Икономика
България и още 16 държави поискаха ЕС да запази средствата за земеделие и сближаване

България и още 16 страни от Европейския съюз призоваха финансирането за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Позицията им се противопоставя на искането на шест държави нетни вносители бюджетът да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.
Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. В съвместно писмо, публикувано днес от Мелони, в профила ѝ в „Екс“, ръководителите на 17-те държави предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани за сметка на земеделието и по-слабо развитите региони.
„Смятаме, че общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика трябва да бъде запазено в следващата многогодишна финансова рамка“, се посочва в писмото от 2 октомври.
Документът е адресиран до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС, с копие до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Освен България сред подписалите са Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.
От българска страна писмото е подписано от министър-председателя Румен Радев.
Според неговите автори политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика насърчават сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар, подпомагат селските и по-слабо развитите райони и допринасят за продоволствената сигурност на Европа.
Седемнадесетте държави отбелязват, че предложението на Европейската комисия вече предполага намаляване на средствата за двете политики в реално изражение въпреки увеличаването на общия размер на бъдещата финансова рамка. По-нататъшни съкращения биха отслабили европейския бюджет и обществената подкрепа за европейския проект, предупреждават те.
В писмото се признава необходимостта ЕС да отдели повече средства за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчивост. Според подписалите обаче тези приоритети изискват допълнителни ресурси, вместо пренасочване на пари от земеделието и политиката на сближаване.
Държавите изразяват готовност да обсъдят нови собствени приходи за бюджета на ЕС, които да облекчат натиска върху националните бюджети. Те настояват подобни източници да бъдат справедливи, опростени и да не натоварват непропорционално гражданите с по-ниски доходи.
Писмото очертава задълбочаващото се разделение между страните членки при преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 година.
Четири дни по-рано Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия също изпратиха съвместно писмо до ирландското председателство, но с противоположно искане. Шестте държави предупредиха, че могат да блокират споразумението, ако предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро не бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро“.
Те настояват всички разходни направления да участват в съкращенията, а по-голяма част от средствата да бъде насочена към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, иновациите и борбата с незаконната миграция. Шестте страни осигуряват близо 40 на сто от вноските в бюджета на ЕС.
През август същите държави вече излязоха с обща позиция в Берлин за значително намаляване на финансовата рамка. Многогодишният бюджет трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 държави членки и да получи съгласието на Европейския парламент.
Източник: БТА
Икономика
От вятърна енергия са осигурени 12 процента от електричеството в Европа през изминалото денонощие

Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 12 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.
Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 10,7 процента от общото количество електроенергия (647 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 1,3 процента (78 гигаватчаса) от нея.
Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Черна гора (57,7 процента), Швеция (50,5 на сто) и Дания (48,2 процента). В България делът е 0,5 процента.
Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Швеция (147,7 гигаватчаса), Франция (81,8 гигаватчаса) и Испания (77,8 гигаватчаса), сочи още справката. В България са произведени 0,4 гигаватчаса.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Продажбите на електромобили в ЕС нараснаха с 45 на сто до рекордните 1,64 млн. през януари-август, сочи проучване

Продажбите на електромобили в Европейския съюз достигнаха рекордните 1,64 млн. броя през първите осем месеца на 2026 г., с 45 на сто повече спрямо същия период на миналата година. Ръстът е подкрепен от навлизането на по-достъпни модели, сочи доклад на базираната в Брюксел екологична организация „Транспорт енд енвайрънмънт“ (Transport & Environment, T&E), цитиран от Ройтерс.
Електромобилите са формирали 22 на сто от автомобилния пазар в ЕС през януари-август, което е увеличение с шест процентни пункта на годишна база.
Организацията определя 2026 г. като „решаваща година за достъпността на електромобилите“. Броят на предлаганите модели се е увеличил с 50 на сто за една година, тъй като производителите разширяват гамите си, за да изпълнят европейските цели за емисиите.
Докладът е публикуван на фона на пускането на по-достъпни електромобили от компании като „Фолксваген“ (Volkswagen). Сред тях е изцяло електрическият „Поло“ (Polo), който помага на германския концерн да се доближи до изпълнението на изискванията за емисиите и да избегне глоби.
Европейските автомобилни производители предлагат близо 60 на сто от наличните електрически модели, като през първата половина на 2026 г. са добавили 16 нови модела. Делът на китайските производители е 21 на сто, а новите им предложения за същия период са 11.
Проучването отчита и отражението на поскъпването на горивата заради конфликта в Близкия изток върху разходите на шофьорите на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Най-силно е поскъпнал дизелът, чиято цена е нараснала с 38 на сто от началото на войната в Иран. Според доклада зареждането на 50-литров резервоар вече струва с около 30 евро повече.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Доходността на облигациите измества УФР като основен риск за пазарите, а изкуственият интелект продължава да подкрепя акциите

Световните пазари навлизат в новата седмица с необичайна комбинация от отслабващи очаквания за ново повишение на лихвите от Управлението за федерален резерв, доходност на дългосрочните облигации около многогодишни върхове и фондови индекси, които засега устояват на натиска. Към това се добавят петролът около трицифрени стойности и продължаващият инвестиционен бум около изкуствения интелект. Именно взаимодействието между доходността, енергийните цени и корпоративните печалби вероятно ще определя посоката на пазарите през следващите дни.
На Уолстрийт ситуацията изглежда противоречива. Индексът S&P 500 е нараснал с близо 13 на сто от началото на годината и остава само на около 1 на сто под рекорда си от август. Исторически четвъртото тримесечие е най-силната част от годината за американските акции, като от 1945 г. насам S&P 500 е печелил средно 4,2 на сто през последните три месеца. Трейси Макмилиън от „Уелс Фарго Инвестмънт Инститют“ (Wells Fargo Investment Institute) обаче предупреждава, че „тази година инвеститорите ще се сблъскат с някои препятствия с настъпването на четвъртото тримесечие“.
Най-голямото от тях в момента е пазарът на облигации. Доходността на 10-годишните американски държавни книжа достигна 5,34 на сто, най-високото си равнище от 24 години, а тази на 30-годишните се движи около 5,6 на сто. Чък Карлсън, главен изпълнителен директор на „Хърайзън Инвестмънт Сървисис“ (Horizon Investment Services), определя лихвената среда като „най-голямото препятствие“ пред акциите. „Не мисля непременно, че пазарът ще се срине като такъв, но да се постигне значително възстановяване на фона на това, според мен ще бъде трудна задача за пазара“, казва той.
Тимо Емден от „КапТрейдър“ (CapTrader) стига до сходен извод от европейска гледна точка. „Развитието на пазарите на облигации от двете страни на Атлантическия океан вероятно ще продължи да предизвиква главоболия“, смята той. Според него цената на петрола и доходността на облигациите са двата решаващи фактора за фондовите пазари. Уве Щрайх от „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (Landesbank Baden-Württemberg) добавя важна уговорка: покачващата се доходност невинаги е отрицателна за акциите, когато отразява по-силен икономически растеж. Исторически обаче това е било валидно при доходност на 10-годишните американски книжа под 5 на сто. „Когато тя надхвърлеше това ниво, американският пазар макар и да не се сриваше веднага, се развиваше само под средното ниво“, посочва Щрайх.
Слабият доклад за пазара на труда в САЩ междувременно промени очакванията за следващия ход на УФР. През септември са създадени едва 29 000 работни места извън селското стопанство при очаквани 90 000, безработицата се е повишила от 4,1 до 4,2 на сто, а годишният ръст на средното почасово възнаграждение се е забавил до 3 на сто. Свободните работни места по JOLTS също са намалели до 7,079 млн.
Това рязко намали вероятността за второ поредно повишение на лихвите още през октомври. Пазарните оценки се понижиха от около 70 на сто преди данните до приблизително 18–20 на сто в края на седмицата. Даниеле Антонучи от „Куинтет Прайвит Банк“ (Quintet Private Bank) смята, че докладът „вероятно ще поднови дебата дали пазарът на труда е достатъчно силен, за да понесе по-нататъшно затягане на паричната политика“. Анализаторите на Ай Ен Джи (ING) също виждат по-малка вероятност за ход през октомври и посочват: „Декември остава най-вероятната дата за следващата стъпка. Продължаваме да смятаме, че пазарните очаквания за допълнителни мерки са прекалено агресивни“.
Протоколът от септемврийското заседание на УФР в сряда затова ще бъде сред най-важните събития през седмицата. Инвеститорите ще търсят не толкова обяснение защо централната банка повиши лихвата, колкото доколко членовете на Комитета по операциите на открития пазар са готови да продължат затягането при едновременно отслабване на пазара на труда и все още висок инфлационен натиск. В календара са още индексът на Института за управление на доставките (ISM) за услугите в понеделник, търговският баланс във вторник, молбите за помощи при безработица в четвъртък и предварителното потребителско доверие на Университета на Мичиган в петък.
По-слабите данни за заетостта идват на фона на малко по-умерен от очакваното инфлационен натиск. Ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) през август се повиши с 0,3 на сто на месечна и с 3,4 на сто на годишна база, а базисният индекс, който изключва храните и енергията, нарасна съответно с 0,2 и 3 на сто. Същевременно БВП за второто тримесечие беше ревизиран нагоре до годишен темп от 2,2 на сто, а производственият индекс на мениджърите по доставките (PMI) на „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global) достигна 55,9 пункта, най-високото си равнище от май 2022 г.
Точно тази устойчивост на икономиката помага да се обясни защо доходността остава висока въпреки по-слабия трудов пазар. „Хелаба“ (Helaba) отбелязва, че силните икономически показатели и високите енергийни цени поддържат очакванията за по-рестриктивна парична политика. Според банката американската икономика засега остава „забележително устойчива“ въпреки геополитическите рискове и поскъпването на финансирането. Подобна е оценката и на „Хаспа“ (Haspa): докато доходността се покачва заради добри икономически данни, това може да бъде приемливо за акциите, но при определено равнище връзката се обръща, тъй като високите лихви оскъпяват инвестициите и правят спестяването по-привлекателно.
Печалбите и изкуственият интелект остават противотежест
Засега силните корпоративни резултати са основната причина акциите да устояват. Според Ел Ес И Джи (LSEG) печалбите на компаниите от S&P 500 се очаква да нараснат с повече от 30 на сто през третото тримесечие. Нелсън Ю от „АлайънсБърнстийн“ (AllianceBernstein) смята, че най-важният показател през предстоящия сезон ще бъдат промените в капиталовите разходи на технологичните гиганти, „защото това всъщност поставя началото на цялата верига“.
„Си Ай Би Си Капитал Маркетс“ (CIBC Capital Markets) обръща внимание на още по-необичайната разлика между икономиката и корпоративния сектор. Печалбата на акция в S&P 500 е нараснала с над 50 на сто през последното тримесечие, а дори без извънредните ефекти при два технологични гиганта увеличението остава над 30 на сто при номинален растеж на БВП от едва 6,3 на сто. Делът на корпоративните печалби в БВП е достигнал рекордните 14,5 на сто. Банката предупреждава, че тази разлика трудно може да се запази безкрайно и в по-зряла фаза на инвестиционния цикъл около ИИ ще стане решаващо дали самите потребители на технологията ще успеят да превърнат инвестициите в по-висока рентабилност.
„Чарлз Шваб“ (Charles Schwab) също вижда все по-голямо разделение между компаниите, свързани с ИИ, и останалия пазар. Капиталът продължава да се насочва към технологиите и инфраструктурата за изкуствен интелект, докато по-чувствителните към лихвите сектори изостават. Според анализа, ако доходността се успокои, това може да върне интереса към малките компании, комуналните услуги, недвижимите имоти и финансовия сектор. Ако обаче облигационната доходност продължи към нови циклични върхове, натискът върху акциите вероятно ще се запази.
Първите големи корпоративни сигнали тази седмица ще дойдат от „ПепсиКо“ (PepsiCo) и „Делта еър лайнс“ (Delta Air Lines), преди големите американски банки да дадат по-широк старт на сезона на отчетите. В корпоративния календар инвеститорите ще следят деня на инвеститорите на „Дойче Телеком“ (Deutsche Telekom), посветен на ИИ, събитието на „Марвел Текнолъджи“ (Marvell Technology), деня на капиталовия пазар на „Порше“ (Porsche) и данните за приходите на „Ти Ес Ем Си“ (TSMC).
Европа тества устойчивостта си при по-високи лихви
Европейските пазари са изправени пред сходен проблем. Доходността на 10-годишните германски облигации вече премина 3,6 на сто, а при френските книжа се доближава до 5 на сто. „Инвестек“ (Investec) очаква „нервността на пазара на облигации да се запази в краткосрочен план“, докато „Ди Зет Банк“ (DZ Bank) отбелязва, че скокът на доходността вече оказва натиск върху големите борсови индекси.
„Хелаба“ подчертава, че разпродажбите вече не са само американски феномен. Доходността на периферните европейски облигации се покачва по-бързо от тази на германските книжа и според банката традиционната функция на държавните облигации като сигурно убежище в момента работи само ограничено. В същото време икономиката засега показва устойчивост, а PMI индексите в САЩ и Германия остават в зоната на растеж.
В Европа фискалните проблеми на Франция и сътресенията на френския облигационен пазар вероятно ще останат сред основните теми за инвеститорите. Напрежението при държавния дълг вече се разпространи и към други пазари, но Франция е особено уязвима заради раздробения парламент и опасенията за бюджета и дефицита. Това насочва вниманието и към ЕЦБ и към инструментите, с които тя разполага при евентуално допълнително изостряне на ситуацията.
Икономическите данни ще покажат доколко тази устойчивост се запазва. В понеделник се очакват окончателните PMI за услугите във Франция, Германия и еврозоната, във вторник продажбите на дребно в еврозоната, промишлените поръчки в Германия и промишленото производство във Франция, а в сряда и германското промишлено производство. „Данске банк“ (Danske Bank) посочва, че продажбите на дребно и германските промишлени поръчки „би трябвало да дадат представа за това как се справя европейската икономика при по-високите разходи за енергия“.
В четвъртък ЕЦБ ще публикува отчета от заседанието си на 9 и 10 септември. Инвеститорите ще търсят сигнали за условията и момента, при които централната банка би пристъпила към следващо увеличение на лихвите. Последните данни показаха, че инфлацията в еврозоната се е ускорила през септември повече от очакваното, главно заради по-високите енергийни разходи. Въпреки продължаващия ценови натиск пазарите засега оценяват като малка вероятността за ново увеличение още през октомври.
През седмицата предстоят изказвания на главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн, управителя на Австрийската национална банка Мартин Кохер и управителя на белгийската централна банка Пиер Вунш. Техните оценки, заедно с протокола от септемврийското заседание, ще бъдат следени за признаци дали ускоряването на инфлацията променя нагласите в Управителния съвет.
Вниманието постепенно се насочва и към предстоящите промени в ръководството на ЕЦБ. Генералният директор на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос и бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот, сочени като потенциални кандидати за наследник на Кристин Лагард, ще участват в едно и също събитие в понеделник. Германският канцлер Фридрих Мерц се очаква да се срещне и с двамата през следващите дни.
Кадровите въпроси ще присъстват и на срещата на финансовите министри от еврозоната в Люксембург в четвъртък, където може да започнат разговори за наследник на члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. Срещата ще бъде следена внимателно и заради сътресенията на френския облигационен пазар.
„Ерсте Груп“ (Erste Group) вижда основания за умерен оптимизъм. Редица ранни индикатори, сред които PMI индексите и индексът на института „Ифо“ (Ifo), са се подобрили през септември, в някои случаи изненадващо силно. В САЩ картината е още по-благоприятна. Според банката високите енергийни цени засега оказват сравнително ограничено влияние върху икономическата активност благодарение на бума на инвестициите в изкуствен интелект и програмите за публични разходи. Именно устойчивостта на икономиката обаче допринася за покачването на доходността на облигациите до многогодишни върхове и увеличава вероятността от допълнителни повишения на лихвите или по-продължителен период на рестриктивна парична политика.
На този фон данните за промишленото производство и продажбите на дребно в еврозоната през август ще бъдат важни ориентири за растежа на БВП през третото тримесечие. Промишленото производство през юли е било малко под средното равнище от второто тримесечие, но резултатът е бил повлиян от временното спиране за няколко седмици на производството в германски автомобилен завод заради преоборудване.
По-положителни сигнали идват от отраслите, свързани с инвестиционния бум около изкуствения интелект. През първото полугодие производството на електрическо оборудване е нараснало с 3 на сто, а на компютърна техника и оптични продукти с 11 на сто. Заради неблагоприятния базов ефект през юли и подобряването на ранните индикатори „Ерсте Груп“ очаква промишленото производство в Германия да се повиши през август.
Оживлението на експортната индустрия също може да подкрепи промишлеността през следващите месеци. Експортните очаквания на „Ифо“ през септември потвърдиха изненадващо силното подобрение от август. Производителите на машини, електрическо оборудване и техника за обработка на данни очакват увеличение на износа, което според „Ерсте Груп“ отразява засилващото се глобално търсене, свързано с инвестициите в ИИ. Автомобилната индустрия остава по-предпазлива. По-добрите перспективи пред промишлеността могат впоследствие да подкрепят и инвестициите, които през първото и второто тримесечие са се свили съответно с 0,2 и 0,1 на сто спрямо предходните три месеца.
Предизвикателствата пред европейската промишленост ще бъдат във фокуса и при посещението на еврокомисаря по търговията Марош Шефчович в Пекин по-късно през седмицата.
Във Великобритания вниманието ще бъде насочено към изказванията на представители на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) на фона на напрежението и на британския облигационен пазар. През седмицата са предвидени изяви на петима представители на централната банка, включително на управителя Андрю Бейли в четвъртък.
В Скандинавия паричните политики продължават да се разминават. Повишаването на лихвите в Норвегия и задържането им в Швеция доведе до най-голямата разлика между ставките на двете страни от 2008 г. насам. В четвъртък Швеция ще публикува данните за инфлацията след промяната в позицията на Риксбанк (Riksbank) към вероятно бъдещо увеличение на лихвите. В Норвегия, където централната банка повиши лихвите миналия месец, данните за потребителските цени се очакват в петък.
Няколко централни банки в Европа и Африка ще заседават през седмицата. В сряда централната банка на Исландия ще определи лихвите, след като инфлацията достигна двугодишен връх, а ставките вече бяха повишени общо със 75 базисни пункта през тази година. Полската централна банка вероятно ще запази основната лихва без промяна на равнище 3,75 на сто същия ден.
В Кения се очаква първото увеличение на лихвите от 2024 г. насам, след като инфлацията се доближава до горната граница от 7,5 на сто. Централната банка на Танзания вероятно ще остави лихвите без промяна в четвъртък при сравнително овладян ценови натиск. В Южна Африка управителят на централната банка Лесетя Кганяго ще говори във вторник при представянето на доклада за паричната политика.
Румънската централна банка се очаква да запази основната си лихва на 6,5 на сто заради продължаващите инфлационни рискове. В Сърбия централната банка може да удължи най-продължителната си пауза в паричната политика на фона на приближаващите общи избори.
Азия отново поставя инфлацията срещу растежа
В Азия най-важното решение ще бъде на Резервната банка на Индия, като икономистите очакват репо лихвата да бъде повишена до 5,5 на сто. Решението идва в момент, когато инфлационните рискове се засилват и заради най-тежкия мусон в страната от 2015 г. насам, а последвалото сухо време създава допълнителни рискове за реколтата и цените на храните. Шилан Шах от „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics) смята, че силният растеж и ускоряването на инфлацията подкрепят увеличение на лихвите, макар решението да изглежда оспорвано. „Макар инфлационният шок да се дължи до голяма степен на предлагането, очакваме Резервната банка на Индия да повиши лихвите, за да предотврати разколебаването на инфлационните очаквания“, посочват от Ай Ен Джи.
В Япония вниманието ще бъде към изказването на управителя на централната банка Казуо Уеда във вторник и регионалния икономически доклад в четвъртък за сигнали кога може да последва ново повишение. Китайските пазари се връщат след „Златната седмица“, като според икономистите на Ю Оу Би (UOB) наваксващата търговия може да увеличи волатилността. Празничното потребление ще бъде наблюдавано като тест за вътрешното търсене на фона на продължаващите проблеми на имотния сектор.
В Австралия „Уестпак“ (Westpac) ще публикува в понеделник индекса си на потребителското доверие. Очакванията са показателят да отчете допълнително влошаване след увеличението на лихвите от Резервната банка на Австралия през предходната седмица.
Япония ще публикува във вторник данните за заплатите през август. Основният въпрос е дали реалните възнаграждения са продължили да нарастват за осми пореден месец. Това е важен показател за Банката на Япония, тъй като устойчивият ръст на реалните доходи би подкрепил потреблението и аргументите за продължаване на нормализирането на паричната политика.
При останалите азиатски икономики инфлацията остава централната тема. Ди Би Ес (DBS) предупреждава, че глобалният бум при изкуствения интелект вече среща насрещни ветрове от по-високите лихви, облигационната доходност и разходите за финансиране. Каусани Басак от „Ей Ен Зет Рисърч“ (ANZ Research) очаква инфлацията във Филипините да се ускори до 7 на сто заради петрола, докато Ди Би Ес прогнозира ускорение до 3,2 на сто в Тайланд, но очаква централната банка да разглежда натиска като предимно породен от предлагането и да запази лихвите без промяна.
Пазарите ще следят и серия данни за валутните резерви. Южна Корея, Тайван и Китай са сред най-важните в това отношение заради увеличаващите се търговски излишъци и въпроса доколко натрупаните средства вече се отразяват върху резервите. Индия и Тайланд също ще публикуват съответните показатели.
Към края на седмицата, или евентуално в началото на следващата, Китайската народна банка се очаква да публикува данните за кредитирането през септември. Те ще бъдат следени за признаци дали се наблюдава обрат след спада на кредитирането през август и дали вътрешното търсене започва да реагира на предприетите мерки за подкрепа.
В Канада данните за заетостта в петък също ще имат значение за паричната политика. Джеймс Найтли от Ай Ен Джи очаква частично възстановяване на пазара на труда, което вероятно ще запази очакванията за повишение през декември. Според него сравнително ниската лихва от 2,25 на сто, по-слабият канадски долар и по-умереното увеличение на държавните разходи по заемите оставят на Канадската централна банка „възможност за умерено затягане на паричната политика през следващите месеци“.
Латинска Америка
В Латинска Америка инфлацията и решенията на централните банки ще бъдат водещата тема, като ценовият натиск се засилва едновременно в няколко от най-големите икономики в региона.
В понеделник централната банка на Колумбия ще публикува протокола от изненадващото си решение от 30 септември да повиши основната лихва с 25 базисни пункта до 12,25 на сто. Разделението в управителния съвет показва колко труден става балансът между забавящата се икономика и инфлацията, която остава далеч над целта.
Данните за септември могат да подкрепят решението за затягане. Първоначалният консенсус е общата инфлация отново да се повиши от отчетените през август 6,24 на сто, което вече е повече от два пъти над целта на централната банка.
В Мексико също предстои публикуване на протокола от септемврийското заседание на централната банка и на новите данни за потребителските цени. „Банксико“ (Banxico) остави основната лихва на 6,5 на сто за трето поредно заседание, но премина към насоки, които поставят по-голяма тежест върху постъпващите икономически данни. Подобно на Колумбия, предварителните очаквания са септемврийската статистика да покаже ново ускоряване на инфлацията.
Перу и Уругвай са изправени пред по-трудни решения за паричната политика. В Перу инфлацията през септември се отдалечи още повече над целевото равнище, което може да подтикне управителя на централната банка Хулио Веларде и колегите му към увеличение след около година, през която основната лихва се задържаше на 4,25 на сто.
В Уругвай централната банка запази основната лихва на 5,75 на сто след понижението със 75 базисни пункта през март. Сега политиците са притиснати от две страни: икономиката се е свила през второто тримесечие, докато данните за последните пет месеца показват ускоряване на потребителските цени.
Инфлационните данни ще останат във фокуса до края на седмицата. В Чили и Бразилия се очаква ускоряване на годишния ръст на потребителските цени спрямо съответно 4,1 и 4,22 на сто, като и в двете страни инфлацията остава над целевите равнища.
Допълнителен източник на волатилност за бразилските пазари ще бъдат президентските избори. 80-годишният президент Луис Инасио Лула да Силва се изправя срещу Флавио Болсонаро в надпревара, чийто резултат остава твърде неясен, за да бъде надеждно прогнозиран. Изходът може да има значително отражение върху най-голямата икономика в Латинска Америка и върху очакванията за бъдещата бюджетна и икономическа политика.
Във Венецуела централната банка ще публикува данните за месечната и годишната инфлация. Институцията възобнови редовното им оповестяване по-рано през 2026 г. Месечната инфлация се забави до 8,9 на сто през август спрямо 32,6 на сто през януари, а годишният темп се понижи до 534,2 на сто.
Така началото на четвъртото тримесечие поставя пазарите между два противоположни фактора. Икономиките и корпоративните печалби остават по-устойчиви, отколкото високите енергийни цени и лихви биха предполагали, а инвестиционният цикъл около ИИ продължава да подкрепя технологичните компании. Същевременно доходността над 5 на сто в САЩ и нейното покачване в Европа и Азия постепенно увеличават цената на капитала. През седмица с относително малко корпоративни отчети именно облигациите, петролът и сигналите от протоколите на УФР и ЕЦБ вероятно ще покажат колко дълго фондовите пазари могат да запазят този баланс.
Източник: БТА
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 1 месецЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
