/ТНП/

Източник: БТА

Депутатите приеха на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Става въпрос за т.нар. дела шамари (SLAPP – стратегически дела срещу публично участие), като предвидената защита е насочена към журналисти, медии, граждански активисти.  

Със законопроекта се създава специална глава в ГПК относно производствата поради публичното участие на ответника. Предвижда се правилата на тази глава да се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. 

Правилата ще се прилагат и за висящи производства, както и за производства пред въззивния съд. В образуваните до влизането в сила на тези изменения производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по тази глава до приключване на съдебното дирене, прие парламентът в ГПК.

Създава се процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника. Предвидена е възможност съдът служебно да събира доказателства, както и организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. 

За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предвижда обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Адвокатът може да оказва безплатно правно съдействие и защита на ответник по такива производства, приеха още депутатите.  

Александра Стеркова от „Демократична България“ (ДБ) коментира, че промените са гаранция, че гласът на разследващите журналисти няма да бъде заглушен. Тя благодари за подкрепата на направените от ДБ предложения между първо и второ четене, които засилват защитата на ответника в производството и прецизират текстовете.  

Петър Петров („Възраждане“) посочи, че е прекалено широк обхватът на прилагане на тези правила относно висящи дела и това ще създаде проблеми в практиката на съдилищата. Той добави, че този широк обхват относно висящи дела не е изискване на директивата. Петров отбеляза, че директивата изисква да се даде по-добра защита на ответниците по дела с трансграничен ефект, но с промените в ГПК правилата ще се отнасят и за „дела шамари“ на национално ниво. След обнародването на закона ще уведомим Европейската комисия за разликата на приетите у нас правила с директивата, заяви депутатът от „Възраждане“.  

Даниела Николова-Кършева („Прогресивна България“) обясни, че директивата предвижда защита по трансгранични дела, но тя дава и възможност за осъществяване на защита на национално равнище. Сезирайте европейските институции, но аз не считам, че те ще имат против да бъде защитена свободата на словото, добави тя.  

Отхвърлено беше предложението на Велислав Величков („Продължаваме промяната“) при започнали дела правилата на новата глава да могат да се прилагат само в първоинстанционния съд.

Иван Вачев („Прогресивна България“) обясни, че няма как едни и същи дела да се разгледат по различни правила от първоинстанционния съд и на втора инстанция. 

Източник: БТА

Граждански форум по проект „Обществен договор за ранното детство“ се проведе в Народно читалище (НЧ) „Просвета – 1882“ в Кула. В срещата участваха представители на местните институции, социални служби, неправителствени организации, специалисти и родители.

Във форума се включиха служители от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кула и отдел „Закрила на детето“, както и родители от региона, включително от община Грамада. Участниците дискутираха предизвикателствата пред ранното детско развитие и нуждите от подкрепа за семействата в малките населени места.

Ранното детство – от раждането до шестгодишна възраст е решаващ период, в който мозъкът на детето се развива с изключителна динамика и се изграждат основните невронни връзки, формиращи логическото мислене, въображението и характера. Грижата за децата през тези първи години не трябва да се ограничава единствено до здравеопазването и медицинското проследяване, а следва да включва системна емоционална и социална подкрепа, сигурна среда и навременна превенция, посочи председателят на Управителния съвет на сдружение „Свободен младежки център“ (СМЦ) – Видин Николай Цолов.

По време на дискусията беше обърнато внимание и на нарастващия брой случаи на деца с проблеми в развитието, езикови забавяния или състояния от аутистичния спектър, за чието своевременно установяване и подкрепа е от ключово значение активната роля на специалистите и семейството.

„Нашата цел е първо да разговаряме с хората, с родителите и със специалистите по места, за да идентифицираме реалните местни проблеми. Чрез тези форуми събираме предложения от общностите, които да залегнат в бъдещ национален документ в подкрепа на ранното детство“, отбеляза Цолов.

Събитието в Кула е част от поредица местни дискусионни срещи, които СМЦ организира на територията на област Видин в общините Видин, Кула и Белоградчик.

Проектът „Обществен договор за ранното детство“ се изпълнява от консорциум с водеща организация фондация „За нашите деца“ в партньорство със СНЦ „Еквилибриум“ – Русе и сдружение „Свободен младежки център“ – Видин. Инициативата е финансирана по Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029 в рамките на Швейцарско-българската програма за сътрудничество.

Източник: БТА