Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви днес, че иска да отвори възможност Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз.

По-рано тази седмица канадският премиер Марк Карни, който е в Страсбург и присъства на годишната реч на фон дер Лайен за състоянието на съюза, заяви, че Канада търси „уникален съюз“ с ЕС, но не и членство в него.

КАКВО БИ ВКЛЮЧВАЛО НОВОТО ПАРТНЬОРСТВО? 

В момента в договорите на Европейския съюз не е предвиден статут на „асоцииран член“, въпреки че през годините в ЕС са обсъждани различни варианти за подобна форма на членство.

Съвсем наскоро Германия предложи Украйна да получи такъв статут като междинен етап по пътя към пълноправното ѝ членство, но предложението не получи достатъчно подкрепа, тъй като някои столици от ЕС се противопоставиха на идеята.

КАКВО ИСКА КАНАДА?

Карни търси нови съюзници на фона на многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу суверенитета на Канада.

Канада и ЕС искат да задълбочат сътрудничеството си, за да противодействат на икономическото господство на САЩ и Китай, както и да защитят демокрацията и основания на правила международен ред, който според тях е застрашен.

В речта си Фон дер Лайен заяви, че двете страни ще създадат „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“. То ще включва съвместна работа в областта на производството, технологиите и отбраната, интегриране на отбранителните промишлени бази, както и сътрудничество в Арктика, изкуствения интелект, енергетиката и критичните минерали.

ЗАЩО ИДЕЯТА ЗА СТАТУТА „АСОЦИИРАН ЧЛЕН“ БИ БИЛА СЛОЖНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ? 

Прилагането на подобен статут би било безпрецедентно и може да се окаже юридически сложно.

Фон дер Лайен говори в качеството си на председател на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. Но решението дали идеята може да бъде реализирана ще бъде в ръцете на държавите членки на ЕС.

Няма индикации, че Фон дер Лайен предлага статутът на „асоцииран член“ да бъде записан в договорите на ЕС. За подобна промяна ще е необходимо единодушното съгласие на всички 27 държави членки, както и ратифицирането ѝ на национално ниво.

Канада и ЕС вече имат Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА). Повече от десетилетие след сключването му и девет години след временното му влизане в сила няколко държави от ЕС все още не са го ратифицирали.

Ако Канада иска да се интегрира в единния пазар на ЕС, Отава ще трябва да приведе канадските норми и регулации в съответствие със законодателството на ЕС.

Ако влезе в единния пазар без да стане пълноправен член на ЕС, Канада ще трябва да прилага правилата, без да има право да участва във вземането на решения по тях, подобно на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са част от Европейското икономическо пространство.

Канадските правила традиционно са съобразени с най-големия търговски партньор на страната – САЩ.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ДЪРЖАВИ КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС?

Стремежът към по-тясно партньорство между Канада и ЕС няма да се отрази на процеса по присъединяване на страните кандидатки от Европа, но може да предизвика недоволство, ако се възприеме, че на Канада се предоставят специални условия.

Преговорите за присъединяване и привеждането на законодателството в съответствие с нормите на ЕС са продължителни процеси, които често изискват от страните кандидатки да проведат политически деликатни реформи.

Пълноправно членство може да бъде предоставено само на европейски държави и дава достъп до единния пазар на ЕС на стойност 18 трилиона евро, както и до участие в процеса на вземане на решения и представителство в институциите на ЕС, европейско финансиране и правна защита пред Съда на Европейския съюз.

Украйна беше определила предложението на Германия за „асоциирано членство“ като „несправедливо“, тъй като Киев би участвал в процеса, но без право на глас.

Европейският съюз заявява, че може да приеме нови страни членки още през 2030 г.

Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са най-напредналите сред държавите кандидатки в процеса на присъединяване към ЕС.

(БТА)

(Превод от английски език: Елена Инджева)

Източник: БТА

Русия смята, че все още има време да предотврати надпревара във въоръжаването в Космоса чрез сключването на правно-обвързващ международен договор, който забранява разполагането на нападателни оръжия в околоземна орбита, като призова САЩ и останалите държави да се откажат от скептицизма си към тази идея, каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс.

Рябков коментира признанието на САЩ по-рано тази седмица, че Пентагонът е разположил оръжия в околоземна орбита – ключов момент в милитаризирането на Космоса.

Началникът на американските космически сили Дъглас Шийс заяви, че военнослужещи от неговия отдел “работят с орбитални оръжия, които могат да защитят съвместните сили от атаки, осъществявани от Космоса“.

На пресконференция в Москва Рябков заяви, че САЩ не са уведомили Русия – една от трите световни космически сили – за новите си оръжейни способности, но посочи, че не е изненадан от американското изявление.

“Това не е нещо ново за нас. Следим и записваме всичко това и си правим необходимите изводи”, каза той и отбеляза, че Москва отдавна говори за необходимостта от договор, който изключва употребата на сила в Космоса или заплахата от разполагане на сила срещу обекти в Космоса.

“Американците и други западни страни, по-специално Великобритания, от много години използват провокативни извинения за нежеланието си да се продължи в тази посока; те търсят фалшиви аргументи, за да избегнат това и се опитват да обърнат нещата така, че да ни обвинят за дейности, които според тях са дестабилизиращи по природа”, заяви Рябков.

“Но ние смятаме, че все още не е твърде късно да се създаде обстановка, която ще преустанови надпреварата във въоръжаването, създаваща нарастваща опасност от открит конфликт в Космоса”, добави той. 

Източник: БТА

В Русия ще бъдат произведени парламентарни избори от петък до неделя – първите от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Политическата система е строго контролирана, а управляващата партия “Единна Русия“, подкрепяна от президента Владимир Путин, се очаква да запази мнозинството си  в 450-местната Държавна дума – долната камара на парламента, посочва Ройтерс.

В изборите ще участват общо 10 партии: „Единна Русия“, Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР), Партия на пряката демокрация, “Зелените“ “Справедлива Русия“, партия “Родина“, Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), “Партия на пенсионерите“, партия “Комунисти на Русия“ и партия “Новите хора“,  съобщава ТАСС.

Гласоподавателите ще избират всичките 450 депутати в Държавната дума за петгодишен мандат. Половината от местата са разпределени на базата на общонационални партийни списъци, а останалите 225 ще бъдат определени чрез гласуване по едномандатни избирателни райони.

Анкета на социологическата агенция Общоруски център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) от края на миналия месец показва, че партия “Единна Русия“ е начело с подкрепа от 37 процента от респондентите, следвана от КПРФ с 11,6 процента.

Особен интерес  предизвиква разликата, с която се очаква да спечели “Единна Русия“, отбелязва Ройтерс.

В момента партията разполага с 310 депутати в Думата и се нуждае да спечели минимум 300 места, за да запази комфортното си мнозинство и възможността да прокарва конституционни промени, без подкрепата на останалите партии.

Слаба опозиция

Очаква се още четири партии да прескочат 5-процентния праг и да влязат в Думата, включително КПРФ и ултранационалистическата ЛДПР, които подкрепят войната в Украйна и като цяло гласуват в синхрон с “Единна Русия“ по ключови въпроси.

След като бе сезиран от партия “Родина“ за изборни нарушения, Конституционният съд миналия месец забрани на партия „Яблоко“ да участва в изборите на базата на общонационални партийни списъци, а тази партия беше единствената противопоставяща се на войната в Украйна, отбелязва Ройтерс. “Яблоко“ обаче все още може да издигне кандидати по едномандатни избирателни райони, но изглежда малко вероятно да влезе в парламента.

Срещу “Единна Русия“ бяха допуснати до участие само партии, които в различна степен подкрепят Владимир Путин и продължаването на конфликта в Украйна – комунистите от КПРФ, националистите от ЛДПР, консерваторите от “Справедлива Русия“ и либералите от партията “Новите хора“, които се очаква да влязат в парламента, посочва Франс прес.

Редица политици бяха категоризирани като “чуждестранни агенти“ и няма да могат да участват в изборите, отбелязва Ройтерс.

Предизвикателства пред изборите

За изборите няма да бъдат поканени наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), тъй като руските власти смятат, че организацията заема враждебна позиция спрямо страната.

Парламентарните избори ще бъдат произведени и в анексирания от Москва през 2014 г. Кримски полуостров, както и в контролираните от Русия части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Източна Украйна. Гласуването ще започне по-рано в някои райони от съображения за сигурност и ще завърши в неделя в руския ексклав Калининград в 21:00 ч. московско време. От днес дотогава е забранено публикуването на  резултатите от всякакви социологически проучвания и прогнози за изборите, посочва ТАСС.

Друг момент, които ще бъде следен с особен интерес, ще бъде избирателната активност, която традиционно е по-ниска на парламентарни избори, отколкото на президентските.

В столицата Москва по стените има много малко предизборни плакати. Единствените признаци, че предстои гласуване, са тези плакати на властите, които призовават хората да отидат до урните, с лозунга: “Вашият глас е силата на Русия“, посочва АФП.

Определяйки изборите като “нагласени“, дипломат от една европейска държава все пак смята, че Кремъл “взема процеса на сериозно“. Той ще “се опита да гарантира висока избирателна активност и видимост на силна подкрепа за партията на президента“, отбелязва за АФП този наблюдател, пожелал да остане анонимен.

Всъщност предстоящите избори ще послужат като лакмус за отношението на населението към конфликта в Украйна, който вече отне живота на стотици хиляди хора и който продължава да оказва влияние върху ежедневието на руснаците, дори и на онези, които живеят на стотици километри от фронтовата линия, отбелязва АФП.

Източник: БТА