Над 160 търговци са заявили участие в традиционния Устовски панаир, който ще се проведе от 2-ри до 4 октомври в Смолян, съобщи за БТА Виолета Филипова – експерт „Връзки с обществеността“ в Община Смолян. Тя добави, че през тази година се навършват 101 години от създаването на съвременния панаир, чието начало е поставено през 1925 г.

Търговците ще предлагат разнообразни стоки и селскостопанска продукция, а за децата ще има люлки, въртележки и батути. Откриването ще е на 3 октомври от 18:00 часа пред сцената на Народно читалище „Кирил Маджаров“ в кв. „Устово“, където ще свири оркестър „Евридика“.

Устовският панаир е една от съхранените традиции, свързани с идентичността на стария родопски търговски център. Началото на съвременния му облик се поставя през 1925 г. на мястото на старо тържище. Историята на търговията на това място обаче е значително по-стара. През 1847 г. френският пътешественик и изследовател Огюст Викенел посещава района и описва тържището в своите пътеписи.

Започнал като седмичен пазар, панаирът постепенно разширява значението си и през 1932 г. вече има общородопски характер. Той е известен като първия Среднородопски панаир и в миналото се е провеждал в местността Ширината.

Голяма роля за развитието му имат устовските майстори медникари и местната предприемаческа общност. В началото на 30-те години местната власт предприема действия за организиране на пространството за търговците и изграждане на необходимите съоръжения. Панаирът получава подкрепата и на родопския общественик и краевед Стою Шишков. През 1935 г. провеждането му вече е регламентирано с два правилника.

През 50-те и 60-те години на миналия век традицията продължава да търси нови форми, включително чрез организиране на селскостопанска изложба. Между 1970 г. и 1990 г. Устовският панаир не се провежда.

Традицията е възстановена от сдружение „Възраждане“ с председател доц. д-р Христо Гиневски и оттогава не е прекъсвана.

Общинският съвет в Кнежа на редовно заседание прие отчета на показателите по  Закона за публичните финанси на подсектор „Местно управление“ – „Многопрофилна болница за активно лечение – Кнежа“ ЕООД  за първото полугодие на 2026 година.

За периода от лечебното заведение отчитат приходи, помощи и дарения за 1 420 303 евро. Разходите са 1 411 579 евро.

Съветниците приеха и информация за  изпълнението на бюджета на общината първите шест месеца годината. Одобрени бяха още информации за дейността на Общинския исторически музей и на лесопарк „Гергана“. Приет беше и представеният от кмета на общината Илийчо Лачовски доклад по изпълнението на Общия устройствен план, включително мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологичните щети в резултат на прилагането на плана за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. В доклада се посочва, че през втората половина на 2025 г. са издадени 16 разрешения за строеж и едно одобрение на Подробен устройствен план (ПУП) за промяна на предназначението на земеделски земи. За първото полугодие на тази година разрешенията за строеж са 21, а одобрението на ПУП – едно.

За задоволяване на потребностите на безимотни и малоимотни граждани за стопанската 2026/2027 г. бяха предоставени маломерни площи общинска земя, в размер до 10 декара, с цена 35 евро на декар. Кандидатстващите за общинска земя, като малоимотни и безимотни не трябва да са извършвали разпоредителни сделки със собствена земя в предходните две години; трябва да имат постоянен и настоящ адрес и да живеят постоянно в общината и трябва да са без задължения.

Останалите маломерни площи, след сключване на договори, ще се предоставят на ползвателите, където се намират тези площи на цена 44,48 евро за декар.

Общинските съветници не приеха предложение да бъде изкупена едноетажна сграда в града. 

Дадено беше съгласие за безвъзмездно даряване до осем мъжки холандски мини кози, до шест мъжки и една женска камерунски кози от колекцията на зоопарк „Гергана“. Решението беше взето заради нарастването на числеността на посочените видове. Тя надхвърля капацитета на съществуващите заграждения и това създава риск за благосъстоянието на животните.

Към предварителния дневен ред бяха добавени четири допълнителни точки: за принципна подкрепа на кандидатурата на Плевен за „Европейска столица на културата 2032“ и участие на Община Кнежа като партньор в процеса на нейната подготовка и развитие; за отпускане на 15 хил. евро временен безлихвен заем от общинския бюджет на Основно училище “Васил Левски“ в село Еница; за прекратяване на съсобственост чрез доброволна делба в поземлен имот в Кнежа и за упълномощаване на кмета на Община Кнежа Илийчо Лачовски за участие в Извънредно общо събрание на акционерите на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца.

От заседанието отсъстваше един общински съветник.

Допитване до гражданите за номиниране на лекар на годината обявиха Община Ловеч, Регионалната здравна инспекция и регионалните колегии на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здрави грижи. Това се прави във връзка с връчването на барелеф „Свети Иван Рилски” – ежегодната персонална награда за признание на професионалния принос на лекар или зъболекар, практикуващ в община Ловеч, съобщи заместник-кметът д-р Алдин Начков.

Всеки може да даде своя глас, като пусне талон в нарочно обявени кутии, разположени на партера на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Проф. д-р Параскев Стоянов“, в Стоматологичната поликлиника, МБАЛ „Кардиолайф“ и информационния център на Община Ловеч. Предложения за лекар на годината дават и трите съсловни организации. 

Изборът ще бъде направен според професионалния опит и квалификация на кандидата, научния му принос в медицината, приноса му за развитието на здравеопазването в общината, участие в спасяване на хора при масови бедствия в Община Ловеч. Номинации се приемат до 16 октомври т.г., награждаването ще се извърши на тържествена церемония по случай 19 октомври – Ден на свети Иван Рилски Чудотворец, покровител на българските лекари.

През 2025 г. лекар на годината стана д-р Спаска Янакиева.