Забавянето при попълването на запасите от природен газ в Европа тази година, съчетано с рекордни цени на дизела и други рафинирани нефтопродукти, засили натиска върху европейските правителства, които се опитват да овладеят общественото недоволство и възхода на крайната десница, пише Ройтерс.

Проблемът с газовите запаси е особено сериозен в страната с най-голяма икономика в Европа – Германия, където крайнодаснята партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) спечели изборите в две федерални провинции този месец – Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания – с предизборна платформа, застъпваща се за стопляне на отношенията с Русия и възстановяване на договорите за доставки на евтин руски газ.

По-нататъшен възход на АзГ би засилил натиска върху консервативния канцлер Фридрих Мерц, към когото след изборната загуба се отправят призиви за оставка след изборната загуба, пише изданието.

Европейските газохранилища, предназначени да служат като буфер срещу сътресения в доставките и цените на газа през зимните месеци на пиково търсене, са пълни на около 70 процента от капацитета си – най-ниско ниво от десетилетия и под средната стойност от 85 процента за последните пет години, по данни на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура (Gas Infrastructure Europe – GIE).

Германия и Нидерландия, които заедно държат 35 процента от капацитета за съхранение на газ в целия ЕС, изостават значително с нагнетяването, тъй като високите цени на енергията, дължащи се на сътресенията, свързани с войната в Иран, са възпряли частните компании да купуват, а правителствата – да налагат националните цели за съхранение.

За компаниите, които се нуждаят от газови запаси, вариантът да изчакат по-ниски цени е обвързан с риск – ако покупките се забавят и цените отново се повишат през есента, попълването на хранилищата може да струва дори повече.

В Германия газохранилищата са запълнени на около 57 процента, а в Нидерландия – над 56 процента. Под половината от капацитета си са нагнетени хранилищата в Латвия (48 процента), но също и във Великобритания (32 процента) и Украйна (36 процента), според Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура.

Над средното ниво в ЕС по същото време на миналата година (85 процента) сега са запълнени газохранилищата в Полша (98 процента), Португалия (94 процента) и Италия (86 процента). В България капацитетът на газохранилището в Чирен е запълнен на около 74 процента.

В този контекст надеждите на анализаторите, че войната в Иран, която започна в края на февруари, ще приключи скоро и компаниите ще могат да попълнят газовите си запаси на достъпни цени, изглеждат все по-несигурни.

„Всеки месец, през който Европа забавя попълването на запасите, увеличава натиска върху цените с наближаването на пиковия зимен сезон на потребление“, заяви стратегът от „УниКредит“ (UniCredit) Джонатан Шрьоер.

Все пак в сравнение с енергийния ценови шок след руската инвазия срещу Украйна през 2022 г., който подтикна Европа да се откаже от руския газ и да въведе политики за целеви нива на съхранение на газ за зимния сезон, сегашната икономическа ситуация в някои отношения е по-малко критична, посочва Ройтерс.

Страните са диверсифицирали енергийните си източници, а по-слабият пазар на труда е ограничил възможността на работниците да изискват по-високи заплати, което спомага за овладяването на инфлацията.

Европа се надява на мека зима и по-ниски цени

Тъй като цените на петрола надхвърлиха 100 долара за барел заради ескалацията на конфликта в Близкия изток, цените на бензина в целия ЕС са с 24 на сто по-високи в сравнение със същия период на миналата година, а тези на дизела – с 38 на сто. Това се дължи отчасти и на ударите, нанесени от Украйна по енергийната инфраструктура на Русия. В същото време цените на авиационното гориво са се повишили с повече от 100 процента.

Референтната цена на газа достигна около 81 евро (93 долара) за мегаватчас тази седмица, което е с 150 процента повече в сравнение с миналата година и над очакванията на Европейската централна банка. Влошаване на ситуацията обаче може да повиши допълнително цените на газа.

Американската инвестиционна банка „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) прогнозира, че в зависимост от климатичните условия цената на газа може дори да достигне 100 евро за мегаватчас. „Да разчитаме на времето за сигурността на доставките е рискован залог“, заявиха анализаторите на банката.

Друга инвестиционна банка от САЩ – „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), посочва, че цените на втечнения природен газ в Европа са нараснали с близо 70 процента от юли насам. Банката очаква цените да достигнат около 70 евро за мегаватчас през четвъртото тримесечие на 2026 г. – значително над нивата им отпреди лятото – при предположението, че през предстоящата зима ще се наблюдава постепенно подобрение в износа на втечнен природен газ от Персийския залив.

Доставките на газ през Ормузкия пролив остават нищожна част от количествата, изнасяни по маршрута преди началото на войната в Иран. По-бързо увеличаване на потоците от втечнен природен газ би могло да доведе до бързо понижение на цените, в резултат на което цените на природния газ през зимния сезон биха достигнали около 50 евро за мегаватчас, според анализаторите на „Голдман Сакс“.

В по-дългосрочен план новите доставки на втечнен газ от САЩ и Катар биха могли значително да намалят цените на природния газ в Европа, смятат експертите на банката.

„По-големите доставки на втечнен природен газ към Северозападна Европа донесоха известно облекчение, но по-малкото тръбопроводни доставки от Норвегия, дължащи се на мащабни ремонтни дейности, продължават да ограничават попълването на резервите“, отбелязват анализатори на Ей Ен Зи (ANZ), цитирани от в. „Уолстрийт джърнъл“.

Според други анализатори обаче рискът се състои в това, че с напредването на зимата запасите ще се свият, а цените ще останат високи.

„Мога да си представя, че дори при обичайно студена зима – без да става дума за изключително ниски температури – запасите ще се изчерпят в значителна степен“, заяви Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Евентуална необходимост от попълване на запасите през 2027 г. чрез внос може да доведе до затегнати пазари на втечнен природен газ в продължение на месеци. Подобен развой би бил особено неблагоприятен за европейската икономика, добави той.

Газовите шокове могат да бъдат особено упорити

Проучване на италианската централна банка „Банка д’Италия“ (Banca d’Italia), публикувано през юни, установи, че докато петролните шокове обикновено водят до краткотрайна инфлация, шокове при цените на газа генерират по-силни и много по-устойчиви ефекти, които се отразяват върху базовата инфлация, която ЕЦБ следи най-внимателно.

Именно заради базовата инфлация инвеститорите смятат, че ЕЦБ ще бъде принудена да повиши лихвените проценти още три или четири пъти до ниво, което значително ще ограничи икономическия растеж чрез по-високи разходи по заемите, ще ограничи потребителските разходи и ще възпрепятства инвестициите.

„В момента вниманието ми е насочено по-малко към цените на петрола и горивата, а все повече към цените на газа и електроенергията“, заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир.

Според икономисти най-уязвимите сектори вероятно ще бъдат авиационният, химическата промишленост, автомобилната промишленост и строителството. За разлика от тях енергийните компании, доставчиците на комунални услуги и банките могат да очакват печалби, дори ако по-високите лихвени проценти забавят растежа на кредитирането.

Европейската централна банка тази седмица предупреди, че колебанията в цените на едро на енергията представляват постоянен риск за инфлацията, което оказва натиск върху политиката на централната банка с наближаването на отоплителния сезон.

С нарастването на натиска върху правителствата да смекчат разходите си за енергия, Германия е особено уязвима поради мащаба на енергоемката си промишленост.

Други държави са изложени на риск заради влошените си публични финанси, които ограничават способността им да предприемат подходящи мерки както по отношение на поскъпването на газа, така и на други изкопаеми горива.

Управляващата консервативна коалиция в Италия обяви тази седмица, че от следващата година ще премахне пътния данък за 14,5 милиона автомобила и мотоциклета, което ще струва на хазната над 2 милиарда евро, в допълнение към намалението на акциза върху дизеловото гориво, което вече е коствало 2,8 милиарда евро.

Подобни мерки може да успокоят непосредственото недоволство на населението, но в дългосрочен план ще допринесат за нарастващите дългове на Италия и други правителства.

„Общите мерки, които засягат всички, включително и тези, които нямат нужда от тях, представляват фалшива икономия“, заяви във вторник френският министър на финансите Ролан Лескюр. „Защо? Защото в крайна сметка ние ще трябва да ги финансираме“, обясни той.

Източник: БТА