България трябва да се мери не с вчерашните си резултати, а със света, каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Петър Стоянов по повод 30-годишнината от създаването на организацията. Честването се състоя в Националния археологически музей.

По думите му, ако страната иска да предлага туристически продукт със световно качество, трябва да си поставя високи цели. Развитието на туризма е свързано с развитието на цялата икономика, а човешкият капитал, идеите и възможностите на хората са сред основните фактори за напредъка на България, посочи той.

Стоянов определи образованието като ключово за бъдещето на страната и призова държавата да насърчава развитието на висшето образование. Според него трябва да бъдат привличани най-добрите университети и колежи, които да откриват свои кампуси в България, за да се ограничи изтичането на човешки капитал.

Председателят на АБТТА отбеляза, че 30-годишнината е възможност за равносметка на постигнатото и на допуснатите грешки. Той посочи, че асоциацията се стреми да формира визия за развитието на туризма по иновативен начин.

„30 години са история, но нашият ангажимент е следващите 30 години и това как ще оформим визията за туризма в България“, каза Стоянов.

Заместник-министърът на туризма Мариела Модева определи Асоциацията като надежден и дългосрочен партньор на държавата и представител на туристическия бизнес. Тя отбеляза, че конструктивната критика, подкрепата и съвместната работа между институциите и бизнеса показват, че общите усилия дават най-добри резултати.

Модева поздрави АБТТА за професионализма и устойчивостта и посочи, че асоциацията е както партньор, така и градивен коректив на политиката в сферата на туризма.

Тя пожела България да се утвърждава като интересна, привлекателна, сигурна и целогодишна туристическа дестинация, както и да се повишават авторитетът и конкурентоспособността на българския туризъм. По думите й е необходимо туристите да виждат и различния облик на България, който не се ограничава до утвърдените през годините стереотипи.

Заместник-министърът връчи специална грамота на председателя на Управителния съвет на АБТТА Петър Стоянов за принос към развитието на българския туризъм, утвърждаване на високи професионални стандарти и защита на интересите на българския туроператорски сектор по повод 30-годишнината от основаването на асоциацията.

Председателят на парламентарната Комисия по туризъм Росица Кирова поздрави Асоциацията, като посочи, че асоциацията е натрупала значителен опит и пред нея предстои още дълъг път.

Кирова отбеляза, че мястото на честването е подходящо, тъй като Националният археологически музей съхранява множество истории, а туроператорите и туристическите агенти „разказват България“ пред света и пред българите, които пътуват.

Кирова посочи, че АБТТА дава пример на други професионални организации, и подчерта значението на диалога между парламента и туристическия бизнес. Законодателите имат нужда от гледната точка на хората, които ежедневно се сблъскват с проблемите в сектора и търсят решения, каза тя.

Според Кирова туризмът има потенциал да заема все по-значимо място в българската икономика, като страната може да се възползва от природата, културното си наследство и богатата си история. Тя пожела на представителите на асоциацията здраве, вдъхновение и енергия и ги призова да продължат да „разказват България“.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Производството на розов цвят в България се увеличава с 31 процента през 2026 г. спрямо предходната година. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза, цитиран от пресцентъра на министерството. На Съвета присъства също заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, както и представители на браншови организации и заинтересовани страни от сектора.

„Розите са най-големият ни приоритет в момента. Не съм спирал да поставям темата за подпомагането в този сектор на всеки Съвет на министрите на земеделието в Брюксел“, заяви министър Абровски. Той подчерта, че усилията на Министерството са насочени към осигуряване на целеви бюджет за маслодайната роза в европейски регламент, по подобие на предвидената отделна подкрепа при млякото. Целта е секторът да разполага със самостоятелен финансов ресурс, който да не зависи единствено от националните решения.

Абровски акцентира на значението на страната ни като производител на ценно розово масло. „След като произвеждаме нещо уникално, трябва и да контролираме неговото качество. Държавата е необходимо да може да гарантира във всеки един момент, че това, което се продава, е автентичен продукт“, подчерта той. Министърът информира, че са осигурени средства за създаването на лаборатория за контрол на качеството на розовото масло и има решение на Министерския съвет за това. По думите му изграждането ѝ ще допринесе за гарантиране на качеството и доверие към него.

По данни на Министерството на земеделието и храните през 2026 г. произведеното количество розов цвят достига 9 555,9 тона при 6 607,8 тона през 2025 г. Това представлява увеличение с 31 процента на годишна база. През настоящата кампания са реализирани за преработка 9 308,7 тона розов цвят, или около 98 процента от произведеното количество. Преработените количества възлизат на 9 290,4 тона, което е с 41 на сто повече спрямо предходната година. Към 30 септември 2026 г. общата регистрирана площ с насаждения от маслодайна роза е 5336 хектара, а броят на регистрираните розопроизводители е 2975. В регистъра са вписани 82 преработватели на розово масло и 57 обекта за преработка на розов цвят.

Предприети са действия за актуализиране на регистъра в съответствие с фактическото състояние на насажденията. Предвижда се през 2027 г., по време на цъфтежа, да бъде извършена пълна повторна инвентаризация на насажденията с маслодайна роза.

Участниците в Консултативния съвет обсъдиха актуалното състояние на сектора, препаратите за растителна защита, работната ръка, възможностите за по-устойчива подкрепа на производителите и необходимостта от гарантиране на качеството и конкурентоспособността на българското розово масло.

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел по-рано тази седмица. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.

Източник: БТА