Десен популист, чиито непоследвателни позиции спрямо Европа и Русия подсказват, че проверява докъде може да стигне в отношенията си с европейските партньори и избирателите си. По този начин британският вестник „Гардиън“ описва премиера Румен Радев в свой материал.

Макар че определянето на мястото на Радевета партия в българския политически контекст е спорно, изданието чертае паралел между някогашния ни президент и Виктор Орбан. То поставя въпроса дали Радев не се стреми да заеме ролята на бившия унгарски премиер като основен опонент на общите политики в ЕС.

„Преди девет години, една вечер в българското село Българи, бразилска туристка се приближила до облечен неофициално мъж на средна възраст, заобиколен от телохранители, минувачи и фотографи. „Защо сте важен?“, попитала тя. „Не съм чак толкова важен“, отвърнал той. Тя повторила въпроса и той признал: „Аз съм президентът“, разказва изданието, припомняйки ни забавна случка от 2017 г.

„Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател – по-влиятелният от двата поста – след като партията му „Прогресивна България“ си осигури съкрушително мнозинство на изборите през април. Докато мнозина в Европа си отдъхнаха с облекчение в месеца след края на управлението на Виктор Орбан в Унгария, други се запитаха дали Радев няма да се превърне в следващия главен смутител в ЕС“, продължава обаче изданието.

Евроскептицизмът

„Гардиън“ запознава британската аудитория с проведената през последните няколко месеца спорна политика на новото българско правителство – вербалните заявки за прекратяване на военната помощ за Украйна и за блокиране на санкциите срещу Русия, преминаването към по-транзакционна външна политика спрямо САЩ и Европа и заиграването на премиера с по-консервативна реторика.

„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците. В продължение на много години България, въпреки вътрешните си предизвикателства, следваше проевропейски курс“, казва пред медията Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

По думите ѝ Радев запазва ангажимента на България към ЕС и НАТО, но същевременно дистанцира страната от зараждащата се европейска архитектура за сигурност, като се надява да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ.

„Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната политика през тези първи месеци. И това вече става много видимо“, казва тя.

Симеонова смята, че Радев, който не възприема ЕС като съюз, основан на солидарността, няма да бъде толкова разрушителен и няма да блокира ключови решения. Някои от действията му обаче могат да имат сериозни последици за страната и да възпрепятстват развитието ѝ.

„Разликата с Орбан е, че действията му имаха последствия както за ЕС, така и за Унгария, докато действията на Радев ще имат последствия само за България, маргинализирайки страната и изолирайки бизнеса от всякакви възможности“, казва тя.

Радев и православието

По отношение на консервативните позиции на „прогресивната“ партия изданието посочва, че министър-председателят, който преди никога не е изразявал особено силни възгледи относно вярата си, религията или църквата, сега е открил близост с православното християнство.

В материала се цитира и анонимен източник, близък до патриарха, който твърди, че скорошното сближаване на Радев с институцията е изцяло политическо.

„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политическо“, казва източникът. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. Няма никаква практическа полза нито за България, нито за Радев.“

Припомня се и подкрепата, която от „Прогресивна България“ заявиха за „Шествие за семейството“– християнско и патриотично събитие за традиционните семейни ценности, възприемано и като контрашествие на „София Прайд“.

Радев между два стола

Цитиран е Димитър Керанов, гостуващ изследовател в Германския фонд „Маршал“ на САЩ. Той заявява, че Радев „седи на два стола“, като прави едновременно проевропейски и проруски изявления в опит да угоди на разнородния си електорат. Според него обаче тази тактика няма да доведе до успех.

„Не мисля, че има от какво да се притесняваме, защото той няма толкова власт, че да ни изведе от ЕС. Но би било добре ЕС да го държи под контрол“, казва той.

Керанов смята, че на Радев му липсва необходимата политическа инфраструктура, за да бъде толкова разрушителен фактор, колкото Орбан. Според него обаче Радев все още може да се превърне в още по-неудобен лидер за Европа.

По думите му, ако бъде дадено достатъчно време на премиера, както беше дадено на Орбан, можем да очакваме той да консолидира все повече властта си, да блокира някои реформи, които не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика. 

На есен с песен

„Гардиън“ посочва възможността Радев да се сблъска със сериозни проблеми през есента, когато българите се завърнат от летните си почивки.

„Новоприетият бюджет, който замразява минималната месечна заплата на 620,20 евро, предвижда дефицит от 5,7% от БВП и разрешава ново държавно финансиране чрез заеми в размер до 10,1 млрд. евро, сериозно разтревожи част от избирателите. През декември миналата година предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, които доведоха до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет“, пише вестникът.

Цитирана е и 27-годишната Цветелина Марева, която ръководи детски център в София. Тя е разочарована от проруската позиция на премиера и би искала той да се съсредоточи върху предизборните си обещания.

„Сега виждаме, че той ни е излъгал. Така че вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. През септември съм сигурна, че ще има много протести“, казва тя пред медията. 

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg