Общо 27 инициативни комитета и осем партии са подали документи за регистрация в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите за президент и вицепрезидент, насрочени за 25 октомври. Това съобщиха от ЦИК на страницата си във Фейсбук.  На 9 септември изтече срокът, в който партии и коалиции могат да подават заявления в ЦИК за регистрация за участие в предстоящите избори, а днес изтече срокът това да направят и инициативните комитети.

Партиите, подали документи за участие в изборите, са:

„Възраждане“

„Правото“

„Движение за права и свободи“

„Българска социалдемокрация – Евролевица“

 Народна партия „Истината и само истината“

„Морал, единство и чест“

„Величие“ 

„Български земеделски народен съюз“ 

Инициативните комитети (ИК), подали документи, са:

ИК за издигане на независим кандидат за президент Лъчезар Аспарухов Аврамов и независим кандидат за вицепрезидент Ивайло Дражев Атанасов, представляван от Марияна Ангелова Янева

ИК за издигане на независим кандидат за президент Иванка Великова Цветанова–Петкова и независим кандидат за вицепрезидент Панайот Александров Кючуков, представляван от Тодор Стойчев Тодоров

ИК за издигане на независим кандидат за президент Методи Веселинов Бъчваров и независим кандидат за вицепрезидент Ленин Велинов Станоев, представляван от Деан Георгиев Гарчев

ИК за издигане на независим кандидат за президент Иво Иванов Лулчев и независим кандидат за вицепрезидент Стефан Димитров Попов, представляван от Христина Иванова Стефанова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Искра Йорданова Недева и независим кандидат за вицепрезидент Стоян Руменов Георгиев, представляван от Димитър Христов Беров

ИК за издигане на независим кандидат за президент Росен Пламенов Миленов и независим кандидат за вицепрезидент Иван Стефанов Иванов, представляван от Георги Живов Александров

ИК за издигане на независим кандидат за президент Величка Неделчова Георгиева и независим кандидат за вицепрезидент Росен Игнатов Иванов, представляван от Лилия Любомирова Францова – Богданова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Камен Захариев Тасков и независим кандидат за вицепрезидент Галя Димитрова Иванова, представляван от Иванка Бориславова Трайкова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Нако Райнов Стефанов и независим кандидат за вицепрезидент Нина Петкова Ламбова, представляван от Александър Георгиев Аврамов

ИК  за издигане на независим кандидат за президент Борис Кирилов Анзов и независим кандидат за вицепрезидент Бранимир Мичев Мичев, представляван от Иван Лешков Борисов

ИК за издигане на независим кандидат за президент Волен Николов Сидеров и независим кандидат за вицепрезидент Славчо Георгиев Велков, представляван от Деница Стоилова Сидерова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Илияна Малинова Йотова и независим кандидат за вицепрезидент Кирил Александров Вълчев, представляван от Христо Цанев Пимпирев, Емине Фикри Гюлестан, Крум Костадинов Зарков, Емил Светославов Стоименов

ИК за издигане на независим кандидат за президент Георги Николов Димов и независим кандидат за вицепрезидент Димитър Атанасов Шивиков, представляван от Валентин Костадинов Иванов

ИК за издигане на независим кандидат за президент Андрей Атанасов Гюров и независим кандидат за вицепрезидент Георги Димитров Кандев, представляван от Александрина Иванова Пендачанска, Константин Петров Вълков

ИК за издигане на независим кандидат за президент Йордан Иванов Малджански и независим кандидат за вицепрезидент Валентин Асенов Христов, представляван от Салваторе Цанов Банков

ИК за издигане на независим кандидат за президент Велин Иванов Меледжиев и независим кандидат за вицепрезидент Илиана Асенова Меледжиева, представляван от Илиана Асенова Меледжиева 

ИК за издигане на независим кандидат за президент Ивайло Петров Симеонов и независим кандидат за вицепрезидент Косьо Христов Стойчев, представляван от Теодор Христов Тотев

ИК за издигане на независим кандидат за президент Явор Бориславов Генов и независим кандидат за вицепрезидент Максим Генов Велков, представляван от Андрей Димитров Попов 

ИК за издигане на независим кандидат за президент Пламен Панайотов Пасков и независим кандидат за вицепрезидент Светозар Стоянов Съев, представляван от Владка Кръстева Кесарова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Румяна Методиева Ченалова и независим кандидат за вицепрезидент Георги Минчев Георгиев, представляван от Чавдар Демиров Борачев, Йорданка Цанкова Малинова

ИК за издигане на независим кандидат за президент Иван Маркос Христанов и независим кандидат за вицепрезидент Стоянка Гинева Черкезова, представляван от Даниел Деянов Ризов

ИК за издигане на независим кандидат за президент Мирослав Борисов Паскалев и независим кандидат за вицепрезидент Катя Костова Николова, представляван от Константин Маринов Малчев

ИК за издигане на независим кандидат за президент Йорданка Радиева Колева и независим кандидат за вицепрезидент Веселин Стефанов Радков, представляван от Петър Иванасенов Петков

ИК за издигане на независим кандидат за президент Боян Боянов Станков Расате и независим кандидат за вицепрезидент Йордан Стоянов Манасиев, представляван от Мартин Серьожев Вътев

ИК за издигане на независим кандидат за президент Димитър Николов Николов и независим кандидат за вицепрезидент Ангел Александров Василев, представляван от Александър Иванов Долев

ИК за издигане на независим кандидат за президент Гален Илиев Тодоров и независим кандидат за вицепрезидент Мария Георгиева Парисова, представляван от Николай Благоев Ляков, Мартин Михайлов Йорданов 

ИК за издигане на независим кандидат за президент Румяна Димчева Петрова и независим кандидат за вицепрезидент Мая Христова Петкова, представляван от Милана Румянова Петрова.

Източник: БТА

Фотодокументална изложба „35 години модерна Конституция“ бе открита днес във фоайето на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца. Изложбата е подготвена по инициатива на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Експозицията е посветена на 35-ата годишнина от приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание и проследява част от събитията и дебатите, съпътствали създаването и приемането на основния закон, посочи при представянето експертът от библиотеката Доротея Владова.

Посетителите могат да видят архивни фотографии, документи и стенограми, свързани с обсъждането на различните проекти за Конституция, протестите срещу нейното подписване и историческите моменти от тържественото ѝ приемане в пленарната зала. Сред представените материали са копия на внесените проекти за Конституция от политически формации, народни представители и граждани, стенографски дневници с докладите на председателя на Комисията за изработване на проект на нова Конституция Гиньо Ганев, както и обединените проекти за първо, второ и трето четене.

Специално място в експозицията заемат и саморъчно записаните имена на народните представители в специалния регистър, неразделна част от приетата Конституция, както и други документи, свързани с нейното подписване. 

Сред присъстващите бяха и двама народни представители във Великото народно събрание – Кръстьо Трендафилов и Огнян Пищиков, чиито подписи лежат под новата българска Конституция.

„Конституцията, която се създаде тогава, беше изработена от едни от най-добрите юристи на България, при подготовката ѝ ръководителите на тогавашното Народно събрание ни осигуриха 30 конституции, приети през последните 10 години в света. Това даде възможност на такива като нас, които не сме се занимавали със законотворчество, да видят как се прави конституция“, разказа за БТА Кръстьо Трендафилов. 

„В тогавашния момент е трябвало да предвидим с десетки години напред какво ще се случи, за да създадем основен закон за следващите 20, 30, 50 години. Както виждате, конституцията издържа до момента 35 години, което означава, че хората тогава са били визионери“, обясни и Огнян Пищиков. Той допълни, че общото съзнание на участниците във Великото народно събрание е било в посока час по-скоро да се създаде новият основен закон. 

„И мисля, че съгласието беше спонтанно и осмислено. И тогава имаше противоборства, даже някои днешни противоборства са нищо в сравнение с тогавашните, но хората живееха с ясното съзнание, че на страната е необходим нов обществен договор“, посочи още Огнян Пищиков. 

Изложбата ще остане във фоайето на библиотеката до 27 септември.

БТА припомня, че на 14 юли председателят на парламента Михаела Доцова откри изложбата, посветена на 35 години от приемането на Конституцията от 1991 г. в сградата на Народното събрание. От пресцентъра на парламента тогава съобщиха, че експозицията ще гостува в регионалните библиотеки в Монтана, Враца, Видин, Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе и Велико Търново.

Източник: БТА

Състави от Полша и Италия са гости на Врачанския есенен панаир. Те представиха изпълнения от своите региони в първата концертна вечер, която е фолклорна. 

Иска ми се всяка вечер, когато се събираме и празнуваме, да направим така, че да ни е чисто и приятно, каза кметът на Община Враца Калин Каменов по време на откриването. Да не възприемаме панаира за даденост, да покажем, че почитаме паметта на хората, които преди повече от 137 години са създали тези традиции, с които днес се гордеем, да пазим и почистваме след себе си, добави кметът.   

От сцената водещият на събитието Радосвета Крумова напомни, че преди 137 години панаирът започва като грънчарски. и грънчарството определяло облика му дълги години. Изделията на всяка от грънчарските фамилии имали своя отличителна и запазена марка. Сред тях най-прочути са Пиронкови, които владеели тънкия занаят за изработване на окарини, дудуци, ибрици, лули и павурчета. Родовете Коцеви, Бачкови, Бецови, майсторите Цено Дуранкев, Коцо Лиженски, Романски, Момчо Грънчара се отличавали по предпочитаните шарки, цветове или украси на съдовете си. Лулите на Мишо Кьосов се продавали чак в Цариград, каза Крумова. Тя напомни, че с разрастването на търговията масово навлизат манифактурните, колониалните и фабрични изделия. Това налага през 1900 г. обособяване на още два пазара за ежедневна търговия – на площад „Христо Ботев“ било разрешено да се продават само кокошки, яйца, сирене, масло, и на площад „Софроний Врачански“, където се предлагала земеделска продукция.  

Танцов състав „Хемус“ традиционно даде настроение на панаира със свое изпълнение. Две девойки с народни носии почерпиха присъстващите от кошници с грозде и ябълки. Повече от 110 търговци и занаятчии от цялата страна гостуват на Врачанския панаир. Пред стадион „Христо Ботев“ са разположени шатри с разнообразни продукти. На специално оформен терен има детски атракциони и игри за най-малките посетители на събитието. 

Тази вечер сцената е предимно за фолклорни изпълнения, утре гостува Дара Екимова, на 16 септември ще звучат песни на Тина Търнър, в изпълнение на Яна Чакалска, Орлин Горанов ще зарадва своите фенове на 17 септември, а в петък, 18 септември, Етрополската духова музика ще закрие панаирните дни.

Източник: БТА