Опасенията, че изкуственият интелект може да улесни създаването на биологични оръжия, да предизвика мащабни кибератаки или да излезе извън човешкия контрол, засилват споровете за безопасността на технологията, пише Асошиейтед прес. Докато част от изследователите предупреждават за потенциално катастрофални последици, други смятат най-крайните сценарии за спекулативни и преувеличени.

Дебатът се изостри, след като няколко ръководители на технологични компании подкрепиха забавяне на разработването на най-напредналите системи заради съображения за безопасност.

Според Хуан Андрес Геро-Сааде, изследовател в компанията за киберсигурност „СентинелУан“ (SentinelOne) и член на съвета за рискове от най-напредналите системи на „ОупънЕйАй“ (OpenAI), апокалиптичните предупреждения често приличат повече на научна фантастика. По думите му подобни послания могат да помагат на лабораториите да привличат определен тип специалисти.

Други изследователи смятат, че рисковете заслужават по-голямо внимание въпреки трудностите да бъдат описани конкретно. Джейкъб Коксън, напуснал „Антропик“ (Anthropic) заради опасения относно отговорността при разработването на изкуствен интелект, призна в публикация в социалната мрежа „Екс“ (X), че е трудно да се представят конкретни сценарии за заплаха за човечеството.

Един от обсъжданите рискове е използването на изкуствен интелект в процесите за вземане на решения за ядрени оръжия. Според доклад на изследователската организация РАНД (RAND) от миналата година действащите строги предпазни механизми в системите за командване и контрол засега не позволяват на изкуствения интелект да предизвика употребата им.

Оценката обаче би могла да се промени, ако такива модели бъдат включени във веригата за вземане на решения или получат неразрешен достъп до съответните системи. За част от изследователите основната опасност е технологията да бъде използвана злонамерено от хора, държави или организации.

Друга сфера за тревога е биологичната сигурност. Възможностите на изкуствения интелект да подпомага разработването на лекарства и терапии могат да бъдат използвани и за изследвания с потенциално опасни приложения.

По-рано този месец „Антропик“ съобщи, че е блокирала опити за използване на системите ѝ за кибератаки, наблюдение и изследвания, които биха могли да подпомогнат създаването на биологични оръжия. Компанията посочи и случай, при който инструментът ѝ „Клод“ (Claude) е отказал съдействие за изследователско предложение, способно да направи патоген по-опасен.

Докладът на РАНД също предупреждава, че напредъкът на технологията може съществено да промени възможностите за създаване на синтетични патогени. Разглежданият сценарий обаче предполага, че хора, а не автономна система, ще организират и осъществят евентуална атака.

Отделен кръг опасения е свързан с несъответствието между целите на усъвършенстваните системи и човешките намерения. Според този сценарий модел може да преследва зададена цел по начин, който причинява вреди, да действа без разрешение или да избягва надзора.

Илюстрация е мисловният експеримент на философа Ник Бостром за „максимизатора на кламери“. В него изключително мощна система, получила задача да произвежда възможно най-много кламери, превръща всички достъпни ресурси в средства за изпълнението ѝ, без да отчита последствията за хората. Експериментът показва потенциалния риск от неправилно зададени цели, а не конкретна прогноза за развитието на технологията.

По-непосредствени опасения поражда възможността за мащабни кибератаки. Главният изпълнителен директор на „Антропик“ Дарио Амодей предупреди този месец, че в рамките на няколко месеца множество координирани агенти с изкуствен интелект биха могли да причинят сериозни нарушения в интернет чрез мрежа от заразени устройства.

Според него подобни атаки могат да засегнат електроенергийни мрежи, водоснабдяване, транспорт и финансови институции и да причинят щети за милиарди долари. Някои експерти обаче оспорват възможността ботове да превземат целия интернет заради разнородната му и разпределена структура.

Предишни мащабни сривове, причинени от софтуерни грешки, вече показаха уязвимостта на цифровите услуги и зависимостта им от ограничен брой ключови доставчици, отбелязва АП. Спорно остава доколко по-мощните системи с изкуствен интелект могат да увеличат тези рискове и какви предпазни мерки са необходими.

Източник: БТА

За България вече не трябва да се говори като за евтина дестинация, а като за такава, която предлага най-доброто съотношение цена-качество, каза във Варна министърът на туризма Илин Димитров при учредяването на новата Асоциация на висшите училища, изучаващи туризъм. Той изтъкна, че създаването на новата организация, която получава подкрепата на 17 ректори, е навръх 27 септември –  Деня на международния туризъм.

Асоциацията обединява университетите, които имат желание да развият по-качествен продукт и да работят за развитието на този сектор, посочи Димитров. Той уточни, че на първо време организацията е в национален мащаб, догодина за членове ще бъдат привлечени университети от Балканите, а след това – от цяла Европа. Амбицията е в края на 2029 г. асоциацията да стане световна, като за това ще получим и подкрепата на Световната организация по туризъм към ООН, допълни министърът.

Той уточни, че организацията ще помага за трансфер на нови знания, на въвеждане на нови методи на работа в туризма, създаването на мрежи, на култура, фокусирана върху качеството на продукта, а не само върху количеството. Седалището на организацията ще бъде във Варна, което отново поставя България на картата на световния туризъм, каза Димитров.

В рамките на асоциацията ще бъде създадена и Национална обсерватория за проучвания и изследвания в сферата на туризма. По думите на министъра това ще бъде инструмент, чрез който управлението на сектора ще премине на прагматична основа. Чрез проучванията ще отпаднат всякакви спорове скъпо ли е, евтино ли е, качествено ли е, или не, обясни Димитров. Той каза, че вече ще се работи не с емоции, а с конкретни данни за всяко нещо, което се случва в сектора. Всеки обект, който подлежи на категоризация, ще има QR код, чрез който посетителите ще могат да казват своето мнение, допълни министърът. По думите му ще има възможност да се събират и данни от платежните системи, ще се получава информация от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Обсерваторията ще помогне да се измерват процесите в туризма, а това ще води и до подобрението им, изтъкна министърът, като подчерта, че първият доклад, подготвен чрез Обсерваторията, ще бъде всъщност точна диагноза на българския туризъм. Тъй като доклади ще се подготвят периодично, всеки следващ ще дава ясна представа за развитието на бранша, каза още Димитров. Той допълни, че обобщенията ще се правят на ниво дестинация, а не отделни обекти, като кметовете, ако имат желание, също ще могат да получават справки какво се случва в конкретния регион, от какво са недоволни туристите, какво трябва да се промени. 

Източник: БТА

Повечето зеленчуци и плодове поскъпват на борсите у нас тази седмица, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 1,36 на сто до 2,312 пункта спрямо 2,281 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса – 1,000 пункта е от 2005 година.

При зеленчуците през седмицата най-голямо е поскъпването при краставиците – с 22,61 на сто до 1,60 евро за килограм, следвани от червените чушки – с 15,38 на сто до 1,20 евро за килограм, и зелените чушки – с 13,31 на сто до 1,00 евро за килограм. Вдига се цената на картофите – с 8,94 на сто и те се търгуват по 0,64 евро за килограм, на доматите – със 7,89 на сто до 1,47 евро за килограм, на тиквичките – с 4,94 до 0,85 евро за килограм. Поскъват също зелената салата – с 5,60 на сто до 0,66 евро за килограм, и зрелият лук кромид – с 1,31 на сто до 0,58 евро за килограм. Намаление се отчита при зелето – с 5,02 на сто до 0,52 евро за килограм, и при морковите – с 3,03 на сто до 0,64 евро за килограм.

При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, поскъпват прасковите – с 12,37 на сто и те се търгуват по 1,34 евро за килограм. Цената на гроздето е нагоре с 2,19 на сто до 1,40 евро на килограм, на ябълките – с 5,62 на сто до 1,08 евро за килограм. Поевтиняват лимоните – с 0,76 на сто до 1,63 евро за килограм. 

Цената на кравето сирене се покачва с 0,62 на сто до 6,10 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ е надолу с 0,48 на сто до 9,40 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-евтино с 3,95 на сто до 0,73 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко поскъпва с 2,56 на сто до 1,20 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,49 евро за брой, което е ръст в цената от 2,94 на сто. Замразеното пилешко месо поевтинява с 3,16 на сто до 3,53 евро за килограм, а яйцата (размер М) запазват цената си и се предлагат по 0,19 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 0,31 на сто нагоре до 1,61 евро за килограм, на зрелия фасул – с 4,26 на сто до 2,14 евро за килограм, на лещата – с 3,37 на сто до 2,07 евро за килограм. Поскъпване се наблюдава също при захарта – с 1,39 на сто до 0,91 евро за килограм, при брашното тип 500 –  с 4,62 на сто до 0,68 евро за килограм. Поевтинява олиото – с 1,42 на сто до 1,73 евро за литър. 

Източник: БТА