България трябва да се мери не с вчерашните си резултати, а със света, каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) Петър Стоянов по повод 30-годишнината от създаването на организацията. Честването се състоя в Националния археологически музей.

По думите му, ако страната иска да предлага туристически продукт със световно качество, трябва да си поставя високи цели. Развитието на туризма е свързано с развитието на цялата икономика, а човешкият капитал, идеите и възможностите на хората са сред основните фактори за напредъка на България, посочи той.

Стоянов определи образованието като ключово за бъдещето на страната и призова държавата да насърчава развитието на висшето образование. Според него трябва да бъдат привличани най-добрите университети и колежи, които да откриват свои кампуси в България, за да се ограничи изтичането на човешки капитал.

Председателят на АБТТА отбеляза, че 30-годишнината е възможност за равносметка на постигнатото и на допуснатите грешки. Той посочи, че асоциацията се стреми да формира визия за развитието на туризма по иновативен начин.

„30 години са история, но нашият ангажимент е следващите 30 години и това как ще оформим визията за туризма в България“, каза Стоянов.

Заместник-министърът на туризма Мариела Модева определи Асоциацията като надежден и дългосрочен партньор на държавата и представител на туристическия бизнес. Тя отбеляза, че конструктивната критика, подкрепата и съвместната работа между институциите и бизнеса показват, че общите усилия дават най-добри резултати.

Модева поздрави АБТТА за професионализма и устойчивостта и посочи, че асоциацията е както партньор, така и градивен коректив на политиката в сферата на туризма.

Тя пожела България да се утвърждава като интересна, привлекателна, сигурна и целогодишна туристическа дестинация, както и да се повишават авторитетът и конкурентоспособността на българския туризъм. По думите й е необходимо туристите да виждат и различния облик на България, който не се ограничава до утвърдените през годините стереотипи.

Заместник-министърът връчи специална грамота на председателя на Управителния съвет на АБТТА Петър Стоянов за принос към развитието на българския туризъм, утвърждаване на високи професионални стандарти и защита на интересите на българския туроператорски сектор по повод 30-годишнината от основаването на асоциацията.

Председателят на парламентарната Комисия по туризъм Росица Кирова поздрави Асоциацията, като посочи, че асоциацията е натрупала значителен опит и пред нея предстои още дълъг път.

Кирова отбеляза, че мястото на честването е подходящо, тъй като Националният археологически музей съхранява множество истории, а туроператорите и туристическите агенти „разказват България“ пред света и пред българите, които пътуват.

Кирова посочи, че АБТТА дава пример на други професионални организации, и подчерта значението на диалога между парламента и туристическия бизнес. Законодателите имат нужда от гледната точка на хората, които ежедневно се сблъскват с проблемите в сектора и търсят решения, каза тя.

Според Кирова туризмът има потенциал да заема все по-значимо място в българската икономика, като страната може да се възползва от природата, културното си наследство и богатата си история. Тя пожела на представителите на асоциацията здраве, вдъхновение и енергия и ги призова да продължат да „разказват България“.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Инфлацията се ускори значително повече от очакваното в някои от най-големите икономики на еврозоната през септември заради скока на енергийните цени, предизвикан от войната в Иран. Това засилва натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши отново лихвите, пише Ройтерс в анализ.

ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти от началото на годината, за да противодейства на значителния ръст на цените. Очакванията на инвеститорите за допълнителни увеличения обаче се засилиха през последните седмици заради рязкото поскъпване на природния газ, бензина и дизела.

Във Франция хармонизираният индекс на потребителските цени достигна 3,4 на сто на годишна база през септември спрямо 2,6 на сто през август, според публикуваните днес предварителни данни на френската статистика.

В същото време в Италия годишната инфлация скочи до 4,2 на сто от 3,2 на сто през август.

И в двете страни тя остава над целевото равнище на ЕЦБ от 2 на сто.

Междувременно в Германия инфлацията също се покачи повече от очакваното през септември, като се повиши до 3,3 на сто на годишна база, достигайки най-високото си равнище от края на 2023 г., след като през август достигна 2,9 на сто.

Основната инфлация, която изключва сезонно колебливите цени на енергията и храните, остана без промяна за трети пореден месец – на ниво 2,4 на сто.

В Испания инфлацията се повиши до 5 на сто през септември от 4,6 на сто през август, сочат публикуваните вчера данни.

Поскъпването на енергията изглежда е надхвърлило очакванията във всички страни, оповестили данни досега. Същото се отнася и за хранителните продукти, макар и в значително по-малка степен, коментира Мариана Монтейро от „Джей Пи Морган“ (J.P. Morgan).

В петък Евростат ще публикува данните за инфлацията в еврозоната. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, очакват тя да се ускори до 3,6 на сто през септември спрямо 3,2 на сто през август.

Инфлация по-висока от очакванията на ЕЦБ

ЕЦБ очакваше средната инфлация да се повиши от 3,3 на сто през третото тримесечие до 3,6 на сто през последните три месеца на годината. Според някои икономисти обаче пикът вероятно ще бъде по-близо до 4 на сто заради изключително високите енергийни цени.

На този фон пазарите очакват още четири повишения на лихвените проценти през следващата година в допълнение към двете, предприети това лято.

„Тъй като на хоризонта се виждат много малко признаци за разрешаване на напрежението в Близкия изток и зимата наближава, е малко вероятно в близко бъдеще да се стигне до корекция в цените на енергията“, заяви Рори Фенеси, старши икономист за Европа в „Оксфорд Икономикс“ (Oxford Economics).

При „неблагоприятния сценарий“ на ЕЦБ инфлацията в еврозоната би достигнала 4 на сто както през четвъртото тримесечие на 2026 г., така и през първото тримесечие на 2027 г. Според икономисти настоящите енергийни цени съответстват в по-голяма степен именно на този сценарий.

Неотдавнашното поскъпване на щатския долар също ще засили инфлационния натиск в Европа. Цените на основните суровини на световните пазари се определят в долари, поради което укрепването на американската валута допълнително оскъпява енергията за купувачите, използващи други валути.

Умерена реакция от страна на Европейската централна банка остава подходяща, тъй като тазгодишният скок на инфлацията все още не е породил опасни вторични ефекти в икономиката на еврозоната, заяви в понеделник президентът на институцията Кристин Лагард.

Макар косвените ефекти от по-високите енергийни разходи да започват да се проявяват, е малко вероятно това да промени преценката на ЕЦБ, посочи Джак Алън-Рейнолдс, главен икономист за еврозоната в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics).

Базисната инфлация в еврозоната все още не се е повишила значително тази година, но новият скок на енергийните цени може да доведе до ускоряването ѝ в началото на 2027 г., предупреди Фенеси.

Източник: БТА