Производството на розов цвят в България се увеличава с 31 процента през 2026 г. спрямо предходната година. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза, цитиран от пресцентъра на министерството. На Съвета присъства също заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, както и представители на браншови организации и заинтересовани страни от сектора.

„Розите са най-големият ни приоритет в момента. Не съм спирал да поставям темата за подпомагането в този сектор на всеки Съвет на министрите на земеделието в Брюксел“, заяви министър Абровски. Той подчерта, че усилията на Министерството са насочени към осигуряване на целеви бюджет за маслодайната роза в европейски регламент, по подобие на предвидената отделна подкрепа при млякото. Целта е секторът да разполага със самостоятелен финансов ресурс, който да не зависи единствено от националните решения.

Абровски акцентира на значението на страната ни като производител на ценно розово масло. „След като произвеждаме нещо уникално, трябва и да контролираме неговото качество. Държавата е необходимо да може да гарантира във всеки един момент, че това, което се продава, е автентичен продукт“, подчерта той. Министърът информира, че са осигурени средства за създаването на лаборатория за контрол на качеството на розовото масло и има решение на Министерския съвет за това. По думите му изграждането ѝ ще допринесе за гарантиране на качеството и доверие към него.

По данни на Министерството на земеделието и храните през 2026 г. произведеното количество розов цвят достига 9 555,9 тона при 6 607,8 тона през 2025 г. Това представлява увеличение с 31 процента на годишна база. През настоящата кампания са реализирани за преработка 9 308,7 тона розов цвят, или около 98 процента от произведеното количество. Преработените количества възлизат на 9 290,4 тона, което е с 41 на сто повече спрямо предходната година. Към 30 септември 2026 г. общата регистрирана площ с насаждения от маслодайна роза е 5336 хектара, а броят на регистрираните розопроизводители е 2975. В регистъра са вписани 82 преработватели на розово масло и 57 обекта за преработка на розов цвят.

Предприети са действия за актуализиране на регистъра в съответствие с фактическото състояние на насажденията. Предвижда се през 2027 г., по време на цъфтежа, да бъде извършена пълна повторна инвентаризация на насажденията с маслодайна роза.

Участниците в Консултативния съвет обсъдиха актуалното състояние на сектора, препаратите за растителна защита, работната ръка, възможностите за по-устойчива подкрепа на производителите и необходимостта от гарантиране на качеството и конкурентоспособността на българското розово масло.

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел по-рано тази седмица. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.

Източник: БТА

Основният индекс на Българска фондова борса (БФБ) SOFIX нарасна с 0,42 на сто до 1476,29 пункта в последната търговска сесия за месец септември. Индексът на сините чипове постигайки ново най-високо равнище за тази година, след като в края на миналата седмица проби ниво от 1475 пункта. BGBX40 добави днес 0,12 на сто до 241,90 пункта, докато BGREIT и BGTR30 отстъпиха с 0,14 на сто и 0,36 на сто до съответно 242,91 пункта и 1148,29 пункта. BeamX намаля с 1,70 на сто до 124,46 пункта.

Оборотът на основен пазар на БФБ достигна 1,78 млн. евро. На алтернативен пазар бяха сключени сделки за малко над 113 000 евро, а оборотът на пазар „Бийм“ възлезе на 71 028 евро. На сегмента MTF BSE International бе записан оборот от 34 414 евро.

Най-търгуваната позиция днес бе тази на „Софарма имоти“ АДСИЦ. В рамките на 89 сделки бяха прехвърлени 63 622 лота, реализирайки оборот от близо 250 000 евро. Акциите на компанията поевтиняха с 2,99 на сто до 3,9 евро за брой.

Книжата на ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД поскъпнаха с 2,87 на сто до 4,3 евро за лот, като това се случи след 48 трансакции за 22 534 лота, оформили оборот от близо 95 000 евро.

Акциите на „Шелли груп“ ЕД и „Сирма груп“ АД приключиха сесията на отрицателна територия, отстъпвайки с 0,45 на сто и 3,67 на сто до съответно 66,1 евро за брой и 0,78 евро за лот.

Книжата на „Софарма“ АД поскъпнаха с 1,97 на сто до 2,59 евро за брой, а тези на „Доверие обединен холдинг“ АД добавиха 0,58 на сто до 6,98 евро за брой. 

Източник: БТА

Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) продължава да бъде основен политически приоритет, каза министърът на външните работи Велислава Петрова пред парламентарната Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР. Тя представи актуална информация за напредъка на страната към членство в организацията.

По думите на Петрова членството е възможност България да се присъедини към държавите с работещи институции и законодателство, които осигуряват сигурност на инвеститорите. Тя посочи, че общоприетите в организацията механизми и процедури са доказали ефективността си в други страни, и определи законодателните стандарти на ОИСР като „златния стандарт“, който повишава привлекателността на България за инвестиции.

Според министъра положителните ефекти се усещат още сега, тъй като на потенциалните инвеститори може да бъде представена информация, че страната е в заключителната фаза на процеса на присъединяване. Петрова изрази надежда членството да стане факт възможно най-скоро.

Министерството на външните работи прави всичко възможно да координира процеса, така че оставащите законодателни промени да бъдат приети възможно най-скоро, увери тя. Петрова подчерта, че изпълнителната власт трябва да подготви законопроектите, но Народното събрание има ключова роля за приемането им. Тя изрази увереност, че депутатите ще ги разгледат приоритетно.

След посещението на представители на Секретариата на ОИСР в България през юли е изготвен план за действие по всеки от оставащите законопроекти, посочи министърът. Планът съдържа конкретни срокове за подготовката им, изпращането им на ОИСР и провеждането на обществено обсъждане. По думите ѝ работата се изпълнява съгласно този график.

Към момента са приключили прегледите по присъединяването на България в 19 от 25-те работни групи на ОИСР, съобщи Петрова. Процедурата в Инвестиционния комитет все още не е формално завършена, но българската страна е изпълнила всички свои ангажименти. Очаква се Секретариатът на ОИСР да започне писмена процедура, включително с изготвяне на неформално становище.

Оставащите законодателни промени са свързани с препоръки на три комитета в областта на корпоративното управление, публичното управление и политиката за опазване на околната среда. Предстои в Народното събрание да бъдат внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, Закона за съдебната власт и Закона за управление на отпадъците.

Проектът за промени в Закона за публичните предприятия е преминал обществено обсъждане и се очаква да бъде внесен в парламента в началото на октомври след одобрение от Министерския съвет.

Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, изготвен от Министерството на правосъдието, предстои да бъде обсъден в създадената междуведомствена работна група. Целта е възможно най-много бележки да бъдат взети предвид на този етап, за да може последващото обществено обсъждане да приключи възможно най-бързо, обясни Петрова.

Проектът за промени в Закона за управление на отпадъците е изпратен на Европейската комисия на 28 септември за техническа нотификация. Процедурата ще продължи три месеца. След приключването ѝ и получаването на отговор от Комисията законопроектът ще може да бъде внесен в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание.

Председателят на подкомисията Александър Иванов заяви, че парламентът има готовност и амбиция да продължи да подпомага присъединяването на България към ОИСР като стратегически приоритет на страната. Той потвърди готовността си да съдейства за разглеждане в съкратени срокове на оставащите законопроекти, свързани с членството.

Източник: БТА