Икономика
„Фолксваген“ пренасочва свой завод към отбранителната промишленост

Заводът на германския автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) в западногерманския град Оснабрюк ще бъде превърнат в център за експертиза в областта на сигурността и отбраната, обявиха днес комапнията, провинция Долна Саксония и инвеститорът „Аурелиус Капитъл“ (Aurelius Capital), цитирани от световните агенции.
Производството на автомобили в завода ще бъде прекратено през 2027 година.
„Аурелиус“, като мажоритарен собственик заедно с провинция Долна Саксония, която притежава значителен дял във „Фолксваген“, ще поеме управлението на завода с цел да поддържа обекта в експлоатация в дългосрочен план.
Според работническия съвет сделката ще осигури работни места за близо 1400 от 1800-те служители.
Очаква се първият голям проект да бъде партньорство с израелската компания „Рафал“ (Rafael), която произвежда системи за противовъздушна отбрана, управляеми ракети и системи за електронна война и е известна със системата си „Железен купол“, която защитава израелското въздушно пространство.
„Днес изграждаме дългосрочно индустриално партньорство с нашите германски партньори с цел технологията да се произвежда изцяло в Германия, за да защити Германия и Европа“, заяви изпълнителният директор на „Рафал“ Йоав Тургеман.
Споразумението, постигнато между трите страни, все още не представлява финализирана сделка, но има за цел да предостави основа за последващи стъпки, включително определяне на отговорностите, установяване на структурата и подготовка за прехода.
„Рафал“ произвежда и системата „Железен лъч“ (Iron Beam) – лазерно оръжие, предназначено за поразяване на въздушни цели. Компанията доставя и системата за активна защита „Трофей“(Trophy), която може да унищожава приближаващи се ракети и противотанкови оръжия и е монтирана на германския основен боен танк „Леопард“ (Leopard).
Заводът в Оснабрюк се развива на основата на дългогодишния производител на каросерии и подизпълнител „Карман“ (Karmann), който фалира през 2009 г., когато „Фолксваген“ пое голяма част от завода, управлявайки го като мултимарков завод, специализиран в производството на малки серии, както и в поемането на излишъци от производството на други заводи от групата.
Производството на модели на „Порше“ (Porsche) там приключи в края на 2025 г. В момента единственият автомобил, който все още се произвежда в Оснабрюк, е „Ти-Рок кабрио“ (T-Roc Cabrio).
Източник: БТА
Икономика
Европейските борси закриха предимно с понижения сесиите заради опасенията около изкуствения интелект и поскъпването на петрола

Европейските фондови пазари приключиха днешната търговия предимно с понижения под натиска на разпродажби на технологични акции, поскъпването на петрола и повишаването на доходността по държавните облигации, предадоха Ройтерс и ДПА. Изключение направиха борсите в Лондон и Цюрих, подкрепени от акциите на фармацевтични компании и производители на потребителски стоки.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,5 на сто до 635,99 пункта. Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 загуби 1,02 на сто до 6260,38 пункта, достигайки най-ниското си равнище от края на юли.
Във Франкфурт DAX спадна с 0,50 на сто до 25 440,81 пункта, а индексът на средните компании MDAX се понижи с 1,92 на сто до 31 057,16 пункта.
Лондонският FTSE 100 се повиши с 0,44 на сто до 10 697,57 пункта, а швейцарският SMI нарасна с 0,75 на сто до 13 878,54 пункта.
Европейският технологичен сектор загуби 2,1 на сто, след като ръководители на водещи компании за изкуствен интелект (ИИ) призоваха за забавяне на развитието на най-мощните модели заради рискове от злоупотреби. Предложението на главния изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей получи подкрепа от Илон Мъск, който ръководи „ексЕйАй“ (xAI), и от главния изпълнителен директор на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) Сам Олтман.
Най-силно засегнати бяха компаниите от полупроводниковия сектор. Акциите на френската „Сойтек“ (Soitec) поевтиняха с 12,5 на сто, което беше най-големият спад в Stoxx 600. Книжата на „Инфинеон“ (Infineon) загубиха 7,7 на сто, на „Ес Ти Майкроелектроникс“ (STMicroelectronics) – 6,6 на сто, а на нидерландския производител на оборудване за чипове Ей Ес Ем Ел (ASML) – 6,1 на сто.
Под натиск се оказаха и компании, които се възползват от изграждането на центрове за данни и нарастващото им потребление на електроенергия, сред които „Сименс енерджи“ (Siemens Energy), „Шнайдер електрик“ (Schneider Electric) и А Бе Бе (ABB). Акциите на швейцарската А Бе Бе поевтиняха с 4,1 на сто.
Същевременно акциите на софтуерните компании поскъпнаха, след като перспективата за по-бавно развитие на ИИ смекчи опасенията за конкуренцията, която технологията представлява за бизнеса им. Акциите на САП (SAP) оглавиха печелившите в DAX с ръст от 5,1 на сто. Книжата на „Капжемини“ (Capgemini), „Сейдж“ (Sage), „Релкс“ (RELX) и „Октейв интелиджънс“ (Octave Intelligence) поскъпнаха с между 5 и 7,5 на сто.
Според Крис Бошамп, главен пазарен анализатор в Ай Джи (IG), опасенията, че ИИ ще подкопае бизнеса на софтуерните компании, са били преувеличени. Евентуално забавяне на развитието на технологията би подобрило перспективите за приходите им, посочи той.
Минните компании отчетоха секторен спад от 2,5 на сто на фона на понижаващите се цени на металите и опасенията за световната икономика. Енергийният сектор загуби 0,8 на сто въпреки поскъпването на петрола след нови удари по енергийната инфраструктура на Саудитска Арабия и атаки срещу кораби в Близкия изток.
Повишаването на петролните цени засили опасенията от инфлация и очакванията за по-високи лихви. Европейските икономики са особено уязвими към поскъпването заради зависимостта си от вноса на енергийни суровини.
Представители на Европейската централна банка предупредиха днес, че инфлацията в еврозоната може да надхвърли прогнозите. Пазарите вече отразяват очаквания за поне още едно повишение на лихвите с 0,25 процентни пункта до края на годината след увеличението от миналата седмица.
Доходността по 10-годишните германски държавни облигации достигна най-високото си равнище от средата на 2009 г., а тази по американските книжа със същия матуритет се повиши до психологическия праг от 5 на сто. Инвеститорите очакват и решението на Управлението за федерален резерв на САЩ за лихвите тази седмица.
На противоположния полюс беше секторът на здравеопазването, който нарасна с 2,7 на сто. Акциите на британската Джи Ес Кей (GSK) поскъпнаха с 4,7 на сто след обявени положителни резултати от клинични изпитвания на две лекарства срещу рак на белия дроб.
В Цюрих ръстът беше подкрепен от „Рош“ (Roche), „Нестле“ (Nestlé) и „Новартис“ (Novartis), чиито акции поскъпнаха съответно с 5 на сто, 2,1 на сто и 1,7 на сто.
В Милано книжата на „Кампари“ (Campari) се повишиха с 5,5 на сто, след като швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) препоръча покупката им, позовавайки се на перспективите за растеж след предприетите от производителя на напитки стратегически инициативи.
Източник: БТА
Икономика
Европа трябва да развива собствени технологии за изкуствен интелект, заяви Кристин Лагард

Европа трябва да се превърне в производител на технологии за изкуствен интелект (ИИ), за да запази автономността си и да постигне необходимото повишаване на ефективността за поддържане на своя начин на живот, заяви днес президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.
Европейските компании инвестират в ИИ, но предимно внасят технологията, особено от САЩ. Това ги прави уязвими при евентуално прекъсване на достъпа и създава потенциални рискове за всички сектори, посочи тя.
Според Лагард решението е в изграждането на повече изчислителни мощности в Европа. При бързо внедряване изкуственият интелект би могъл да повиши производителността с до 4 на сто в рамките на десетилетие, което би имало значително отражение върху публичните финанси.
„Европа вече разполага с твърде малък капацитет на центровете за данни, за да задоволи собственото си търсене, и според настоящите тенденции се прогнозира, че тази разлика ще нарасне повече от шест пъти в рамките на едно десетилетие“, заяви Лагард.
По думите ѝ Европа се нуждае от модели, които са „достатъчно добри“ за повечето задачи и работят върху европейска инфраструктура. Така заплахата от прекъсване на достъпа до чуждестранни технологии би загубила силата си.
Лагард подчерта, че Европа вече плаща за развитието на технологията и затова трябва да я внедрява по-решително.
Инвестиционните нужди на американските технологични компании са толкова големи, че те привличат част от финансирането си от Европа. Това повишава разходите за останалите участници на дълговия пазар, които се конкурират с тях за средства, обясни тя.
Европейските пенсионни фондове също инвестират значителни средства в акции на американски технологични компании, поради което евентуална пазарна корекция би засегнала и европейските спестявания, добави Лагард.
Източник: БТА
Икономика
Очакванията за поръчките в германската вятърна енергетика се влошават, сочи проучване

Германската вятърна енергетика очаква забавяне на поръчките, сочи проучване сред представители на работническите съвети, публикувано от синдиката „И Ге Метал Кюсте“ (IG Metall Küste) и цитирано от ДПА.
Под 20 на сто от анкетираните очакват увеличение на поръчките през 2026 г. спрямо 60 на сто година по-рано.
Участниците в проучването прогнозират и понижаване на натоварването на производствените мощности през следващите две години. В момента компаниите използват близо 95 на сто от производствения си капацитет, което е увеличение с 4 процентни пункта спрямо предходната година.
В анкетата, проведена от консултантската компания „Ве Ем Пе консулт“ (WMP Consult), са участвали членове на работнически съвети от 34 компании в секторите на сухоземната и морската вятърна енергетика. Според синдиката в тях работят около 27 700 души.
„И Ге Метал Кюсте“ обвини министъра на икономиката Катерина Райхе за влошаването на нагласите. Регионалният директор на синдиката Даниел Фридрих определи резултатите като предупреждение към федералното правителство за риск от спад на поръчките и съкращаване на работни места.
В края на юли германското правителство одобри реформа на Закона за възобновяемите енергийни източници и т.нар. пакет за присъединяване към електропреносната мрежа. Целта на законодателните промени е да бъдат намалени държавните субсидии и съответно цените на електроенергията.
В рамките на реформата се предлага и частично отпадане на компенсациите в случаите, когато електропреносната мрежа не може да поеме излишната електроенергия от източници като вятърните паркове.
/БП/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 3 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 4 седмициВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 4 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Икономикапреди 3 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
