Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви днес, че иска да отвори възможност Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз.

По-рано тази седмица канадският премиер Марк Карни, който е в Страсбург и присъства на годишната реч на фон дер Лайен за състоянието на съюза, заяви, че Канада търси „уникален съюз“ с ЕС, но не и членство в него.

КАКВО БИ ВКЛЮЧВАЛО НОВОТО ПАРТНЬОРСТВО? 

В момента в договорите на Европейския съюз не е предвиден статут на „асоцииран член“, въпреки че през годините в ЕС са обсъждани различни варианти за подобна форма на членство.

Съвсем наскоро Германия предложи Украйна да получи такъв статут като междинен етап по пътя към пълноправното ѝ членство, но предложението не получи достатъчно подкрепа, тъй като някои столици от ЕС се противопоставиха на идеята.

КАКВО ИСКА КАНАДА?

Карни търси нови съюзници на фона на многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу суверенитета на Канада.

Канада и ЕС искат да задълбочат сътрудничеството си, за да противодействат на икономическото господство на САЩ и Китай, както и да защитят демокрацията и основания на правила международен ред, който според тях е застрашен.

В речта си Фон дер Лайен заяви, че двете страни ще създадат „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“. То ще включва съвместна работа в областта на производството, технологиите и отбраната, интегриране на отбранителните промишлени бази, както и сътрудничество в Арктика, изкуствения интелект, енергетиката и критичните минерали.

ЗАЩО ИДЕЯТА ЗА СТАТУТА „АСОЦИИРАН ЧЛЕН“ БИ БИЛА СЛОЖНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ? 

Прилагането на подобен статут би било безпрецедентно и може да се окаже юридически сложно.

Фон дер Лайен говори в качеството си на председател на Европейската комисия – изпълнителния орган на ЕС. Но решението дали идеята може да бъде реализирана ще бъде в ръцете на държавите членки на ЕС.

Няма индикации, че Фон дер Лайен предлага статутът на „асоцииран член“ да бъде записан в договорите на ЕС. За подобна промяна ще е необходимо единодушното съгласие на всички 27 държави членки, както и ратифицирането ѝ на национално ниво.

Канада и ЕС вече имат Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА). Повече от десетилетие след сключването му и девет години след временното му влизане в сила няколко държави от ЕС все още не са го ратифицирали.

Ако Канада иска да се интегрира в единния пазар на ЕС, Отава ще трябва да приведе канадските норми и регулации в съответствие със законодателството на ЕС.

Ако влезе в единния пазар без да стане пълноправен член на ЕС, Канада ще трябва да прилага правилата, без да има право да участва във вземането на решения по тях, подобно на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са част от Европейското икономическо пространство.

Канадските правила традиционно са съобразени с най-големия търговски партньор на страната – САЩ.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ДЪРЖАВИ КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС?

Стремежът към по-тясно партньорство между Канада и ЕС няма да се отрази на процеса по присъединяване на страните кандидатки от Европа, но може да предизвика недоволство, ако се възприеме, че на Канада се предоставят специални условия.

Преговорите за присъединяване и привеждането на законодателството в съответствие с нормите на ЕС са продължителни процеси, които често изискват от страните кандидатки да проведат политически деликатни реформи.

Пълноправно членство може да бъде предоставено само на европейски държави и дава достъп до единния пазар на ЕС на стойност 18 трилиона евро, както и до участие в процеса на вземане на решения и представителство в институциите на ЕС, европейско финансиране и правна защита пред Съда на Европейския съюз.

Украйна беше определила предложението на Германия за „асоциирано членство“ като „несправедливо“, тъй като Киев би участвал в процеса, но без право на глас.

Европейският съюз заявява, че може да приеме нови страни членки още през 2030 г.

Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са най-напредналите сред държавите кандидатки в процеса на присъединяване към ЕС.

(БТА)

(Превод от английски език: Елена Инджева)

Източник: БТА

Папа Лъв Четиринадесети заяви, че последните конфликти в Близкия изток са подложили на изпитание отношенията между евреи и християни, като добави, че разногласията около продължаващото насилие са затруднили диалога, но не са го прекъснали, предаде Ройтерс.

В нов декрет, с който се отбелязват 60 години усилия на Римокатолическата църква за междурелигиозен диалог, папата отново осъди както антисемитизма, така и ислямофобията.

„Конфликтите, избухнали в Близкия изток през последните години, оставиха своя отпечатък върху еврейско-християнския диалог“, се посочва в декрета, изготвен от три висши ватикански служби и одобрен от папата.

„Много от каналите за комуникация бяха затруднени. Въпреки това основите на диалога между вярващите, изграждани в продължение на 60 години общи усилия, останаха стабилни. Възможно е и е необходимо да продължим да градим върху тях“, се казва в документа.

Декретът беше издаден по повод годишнината от църковен документ от 1965 г., на който до голяма степен се приписва подобряването на отношенията между евреи и християни след векове на враждебност. В него не се споменава конкретен конфликт в Близкия изток.

В новия декрет борбата с антисемитизма е определена като „обща борба“ за евреите и християните. В него също така се посочва, че нагласите, породени от ислямофобия, „не правят разграничение“ между случаите на екстремистко насилие и всекидневния живот на мюсюлманите по света.

Папа Лъв Четиринадесети, първият папа, роден в САЩ, по-рано критикува войната с Иран, което предизвика остра реакция от страна на американския президент Доналд Тръмп в социалните мрежи.

Източник: БТА

Русия смята, че все още има време да предотврати надпревара във въоръжаването в Космоса чрез сключването на правно-обвързващ международен договор, който забранява разполагането на нападателни оръжия в околоземна орбита, като призова САЩ и останалите държави да се откажат от скептицизма си към тази идея, каза руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от Ройтерс.

Рябков коментира признанието на САЩ по-рано тази седмица, че Пентагонът е разположил оръжия в околоземна орбита – ключов момент в милитаризирането на Космоса.

Началникът на американските космически сили Дъглас Шийс заяви, че военнослужещи от неговия отдел “работят с орбитални оръжия, които могат да защитят съвместните сили от атаки, осъществявани от Космоса“.

На пресконференция в Москва Рябков заяви, че САЩ не са уведомили Русия – една от трите световни космически сили – за новите си оръжейни способности, но посочи, че не е изненадан от американското изявление.

“Това не е нещо ново за нас. Следим и записваме всичко това и си правим необходимите изводи”, каза той и отбеляза, че Москва отдавна говори за необходимостта от договор, който изключва употребата на сила в Космоса или заплахата от разполагане на сила срещу обекти в Космоса.

“Американците и други западни страни, по-специално Великобритания, от много години използват провокативни извинения за нежеланието си да се продължи в тази посока; те търсят фалшиви аргументи, за да избегнат това и се опитват да обърнат нещата така, че да ни обвинят за дейности, които според тях са дестабилизиращи по природа”, заяви Рябков.

“Но ние смятаме, че все още не е твърде късно да се създаде обстановка, която ще преустанови надпреварата във въоръжаването, създаваща нарастваща опасност от открит конфликт в Космоса”, добави той. 

Източник: БТА