирателна комисия в съобщение, изпратено и до БТА. 

До 17 ч. в избирателните секции в цялата страна са гласували общо 1 097 589 души.

До този момент е съобщено само за една нередност в изборния процес, но полицията е установила, че става въпрос за инцидент, каза говорителят на босненската полиция Лейла Екинович пред агенция ФЕНА.

Неправителствената организация „Под лупа“, която е и наблюдател на изборите, съобщи на сайта си, че в 16 процента от избирателните секции е имало технически проблеми при използването на нововъведените машини за биометрична идентификация и сканиране на бюлетините. Повечето секции са преодолели проблема и продължават да работят с машините.

От „Под лупа“ отбелязват, че изборна нередност, която се повтаря традиционно от изборен цикъл в изборен цикъл, е гласуването в семейството, което е регистрирано на 37,9 процента от избирателните места в страната (до 25 случая), също така, една и съща личност оказва помощ на по-голям брой избиратели да гласуват (12 процента) и липсата на удостоверение, че помощ при гласуването е необходима (24,1 процента). Потвърдено е, че в 6,7 процента от изборните секции уред за идентификация е предотвратил неправилното предоставяне на помощ.

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели имат възможност да определят бъдещето на страната си, като отидат до избирателните урни днес. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди души. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа – сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и представители в кантоналните парламенти. 

Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско време) и ще останат отворени до 19 ч. (20 ч. българско време). До по-късно ще работят няколко секции, които не са успели да отворят навреме сутринта.

В цялата страна са открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 са редовни, а 385 са мобилни. Босненците в чужбина ще имат възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

За наблюдение на изборите в Босна са акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА