Парламентът обсъжда на второ четене промените в Кодекса на труда, с които се регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Точката беше включена допълнително тази сутрин в дневния ред за пленарното заседание.

Законопроектът предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия, но формулата за изчисляването ѝ и конкретните показатели да бъдат разписани в наредба на Министерския съвет.

В пленарната зала е заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, която вчера предостави на депутатите от ресорната комисия проект на подзаконовия нормативен акт, който ще формира минималната работна заплата (МРЗ), и разясни кои статистически данни ще бъдат използвани.

В началото на дебата Стела Николова („Демократична България“) посочи, че вчерашното заседание на ресорната комисия е започнало с раздаването на листче с информация за начина на определяне на МРЗ. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) се опитаха да ни обяснят, че са измислили как да заменят липсващия критерий „издръжка на живот“ – като вземат изменението на цените в малката потребителска кошница. Но ние няма днес да приемаме това, а един празен лист, защото това няма да е в закона и всъщност разбирателство между работодатели и синдикати няма, коментира тя. От нас се иска да подпишем на правителството този празен лист, допълни Николова.

Всъщност ние ще гласуваме доклад от заседанието на социалната комисия, а това, което показахте, може би е само във вашите чанти, репликира я Мария Тодорова („Прогресивна България“). Нека да сме коректни и да не правим внушения, призова тя и посочи, че след изменението на закона ще бъде приет и подзаконов нормативен акт за начина на определяне на минималната работна заплата. Ние наистина ще въведем социална справедливост, която през годините назад липсваше, заяви депутатът от „Прогресивна България“.

Галя Василева (ГЕРБ-СДС) постави въпроса как при определянето на МРЗ за 2027 г. се взема предвид издръжката на живот, като методиката по нея ще бъде готова след девет месеца.

В отговор Стела Николова отбеляза, че няма да гласуват доклад, а законопроект. От МТСП вчера разбрахме, че компонентът „издръжка на живот“ само за тази година ще бъде заменен със средногодишно изменение на цените в малката потребителска кошница, но ние това няма да го гласуваме днес, посочи тя. Ние днес всъщност гласуваме, че компонентът е издръжката на живот, а тя като размер ще бъде определена след девет месеца. Или това трябва да влезе в закона, или гласуваме нещо, което няма да се случи тази година, коментира Николова.

Председателят на Комисията по труда и социалната политика Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) посочи, че представителите на МТСП вчера са им раздали листче, но то няма абсолютно никакви белези да бъде официален документ. Той отбеляза, че този лист все още не е постъпил официално в деловодството на Народното събрание.

Галя Василева призова председателя на Народното събрание Михаела Доцова да накара МТСП да внесе този лист в деловодството на парламента.

Венко Сабрутев посочи, че тази информация трябва да бъде предоставена по официален ред и отгоре да пише „проект“. По думите му в момента депутатите трябва да вземат решение на принципа „една жена каза“.

Председателят на парламента обясни, че не е нетипично за държавната администрация да се подготвя, когато има кратки срокове за подзаконов нормативен акт, докато тече приемането на изменения. Тя обясни, че в правилника няма процедура „моля да задължите изпълнителната власт да входира документ“.

Айтен Сабри (ДПС) коментира, че идеята не е да правят политика, а да знае всеки работник и служител как ще се определя минималната работна заплата. Идеята е хората да бъдат защитени и с това, което получават, да могат да си покриват сметките, посочи тя. Ако отидеш в магазина, не те питат каква е формулата за изчисляване на минималната работна заплата, а ти казват цена, отбеляза Сабри.

Милена Недева („Прогресивна България“) посочи, че това, което им е било представено вчера в комисия, е работен документ за това как ще се определя минималната работна заплата. Тя отбеляза, че в сътрудничество със социалните партньори е разработен нов консенсусен механизъм с четири критерия. Недева обясни защо като показатели за изчисляване на МРЗ са посочени средногодишното изменение на цените в малката потребителска кошница и производителността на труда за десетгодишен период.

В законопроекта не пише индекс на цените в малката потребителска кошница, пише издръжка на живот, репликира я Галя Василева. Тя посочи, че това го пише на „този хвърчащ лист хартия“.

Георги Георгиев („Възраждане“) коментира, че с предложения от управляващите механизъм стойността на минималната заплата ще бъде по-малка от тази, която се предвиждаше да бъде. Това означава, че ощетява всеки български гражданин, който работи на МРЗ или е обвързан с нея, каза той и призова Недева да каже колко ще е минималната заплата за догодина.

Говорим си едни и същи неща, или не се чуваме кой какво казва, или нарочно, коментира в отговор Милена Недева. Тя отбеляза, че днес не приемат формулата, която ще бъде в подзаконовия нормативен акт, а информация за нея е била предоставена на ресорната комисия. Недева каза, че рамката на минималната работна заплата ще е от 620 до 672,80 евро, а точната сума ще бъде определена от Министерския съвет, тъй като синдикатите не са постигнали споразумение за нея.

Източник: БТА

„Демократична България“ ще подготви искане за обявяване на противоконституционност на Закона за подпомагане на земеделските производители, съобщи пред журналисти в кулоарите на парламента народният представител от „Демократична България“ Любен Иванов. Законът бе приет на второ четене миналата седмица.

Очаквахме, че президентът Илияна Йотова ще върне Закона за подпомагане на земеделските производители заради регламентацията на така наречените средства от бели петна, обясни Иванов.

От ДБ ще подготвим искане за обявяване на противоконституционност заради нарушения на чл.17 от Конституцията, тъй като се посяга на неприкосновеността на частната собственост, допълни той.

Нашите притеснения са за това, че съгласно законопроекта средствата от така наречените бели петна – пари, които се събират от рентите, държавата трябва да ги изплати на собствениците на тези земи. С този законопроект тези средства се прехвърлят във взаимоспомагателния фонд и хората, които имат право върху тези средства, ги губят, каза той.

Към момента съществува и относима практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Ние я цитирахме по време на комисия на второ гласуване, след това – в зала в дебата, но никой не взе предвид тези аргументи. Най-важното е, че президентът Йотова трябваше да се запознае с тази практика, нашите аргументи, с дебата в залата и да върне този законопроект, каза народният представител Свилен Трифонов.

Тя не го направи, защото ние винаги сме казвали , че тя е продължение на премиера Румен Радев и ние няма как да очакваме от нея действия, които са в защита на българските  граждани, защото тя просто следва една политическа линия, която не е нейна, каза още Трифонов.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА