Рязкото поскъпване на природния газ застрашава да нанесе нов и дълготраен удар върху европейската икономика в момент, когато континентът се стреми да увеличи разходите за отбрана, да развие капацитета си в областта на изкуствения интелект и да се противопостави на конкуренцията от Китай. Това пише колумнистът на Ройтерс Рон Бусо в свой анализ. 

Референтните цени на природния газ в Европа достигнаха 75 евро за мегаватчас през миналата седмица – повече от два пъти над равнището им преди година. Това е най-високата им стойност от края на 2022 г., когато руската инвазия в Украйна доведе до рязко намаляване на доставките на руски газ по тръбопроводи.

Настоящата криза произтича от затварянето на Ормузкия проток преди повече от шест месеца – прекъсване, което до голяма степен блокира около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) и доведе до напрежение на пазарите по целия свят.

Последвалата криза в доставките предизвика ожесточена конкуренция между Европа и Азия.

Жаркото лято в голяма част от Азия повиши търсенето на електроенергия и охлаждане. В резултат големи количества газ, които обикновено биха били предназначени за Европа, бяха пренасочени на изток през критичните летни месеци, което сериозно наруши усилията на Европа да запълни обширната си мрежа от подземни хранилища преди зимния отоплителен сезон.

Последиците вече стават ясно видими.

Според данни на платформата „Газ инфрастръкчър Юръп“ (Gas Infrastructure Europe) европейските газохранилища в момента са запълнени на около 66 процента – най-ниското ниво за това време на годината от 15 години насам и с около 12 процентни пункта под нивото от миналата година.

Обикновено запасите достигат пика си в началото на ноември. През 2025 г. те достигнаха 83 процента, или около 85 милиарда кубически метра (bcm). Тази година нивата на запасите вероятно ще достигнат пик от едва 70 до 75 процента, според оценките на аналитичното звено „Ройтерс оупън интерест“ (ROI).

Ситуацията става още по-тревожна, когато се разгледа положението на отделните държави.

Мрежата от хранилища в Германия, която е най-голямата в Европа, е запълнена едва на 54 процента, докато съоръженията за съхранение в Нидерландия, друг ключов регионален газов център, са запълнени само на 48 процента от капацитета си.

Навлизането в зимата с толкова ниски нива на запасите ще увеличи зависимостта и на двете страни от спотовите доставки на втечнен природен газ и внос по газопроводи от съседните държави, което ще окаже допълнителен натиск за повишение на цените на газа в целия регион.

На пазара на втечнен природен газ срив няма

Малко е вероятно мащабните смущения в износа от Близкия Изток да отшумят скоро.

Износът на втечнен природен газ от Персийския залив – предимно от Катар, но и от Обединените арабски емирства, е спаднал с над 85 процента между март и август в сравнение със същия период на миналата година, сочат данни на „Кплер“ (Kpler).

Смущенията вероятно ще продължат до края на годината, тъй като корабоплаването през Ормузкия проток остава ограничено. „КатарЕнерджи“ (QatarEnergy) вече уведоми ключовите си клиенти, че е удължила спирането на доставките на втечнен природен газ поради форсмажорни обстоятелства до началото на ноември.

Въпреки това световният пазар на втечнен природен газ беше подкрепен от бързия ръст на производството в други региони, най-вече в САЩ и Канада.

По данни на Международната агенция по енергията (МАЕ) производството на втечнен природен газ извън Персийския залив е нараснало с 18 процента, или около 27 млрд. куб. м, за периода до края на юни, което компенсира приблизително 75 процента от загубите от Близкия изток.

Това допринася да се обясни защо цените, макар и на болезнени нива, цените остават далеч под  върховите стойности, достигнати по време на енергийната криза от 2022 г., когато референтните цени на газа в Европа за кратко надхвърлиха 300 евро за мегаватчас.

Въпреки това, предвид настоящата обстановка, рискът от по-нататъшно покачване на текущите ценови равнища е огромен.

Неудачен момент

Да се намери решение за тази трудна ситуация изобщо не е лесно.

Предишните опити на правителствата, включително това на Германия, да се намесят на пазарите на газ често са имали обратен ефект, като са нарушавали стимулите и са забавяли усилията за попълване на запасите. В същото време намаляването на зависимостта от газа чрез по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия е дългосрочен проект, чието пълно осъществяване ще отнеме години, ако не и десетилетия.

Европейските правителства освен това не са в състояние да повторят мащабните програми за субсидии, приложени след шока от 2022 година.

Според оценки на института  „Брьогел“ (Bruegel) разходите за газ в Европа са достигнали 117 млрд. евро през 2025 г., въпреки че потреблението остана с около 17 процента под нивата отпреди кризата. С цените, които сега са значително по-високи, разходите на региона за внос вероятно отново рязко ще нараснат тази година.

Всичко това поставя европейската икономика в уязвимо положение точно в най-неподходящия момент.

Напрежението с Москва ескалира, като миналата седмица беше направен опит за руска атака с дрон срещу Германия, докато администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху Европа да увеличи разходите за собствената си отбрана. От своя страна континентът се стреми да разшири бързо производството на боеприпаси, военно оборудване и други отбранителни технологии.

В същото време Европа се опитва да навакса изоставането си в надпреварата за технологии с  изкуствен интелект, където се намира далеч зад САЩ и Китай, а за това наваксване са необходими големи инвестиции в енергоемки центрове за данни.

Междувременно производственият сектор в Европа среща все по-големи затруднения да се конкурира с Китай. Европейските автомобилостроители например са загубили значителни позиции в полза на китайски конкуренти, предлагащи по-евтини продукти. Изпитващият затруднения германски автомобилен гигант „Фолксваген“ (Volkswagen) неотдавна обяви най-голямото преструктуриране в своята 89-годишна история.

Още един продължителен скок в цените на газа и електроенергията би влошил неблагоприятното положение на Европа по отношение на разходите в сравнение с конкурентните икономики.

Производителите биха били принудени или да поемат по-високите енергийни разходи, което би свило печалбите и инвестициите, или да ги прехвърлят върху потребителите, което би намалило тяхната конкурентоспособност.

Накратко, скъпата енергия заплашва да подкопае именно онези амбиции, които Европа счита за съществени за своята бъдеща икономическа и стратегическа автономия.

Европейската комисия заяви в края на миналата седмица, че въпреки ниските нива на газовите запаси, блокът не е изправен пред непосредствен риск за сигурността на доставките тази зима. Това може и да се окаже вярно.

Но истинският въпрос не е дали Европа може да си осигури достатъчно газ, за да изкара зимата. Въпросът е колко ще трябва да плати за него. Засега изглежда, че това е разход, който регионът не може да си позволи, посочва авторът.

Източник: БТА