Всеки петък икономически анализ и коментар

на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за
които Капитал е полезен:K1 Средата
(политическа, макроикономическа регулаторна правна)K2 Бизнесът
(пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)K3 Моят капитал
(лични финанси, свободно време, образование,
извън бизнеса). Вижте всички оферти

Източник: Капитал

Доктриналните последствия от тези промени са вероятно по-значими от самите технически характеристики. По-старите модели „Геран“ летят ниско, за да избегнат радарите, и разчитаха на GPS насочване, уязвимо за украинските смущения. Новите модели летят на височина до седем километра, над ефективния таван на много мобилни екипи за противовъздушна отбрана и евтини дронове-прехващачи от първо поколение, като в същото време разполагат с термовизионно изображение, корекция на полета с помощта на изкуствен интелект и укрепени антени, устойчиви на смущения. Резултатът, според украинските ВВС е, че процентът на прехващане на „Геран“ с реактивен двигател е спаднал до около 60%.

Икономиката на насищането

Първоначално Русия плащаше на Иран около 193 хил. долара за всеки внесен комплект „Шахед-136“ по силата на споразумение от 2022 г. на стойност около 1.75 млрд. долара, чиято цел беше да се локализира поне 90% от производството и да се изработят 6000 бройки в страната. Локализацията свали себестойността на единица продукция в Русия, а по-нататъшни технологични усъвършенствания – включително компоненти за турбините, изработени на 3D принтер – според The Economist са намалили производствените разходи още веднъж наполовина, до приблизително 50 000 – 70 000 долара на дрон с реактивен двигател. Сега се смята, че Русия произвежда около 3000 бройки „Геран-4/5“ месечно, наред с продължаващото производство на по-стария модел „Геран-2“, в Специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

„Геран-4“ и „Геран-5“ бележат прехода на Русия от импровизирана военна покупка на иранска технология към самодостатъчна, зависима от Китай индустриална база
Източник:
Reuters

Спътникови снимки, анализирани от украински източници, показват пет нови производствени халета в процес на строителство в обекта в Татарстан, което подсказва, че Москва очаква да поддържа или увеличи производството на дронове, вместо да разглежда „Геран-4/5“ като временно военно решение. Самата история на завода е показателна: репортаж на CNN от края на 2024 г. описва работна сила, съставена отчасти от руски тийнейджъри, участващи в професионални програми, и наети африкански жени, наред с компоненти, внасяни от поне 34 китайски фирми по договори на стойност около 96 милиона долара.

Китайските следи, които официално се отричат

Пекин многократно е отричал, че доставя смъртоносни оръжия на която и да е от страните във войната, но съвместно разследване на Politico и Telegraph, основано на вътрешни руски транспортни и митнически документи, установи, че китайската държавна компания Jilin Chemical Fiber Group е изпратила 46 тона прекурсор на полиакрилонитрил – суровината, използвана за производството на въглеродни влакна с военно предназначение – директно до „Алабуга-Волокно“, подложена на санкции дъщерна компания на отдела за съвременни материали на „Росатом“, UMATEX. Пратката, прикрита под граждански митнически код, който обикновено се използва за найлонови или полиестерни влакна, е достатъчно голяма, за да се произведат компоненти за корпуса на около 1300 дрона.

Източник: Капитал

Държавните институции вече ще бъдат задължени да отчитат редица качествени, екологични и социални показатели, като в същото време използват максимално улеснена и опростена единна система в целия ЕС. „Европейските публични средства следва, където е възможно, да създават работни места, инвестиции и възможности в Европа, вместо да пълнят портфейлите на нашите конкуренти“, заяви еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне при представянето на законодателството.

Очаквано новата рамка има потенциала да ограничи или изцяло да изключи компании от трети страни, включително Китай, от апетитното публично европейско портфолио на стойност 2.6 трлн. евро годишно (около 15% от БВП на съюза).

ПОЛИТИКА

Липсата на борба с корупцията струва на Румъния 770 млн. евро

От съвместното членство на България и Румъния в ЕС от 2007 г. насам от южната страна на Дунава се изграждаше модел на държавно контролирана корупция, а от северната той беше разрушаван в продължение на години. „Моята основна заслуга беше в това да отворим очите на хората, че няма недосегаеми. И на тях това им хареса“, каза преди три години пред „Капитал“ в Букурещ Моника Маковей, бивш министър на правосъдието на Румъния и след това евродепутат. Битката в северната ни съседка за върховенство на правото преди това се водеше ожесточено от Лаура Кьовеши – бивш главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията и след това първият европейски главен прокурор.

Антикорупционната офанзива в Букурещ обаче много бързо приключи, когато през 2022 г. се въведе специално звено за разследване на магистрати. Оттогава законодателството, нужно за пълноценното провеждане на разследвания за почтеност, беше на практика парализирано. „Вече делата за корупция по високите етажи на властта масово се прекратяват заради процедурни хватки, разследванията и обвинителните актове намаляха драстично, а съдебни битки, точили се с десетилетия, завършват с тихи оправдателни присъди“, пише Доминик Фриц, кмет на Тимишоара и лично изпитал на гърба си тежестта на „завладяната държава“, в свой анализ. Международните наблюдатели и индекси (като BTI 2026) констатират сериозно влошаване на антикорупционната инфраструктура в Румъния.

Източник: Капитал