Цените на петрола нараснаха в азиатската търговия след пет поредни сесии на спад. Инвеститорите очакват евентуални преговори между САЩ и Иран в рамките на Общото събрание на ООН тази седмица, предаде Ройтерс.

Фючърсите за сорта Брент с доставка през ноември поскъпнаха с 1,72 долара или 1,7 на сто до 102,06 долара за барел към 09:17 часа българско време.

Фючърсите за американския лек суров петрол с доставка през октомври нараснаха с 1,62 долара или 1,7 на сто до 97,40 долара за барел. По-активно търгуваните фючърси на американския лек суров петрол, които са с доставка през ноември, са нагоре с 1,28 долара или 1,4 на сто до 93,65 долара за барел.

Техеран и Вашингтон си размениха заплахи в неделя, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е готов да се срещне с иранския президент Масуд Пезешкиан, който се очаква да бъде в Ню Йорк тази седмица за срещата на ООН.

„Повишението на американския лек суров петрол и по-силното начало на търговията с Брент изглеждат по-скоро като типичен отскок при покриване на къси позиции след неотдавнашния спад, отколкото като фундаментална промяна“, обясни Тим Уотърър, главен пазарен анализатор в „Кей Си Ем Трейд“ (KCM Trade).

„Търговците, които бяха позиционирани за по-нататъшно понижение, намаляват риска, докато дипломатическата ситуация е в развитие“, каза той.

В също време данни от платформи за следене на морския трафик показаха, че саудитската енергийна компания „Сауди Арамко“ (Saudi Aramco) е увеличила износа на петрол през Ормузкия проток, след като беше принудена да спре някои доставки през пристанището Янбу на Червено море заради атаки на йеменските хуси срещу саудитския петролопровод „Изток-Запад“. В неделя около 14 милиона барела суров петрол са били натоварени на седем супертанкера в Персийския залив, сочат данните.

„Притесненията за доставките намаляват, тъй като превозите през Ормузкия проток достигат шестмесечен максимум, а Саудитска Арабия работи по възстановяването на петролопровода „Изток-Запад“, коментираха анализаторите на „Саксо банк“ (Saxo Bank).

Източник: БТА

Бутан, който традиционно разчита на водноелектрическите си централи, развива слънчевата енергия, за да отговори на нарастващото потребление и да ограничи недостига на електроенергия през зимата, предаде Франс прес. Климатичните промени и намаляването на речния дебит също подтикват хималайското кралство да диверсифицира енергийния си микс.

„Проектите за соларна енергия процъфтяват“, заяви Ринзин Гали, инженер в „Нориън Ринюъбъл Енерджи“ (Norion Renewable Energy), при посещение на соларната електроцентрала „Деченчолинг“ (Dechencholing) край столицата Тхимпху. 

Централата е изградена върху бивш военен терен и има инсталирана мощност от 4,45 мегавата. Това е най-големият проект досега на държавната компания за производство на енергия от възобновяеми източници. Макар и скромен по мащаб спрямо соларните мощности в съседен Китай, той е част от промяната в енергийната стратегия на Бутан – една от малкото страни в света с отрицателен въглероден баланс.

Нарастващото търсене и по-ниският речен дебит през зимата вече принуждават страната с население под 800 000 души да внася електроенергия от Индия. Същевременно климатичните промени застрашават ледниците, които захранват реките ѝ. По данни на Световната банка износът на електроенергия от водноелектрически централи представлява до 15 на сто от брутния вътрешен продукт на Бутан.

Страната разполага с водноелектрически мощности от около 3700 мегавата, но през зимата наличната мощност намалява с около 80 на сто, обясни Чеуанг Ринзин, главен изпълнителен директор на националната електроенергийна компания „Друк Грийн Пауър Корпорейшън“ (Druk Green Power Corporation). През този период търсенето вече достига 1500 мегавата, докато допреди няколко години не е надхвърляло 400 мегавата.

Допълнително потребление създава добивът на криптовалути, на който Бутан залага като част от усилията си за диверсификация на икономиката. Кралството планира и специална икономическа зона в Гелепху, в южната част на страната, наречена „Майндфулнес Сити“ (Mindfulness City). В нея се предвижда изграждането на центрове за данни с високо потребление на електроенергия.

До 2040 г. властите целят общият производствен капацитет на страната да достигне 25 000 мегавата, като 20 на сто от него, или около 5000 мегавата, бъдат соларни мощности. Сред обсъжданите мерки са облекчаване на правилата за чуждестранни инвестиции и разширяване на използването на слънчева енергия.

Броят на фотоволтаичните проекти нараства. Най-големият от тях – „Сефу“ (Sephu), се очаква да има мощност над 22 мегавата.

Развитието на енергийната инфраструктура обаче среща редица препятствия. Изграждането на водноелектрически централи изисква значителни инвестиции, а подходящите и достатъчно големи терени за соларни паркове са ограничени, посочи Гали. Планинският релеф, големите разстояния и свлачищата, които редовно засягат пътната мрежа, допълнително затрудняват проектите.

В рамките на национална програма, започнала през 2021 г., се обучават специалисти за монтаж на фотоволтаични панели. Десетки от тях вече работят в „Нориън Ринюъбъл Енерджи“, която си поставя за цел до 2027 г. да инсталира соларни мощности с общ капацитет от 30 мегавата, предимно върху покриви.

Редица обществени сгради и предприятия в Тхимпху вече са оборудвани със соларни панели. При домакинствата обаче такива инсталации остават рядкост заради сравнително евтината електроенергия и високите първоначални разходи.

Бившият министър Ом Прадхан, който от години насърчава използването на слънчева енергия, е поставил панели в дома си с надеждата да намали сметките си за електроенергия. Инвестицията от 6300 долара, или около 5400 евро, обаче остава непосилна за повечето жители на страната.

Източник: БТА

Комисията за защита на потребителите (КЗП) вече проверява бензиностанциите в страната за необосновано увеличение на цените на дребно на основните горива, обяви председателят на регулатора Мая Манолова в публикация във „Фейсбук“.

„Проверките на бензиностанциите вече са в ход. Подписано е указанието към всички структури на КЗП – и в София, и извън столицата“, заяви Манолова, уточнявайки че „проверките обхващат всякакви обекти – независимо дали са единични или вериги, големи или малки, в градове или извън големи населени места“.

Междинни резултати от проверките се очакват следващата седмица, уточни Манолова, която зае поста председател на КЗП на 18 септември с решение на правителството.

„Резултатите ще обявя публично и това ще е подходът за всички проверки на КЗП – пълна публичност, независимо кой е нарушителят“, допълни тя.

В публикацията си Манолова съобщи още, че успоредно с бензиностанциите КЗП ще се занимава и с необоснованото увеличение на цените на храните и лекарствата без рецепта, които са в правомощията на комисията, както и с неравноправните клаузи в общите условия и договорите за битовите сметки и мобилните услуги.

Цените на горивата, и по-специално на дизеловото гориво, достигнаха рекордни равнища в много държави в Европа през последния месец заради икономическите последици от конфликтите в Близкия изток и Украйна.

В България средната цена на дребно на най-масовия бензин А95 достига 1,69 евро за литър, на дилеза нараства до 1,96 евро за литър, а пропан-бутанът е на средна цена от 69 цена за литър, по данни на платформата „Фюело“ (Fuelo).

Източник: БТА