Производствените цени в Германия са се повишили с най-бързия темп от повече от три години през август, сочат данни на Федералната статистическа служба (Destatis), цитирани от ДПА. Инфлацията е стимулирана от по-високите цени на енергията на фона на конфликта в Близкия изток.

Цените в промишлеността са нараснали с 4,6 на сто на годишна база през август спрямо 3 на сто през юли и над очакванията на анализаторите за ръст от 4,1 на сто. Това е най-бързото увеличение от април 2023 г., когато цените са се повишили с 5,2 на сто.

Цените на енергията са скочили с 8,3 на сто спрямо година по-рано на фона на конфликта в Близкия изток, докато цените на междинните стоки са се увеличили с 6,1 на сто.

Цените на капиталовите стоки и дълготрайните потребителски стоки са се повишили съответно с 2,4 на сто и 2,1 на сто, докато цените на недълготрайните потребителски стоки са спаднали с 2 на сто.

Без да се включват цените на енергията, производствените цени са нараснали с 3,1 на сто на годишна база и с 0,2 на сто спрямо юли.

Като цяло цените на производител са се увеличили с 1,1 на сто през август спрямо предходния месец, надхвърляйки очакванията за ръст от 0,6 на сто.

Страните от Групата на седемте (Г-7) ще проведат през следващите седмици среща, посветена на енергийната криза, за да засилят сътрудничеството и да помогнат за гарантиране на доставките на фона на войната с Иран, заяви днес френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс.

Макрон посочи, че участниците ще обсъдят както начини за избягване на ненужно напрежение между страните от Г-7 и техните ключови партньори, така и възможностите за освобождаване на количества от стратегическите резерви или премахване на ограничения, подобно на предприетите преди няколко месеца действия.

Френският президент направи изявлението на пресконференция, след като прие лидерите на представените в парламента политически сили за разговори за кризите в Близкия изток и Украйна и отражението им върху енергийните пазари. Правителството му е под засилващ се натиск заради високите цени на горивата и нарастващите протести във Франция.

Цените на горивата във Франция достигнаха нови рекордни равнища по-рано този месец на фона на влошаването на обстановката в Близкия изток. На 9 септември БТА писа за продължаващото поскъпване на бензина и дизела във Франция.

Излишъкът по текущата сметка на еврозоната се свива през юли, главно заради рязкото влошаване на първичния доход, сочат най-новите данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от ДПА.

Излишъкът е намалял до 28 млрд. евро (32 млрд. долара) спрямо 35 млрд. евро през юни, но остава над отчетените 22 млрд. евро през същия месец на миналата година.

Положителното салдо при търговията със стоки се е удвоило през юли до 36 млрд. евро спрямо 18 млрд. евро месец по-рано, докато излишъкът при услугите се е свил до 12 млрд. евро при 16 млрд. евро през юни.

При първичните доходи обаче е отчетен дефицит от 2 млрд. евро спрямо излишък от 17 млрд. евро през юни. Дефицитът при вторичните доходи се е увеличил до 18 млрд. евро от 16 млрд. евро.

Първичният доход в текущата сметка на еврозоната обхваща трансграничните плащания за труд и капитал, като заплати и дивиденти от инвестиции. Вторичният доход отразява едностранни трансфери без насрещна престация, като лични емигрантски пари и държавни вноски към международни институции, които за еврозоната традиционно формират дефицит.
 
 За 12-месечния период до юли излишъкът по текущата сметка е възлизал на 282 млрд. евро или 1,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната. Година по-рано той е бил 298 млрд. евро или 1,9 на сто от БВП.

По финансовата сметка за 12-те месеца до юли инвеститорите от еврозоната са закупили нетно ценни книжа за портфейлни инвестиции извън валутната зона за 815 млрд. евро. В същото време инвеститори извън еврозоната са закупили нетно ценни книжа от еврозоната за 1,16 трилиона евро.