Пробив в базата данни на австралийската здравноосигурителна система „Медикер“ (Medicare), свързан с автономен агент на „ОупънЕйАй“ (OpenAI), може да ускори затягането на регулациите за изкуствения интелект в Австралия, съобщи Ройтерс. Според експерти по технологични политики инцидентът може да повлияе и върху одобряването на големи центрове за данни и да засили напрежението в отношенията със САЩ.

Австралийският премиер Антъни Албанезе определи пробива, извършен през юни и разкрит от „ОупънЕйАй“ през септември, като „неприемлив“. Той заяви, че е изразил „изключителна загриженост“ пред главния изпълнителен директор на компанията Сам Олтман и че правителството обмисля действия на правоприлагащите органи и законодателни мерки.

„ОупънЕйАй“ съобщи, че е научила за пробива едва през август. Според компанията инцидентът не е бил умишлен и не е довел до компрометиране на лична информация. Случаят е един от най-малко четири, засегнали австралийски правителствени сайтове, посочва Ройтерс.

Говорител на компанията не е отговорил на запитване за коментар по изявленията на Албанезе към момента на публикацията.

Още преди инцидента Австралия подготвяше специално законодателство за изкуствения интелект, предвидено да започне да се прилага през 2027 г. Според експертите новите правила могат да включват задължение технологичните компании да докладват, когато продуктите им са замесени в пробиви в сигурността.

„Надявам се това да насърчи правителството да засили надзора и контрола върху индустрия, която трябва бързо да стане по-зряла“, заяви Тоби Уолш, главен учен в Института за изкуствен интелект към Университета на Нов Южен Уелс. Университетът има спонсорско споразумение с „ОупънЕйАй“.

„Бихме преследвали по съдебен път хора, които извършват подобно хакерство“, добави той.

Канбера вече отказа да предостави на „ОупънЕйАй“ и конкурента ѝ „Антропик“ (Anthropic) възможност да заобикалят правилата за авторското право при обучението на моделите си. Вместо това компаниите трябва да договарят лицензи с австралийските носители на права. Експертите очакват тази позиция да бъде запазена.

Австралия провежда и две федерални и две щатски разследвания, свързани с изкуствения интелект. Правителството иска правила, които да задължават центровете за данни сами да осигуряват необходимата им енергия и да ограничават потреблението на вода.

Според експертите може да бъдат променени и законите за защита на личните данни, така че компаниите за изкуствен интелект да докладват за пробиви, за които носят отговорност. Възможно е да бъдат задължени и да участват в изпитвания на сигурността на публично достъпни сайтове.

Партньорството със САЩ е под сериозен натиск 

Тези намерения могат да задълбочат различията между Австралия и САЩ по въпросите на технологичната регулация. Сред спорните теми вече са забраната за използване на социални мрежи от лица под 16 години и таксите за платформи, разпространяващи австралийско новинарско съдържание.

Администрацията на президента Доналд Тръмп определи като „цензура“ и австралийските планове за засилване на отговорността на платформите за безопасността на потребителите, включително чрез възможност за отказ от използването на алгоритми.

Опитът на Австралия да регулира технологичния сектор въпреки американската съпротива може да ѝ позволи да поведе други държави към по-ефективен контрол върху изкуствения интелект, смята Йохана Уивър, изпълнителен директор на Института за дизайн на технологични политики и бивш водещ австралийски представител по киберсигурността в ООН.

„Въпросът е дали това е пътят, който ще изберем, и каква ще бъде реакцията на САЩ“, каза тя.

Според Хенри Фрейзър, изследовател на технологичното право в Технологичния университет в Куинсланд, обществените опасения от подобни рискове подкрепят предприемането на действия, дори при възможна ответна реакция от Вашингтон.

Инцидентът може да засили и значението на общественото одобрение при разрешаването на нови центрове за данни. Според икономисти стойността на тези проекти в Австралия ще достигне 150 млрд. австралийски долара, или около 105 млрд. щатски долара, до 2030 г.

„ОупънЕйАй“ сключи през декември партньорство с австралийската „НекстДиСи“ (NextDC) за изграждане на център за данни с мощност 612 мегавата в Сидни. Компаниите заявиха, че ще изпълнят регулаторните изисквания, но проектът все още няма одобрение от властите на Нов Южен Уелс, които очакват необходимите документи.

След разкриването на случая с „Медикер“ премиерът на щата Крис Минс съобщи, че бот на „ОупънЕйАй“ е получил достъп и до изследователска база данни на щатското Бюро за статистика и изследвания на престъпността.

„Получаването на обществено одобрение трябва действително да заеме по-важно място в процеса“, заяви Роб Никълс, изследовател в Центъра за изкуствен интелект, доверие и управление към Университета на Сидни. Според него обещанията за по-ниски сметки за енергия на живеещите край центровете за данни трябва да бъдат само минимална част от ползите за местните общности.

„Антропик“ също има местен партньор за изграждане на център за данни с мощност 2,16 гигавата в Куинсланд. Проектът се нуждае от одобрение от Съвета за преглед на чуждестранните инвестиции и от щатското правителство. Говорител на компанията е отказал коментар.

Източник: БТА

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е в процес на сключване на двугодишен договор с американската консултантска компания „Дженсен Хюз“, която ще оцени компетентностите на агенцията и ще препоръча какви знания и умения трябва да бъдат развити за следващите лицензионни етапи на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това съобщи пред журналисти заместник-председателят на АЯР Елизабет Цветанова.

Договорът ще бъде на стойност около 400 000 евро. Компанията има клонове в Европа и е консултирала американския регулатор при лицензирането на реакторите AP1000.

„Това са одобряването на техническия проект на AP1000 съответно за седми и за осми блок, както и следващите лицензионни етапи по време на изграждането и въвеждането в експлоатация на блоковете. Също така в рамките на този договор се очаква да бъдат разработени програми за обучение на специалисти, които ние предвиждаме да бъдат назначени, за да можем да попълним нашите компетентности в областите, в които те не са налични към момента. И пред агенцията стои предизвикателството да наеме такъв персонал, да успее да го обучи, така че той да изпълни своята роля в лицензионния процес“, каза Цветанова.  

По думите ѝ лицензионният процес за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ вече е в ход. В момента в агенцията се разглежда заявление за одобряване на избраната площадка за блок 8.

„Получили сме и заявление за издаване на разрешение за проектиране на двата блока седми и осми. Заявленията се разглеждат по специално разработени програми за регулаторен преглед и оценка. Тези програми предвиждат прегледът да бъде извършен на няколко етапа. Към момента е приключил първият етап от прегледа на всички заявления. В резултат от този предварителен преглед са предявени искания за представяне на допълнителна информация по всичките заявления, част от която вече е получена в агенцията“, обясни Цветанова.

Тя посочи, че след получаването на пълната информация по всички заявления тя ще бъде оценена в цялост и ще бъде взето решение за издаване на одобрение на площадката и на разрешение за проектиране на двата блока.

Председателят на АЯР Цанко Бачийски съобщи, че от лятото агенцията работи по технологията AP1000 и с Европейската асоциация на западноевропейските регулатори.

„Разглеждаме AP1000 от гледна точка на европейското законодателство. Ние сме определили няколко характеристики, които се нуждаят от допълнително разглеждане, за да видим има ли проблем, или няма. По този проект в САЩ има натрупан експлоатационен опит и едно от нашите изисквания е да се отразят настъпилите подобрения при строителството и експлоатацията“, каза Бачийски.

В инициативата участват Швеция, Финландия, Нидерландия, Полша и България, а покана за включване е получила и Словакия. Оценката се извършва въз основа на общодостъпна информация, допълни Бачийски.

Източник: БТА

България е в добра икономическа позиция и е добре подготвена като член на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), каза управляващият директор на ЕМС Пиер Граменя по време на конференцията на високо равнище „Изграждане на устойчивост заедно: членството на България в ЕМС“, организирана от Министерството на финансите и ЕМС в София.

Форумът беше открит от министър-председателя Румен Радев. В изказването си Граменя поздрави България за присъединяването към еврозоната, като отбеляза, че процесът е изисквал значителни икономически и политически усилия.

По думите му 1 януари 2026 г. е бил важен момент, но присъединяването към еврозоната е резултат от продължителен процес. Граменя посочи, че членството поставя България „в сърцето“ на Европейския съюз.

Управляващият директор на ЕМС отбеляза, че България има около 4 процента безработица, икономически растеж, който е по-висок от средния за Европейския съюз и приемливо съотношение между държавния дълг и брутния вътрешен продукт. Той посочи също, че страната се развива добре в геополитически и стратегически план.

„Когато погледна тази страна, вие сте добре подготвени“, каза Граменя, като допълни, че ЕМС е доволен и горд да има България като своя 21-ви член.

По думите му инфлацията остава предизвикателство, но България се намира в добра позиция и трябва да продължи усилията за нейното ограничаване.

Граменя представи и ролята на Европейския механизъм за стабилност. Той го определи като механизъм за солидарност, чиято основна функция е да подпомага държавите при финансови затруднения, както и да предотвратява възникването на финансови кризи.

Той посочи, че ЕМС разполага с внесен капитал от 81 млрд. евро, благодарение на който може да набира средства на пазарите и да предоставя заеми на държави членки. Капацитетът за кредитиране е до 500 млрд. евро, като около 430 млрд. евро от него все още са налични, каза Граменя.

Той припомни, че през последното десетилетие ЕМС е подкрепил пет държави – Ирландия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър.

Граменя коментира и финансовото участие на България в механизма. По думите му страната ще внесе до 600 млн. евро в рамките на пет години, като за тази година плащането е 120 млн. евро. Същата сума се предвижда да бъде внасяна и през следващите години, а останалата част от необходимия капитал ще бъде платена през 2038 г.

Той подчерта, че средствата, които България внася в капитала на ЕМС, не представляват разход в традиционния смисъл, тъй като остават в капитала на институцията и се инвестират.

Според Граменя членството в ЕМС има значение не само като финансова защита при евентуални затруднения, но и защото дава на България възможност да участва във вземането на решенията на механизма заедно с останалите държави членки.

Той отбеляза, че България може никога да не се нуждае от финансова помощ от ЕМС, но самото наличие на механизма представлява форма на защита.

В края на изказването си Граменя акцентира върху значението на икономическия растеж за спазването на европейските фискални правила и за ограничаването на рисковете, свързани с държавния дълг. Той посочи, че по-високият растеж е сред основните предизвикателства пред Европа, като по думите му през последните години растежът в САЩ е бил значително по-висок от този в Европа.

Граменя посочи, че икономическият растеж в България е от значение не само за страната, но и за общата икономика на Европейския съюз.

Източник: БТА