Депутатите приеха на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Става въпрос за т.нар. дела шамари (SLAPP – стратегически дела срещу публично участие), като предвидената защита е насочена към журналисти, медии, граждански активисти.  

Със законопроекта се създава специална глава в ГПК относно производствата поради публичното участие на ответника. Предвижда се правилата на тази глава да се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. 

Правилата ще се прилагат и за висящи производства, както и за производства пред въззивния съд. В образуваните до влизането в сила на тези изменения производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по тази глава до приключване на съдебното дирене, прие парламентът в ГПК.

Създава се процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника. Предвидена е възможност съдът служебно да събира доказателства, както и организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. 

За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предвижда обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Адвокатът може да оказва безплатно правно съдействие и защита на ответник по такива производства, приеха още депутатите.  

Александра Стеркова от „Демократична България“ (ДБ) коментира, че промените са гаранция, че гласът на разследващите журналисти няма да бъде заглушен. Тя благодари за подкрепата на направените от ДБ предложения между първо и второ четене, които засилват защитата на ответника в производството и прецизират текстовете.  

Петър Петров („Възраждане“) посочи, че е прекалено широк обхватът на прилагане на тези правила относно висящи дела и това ще създаде проблеми в практиката на съдилищата. Той добави, че този широк обхват относно висящи дела не е изискване на директивата. Петров отбеляза, че директивата изисква да се даде по-добра защита на ответниците по дела с трансграничен ефект, но с промените в ГПК правилата ще се отнасят и за „дела шамари“ на национално ниво. След обнародването на закона ще уведомим Европейската комисия за разликата на приетите у нас правила с директивата, заяви депутатът от „Възраждане“.  

Даниела Николова-Кършева („Прогресивна България“) обясни, че директивата предвижда защита по трансгранични дела, но тя дава и възможност за осъществяване на защита на национално равнище. Сезирайте европейските институции, но аз не считам, че те ще имат против да бъде защитена свободата на словото, добави тя.  

Отхвърлено беше предложението на Велислав Величков („Продължаваме промяната“) при започнали дела правилата на новата глава да могат да се прилагат само в първоинстанционния съд.

Иван Вачев („Прогресивна България“) обясни, че няма как едни и същи дела да се разгледат по различни правила от първоинстанционния съд и на втора инстанция. 

Източник: БТА