Правителството на Франция предвижда нови мерки за икономии в размер на 43 млрд. евро, които да оздравят държавните финанси в проектобюджета за 2027 г., включително в пенсионната система, на фона на рязкото покачване на лихвите по френския държавен дълг, съобщава Франс прес.

Според проектобюджета на Франция, с който АФП се е запознала по-рано днес, комбинацията от предприетите през миналата година действия и новите мерки ще доведе до обща икономия от 54 млрд. евро, за да бъде постигната целта на правителството за дефицит от 5 на сто от БВП.

Агенцията е получила достъп до проектобюджета, както и до проекта за бюджета на държавното социално осигуряване, преди представянето им по-късно днес на заседанието на Министерския съвет, започнало в 11:30 ч. българско време, след което документите ще бъдат разгледани от парламента.

Премиерът Себастиен Льокорню обеща в средата на септември да включи мерки за икономии в размер на 54 млрд. евро в бюджета си за 2027 г. Вчера той определи бюджета като „план за оздравяване на публичните финанси“ и предупреди за рязкото нарастване на разходите по обслужването на държавния дълг.

Доходността по френските 10-годишни държавни облигации достигна рекордни равнища. Тази сутрин на финансовите пазари ставката се повиши до 4,95 на сто – най-високото равнище от 2002 г.

Разходите за обслужване на държавния дълг, т.е. сумата на лихвите, плащани от Франция, ще надхвърлят 79 млрд. евро тази година, според френското министерство на икономиката и финансите. За догодина ведомството очаква тези разходи да достигнат 91 млрд. евро.

Дефицитът за социална сигурност ще бъде намален почти наполовина

За да подобри състоянието на публичните финанси, правителството планира да ограничи увеличението на разходите за здравеопазване, част от социално осигуряване, до 2 на сто през 2027 г. Според проекта за бюджета на социалното осигуряване, включващо разходи за пенсии, семейни помощи и др., правителството предвижда дефицитът в системата да бъде намален до 12,7 млрд. евро през 2027 г. спрямо 21,8 млрд. евро през 2026 г.

Пенсионерите ще допринесат за икономиите с 5,5 млрд. евро, посочи вчера френският министър на труда и солидарността Жан-Пиер Фаранду. Правителството предлага пенсиите над 1260 евро вече да не бъдат индексирани изцяло спрямо инфлацията. То също така иска да намали до 3000 евро максималния размер на данъчното облекчение, от което се възползват пенсионерите, спрямо 4439 евро в момента.

Икономиите ще бъдат постигнати и чрез ограничаване на разходите, на първо място тези на държавата, които без да се отчитат разходите за отбрана и обслужването на дълга, ще останат „непроменени“. Някои министерства ще трябва да направят значителни икономии, сред които Министерството на труда, което трябва да спести 2,5 млрд. евро. Мерките ще засегнат и някои публични структури, свързани с професионалното обучение и заетостта, като институцията, която отговаря за организацията, финансирането и регулирането на системата за професионално обучение и квалификация във Франция „Франс компетне“ (France Compétences) и държавната служба по заетостта „Франс Травай“ (France Travail).

Държавните служители също ще бъдат засегнати. Ще бъде замразен коефициентът, използван за изчисляването на част от възнагражденията им. Мярката е посрещната остро от държавните служители, които във вторник проведоха масови протести с искания за защита на покупателната си способност. 

Общият брой на държавните служители и служителите в държавните структури ще намалее с 1076 души през 2027 г., без да ефектите от реформата на началното обучение на учителите и новите назначения, свързани с многогодишната военна програма.

Местните власти също ще бъдат „привлечени към усилията“ и ще трябва да направят бюджетни икономии в размер на 5,4 млрд. евро, според представените от тях данни. Те определиха предвидените икономии като „непропорционални“ и „неоправдани“.

Без увеличение на жилищните помощи

Макар че премиерът Льокорню изключи възможността за „общо увеличение на данъците“, бюджетът предвижда ръст на данъчните приходи. Данъчно-осигурителната тежест ще достигне 44,2 на сто от БВП спрямо 43,9 на сто през 2026 г., главно благодарение на ограничаването на някои данъчни облекчения. Компаниите също ще участват в усилията за икономии. Правителството планира да намали освобождаванията от осигурителни вноски за работодателите и да увеличи с 800 млн. евро данъците, плащани от операторите на автомагистрали и летища.

Френският кабинет възнамерява да въведе и нов данък върху сладките изделия в рамките на мерките за борба със затлъстяването. Мярката вече предизвика остра реакция от страна на хранително-вкусовата промишленост, производителите на сладкарски изделия и хлебопроизводителите. 

Освен това правителството предвижда „по изключение през 2027 г.“ да не бъдат увеличавани личните жилищни помощи (APL – Aide personnalisée au logement) и възнамерява да въведе ограничения за студентите от заможни семейства. Личните жилищни помощи са държавна помощ, която се предоставя на домакинства с по-ниски доходи, за да подпомогне плащането на наем.

Правителството планира също студентите, които не получават стипендии, да заплащат такса за обучение за двугодишната програма за висше професионално образование (BTS) и подготвителните класове за висши училища.

Очаква се дебатите в парламента да бъдат напрегнати, като нараства и рискът правителството да не получи парламентарна подкрепа за бюджета, седем месеца преди президентските избори, посочва АФП.

Източник: БТА

Основните индекси на Уолстрийт започнаха първата за месеца търговска сесия с повишения, след като инвеститорите продължиха да купуват акции на компании, свързани с изкуствения интелект, въпреки че рязкото покачване на доходността по американските държавни облигации оказа натиск върху част от пазара, предаде Си Ен Би Си.

Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се повиши с 32,3 пункта или 0,06 на сто до 50 938,35 пункта към 16:42 часа бълг. време.

По-широкообхватният S&P 500 е нагоре с 15,3 пункта или 0,2 на сто до 7666,84 пункта, а технологичният Nasdaq Composite прибави 83,823 пункта или 0,31 на сто до 26 944,887 пункта.

Акциите на производителя на чипове за изкуствен интелект „Майкрон Текнолъджи“ (Micron Technology) бяха подкрепени от отчета за приходите на компанията, които са скочили четири пъти през последното тримесечие. Резултатите изглежда са дали по-силен тласък на други производители на полупроводници и компании, свързани с изкуствения интелект, отколкото на самата компания, чиито книжа поскъпнаха с 270 на сто от началото на годината, посочват анализатори.

Книжата на „Алфабет“ (Alphabet) също допринесоха за ръста на пазара, след като компанията представи най-новия си модел „Джеминай“ (Gemini). Книжата ѝ поскъпнаха с близо 2 на сто в началото на търговията.

Акциите на технологичните компании са водещи за ръста на по-широкия пазар през септември, докато повечето останали книжа от основния индекс се понижиха. Тази тенденция се запази и в началото на днешната търговия, като акциите извън технологичния сектор се търгуваха предимно без промяна или поевтиняха.

„Майкрон“ отчита марж на печалбата от 87 на сто, но планира да увеличи възнагражденията на служителите, което вероятно ще свие маржовете спрямо очакванията на анализаторите, съобщи Блумбърг.

Пазарът започна октомври с ръст, въпреки че основните опасения на инвеститорите продължиха да са свързани с цените на петрола и лихвените проценти.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна 5,342 на сто днес, надминавайки предишния връх от юни 2007 г. от 5,328 на сто. Това е най-високото ѝ равнище от 3 април 2002 г., когато достигна 5,379 на сто. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации бе 5,663 на сто в четвъртък.

Цената на американския лек суров петрол (WTI) се повиши с 1,6 на сто до над 91 долара за барел, докато пазарите очакваха следващите ходове на президента Доналд Тръмп по отношение на конфликта с Иран и дали ще изчака междинните избори за Конгреса, преди да предприеме нови военни действия.

Източник: БТА

Оборотът на Българската фондова борса (БФБ) нараства с 47,47 на сто на годишна база до 648 млн. евро към края на месец септември тази година, съобщават от борсата. Оборотът за първите девет месеца на 2026 година надхвърля нивото от цялата 2025 година, което от своя страна е най-високото за последните 12 години.

Оборотът на БФБ конкретно за месец септември нараства със 116 на сто спрямо преходния месец до 91,88 млн. евро. През месеца са сключени 9033 сделки, което представлява ръст от близо 25 на сто на месечна база. Броят на сделките с натрупване отчита ръст от 30,24 на сто спрямо преходната година.

Трите най-ликвидни емисии акции през септември са тези на „Софарма“ АД (970 сделки), „Шелли груп“ ЕД (759 сделки) и „Софарма имоти“ АДСИЦ (644 сделки).

Основният индекс на борсата SOFIX нараства през месеца с 4,23 на сто до 1476,29 пункта, като повишението от началото на годината възлиза на 27,66 на сто. BGBX40 добавя 3,27 на сто за месеца и 18,69 от началото на годината до 241,90 пункта. BGTR30 бележи ръст спад от 0,01 на сто на месечна база и ръст от 15,41 на сто от началото на годината до 1148,29 пункта. BGREIT нараства с 0,80 през месеца и с 5,20 на сто от началото на годината до 242,91 пункта, а beamX отчита спад от 0,46 на сто на месечна база и ръст от 12,04 на сто от началото на годината до 124,46 пункта.

През септември 8 емисии, част от състава на SOFIX, отчитат поскъпване, а 7 емисии регистрират спад.

Най-висок ръст за периода се наблюдава при „Софарма“ АД (+14,10 на сто), ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД (+13,16 на сто) и „Сирма Груп“ АД (+7,65 на сто). Най-голям спад се отчита при „Уайзър технолоджи“ АД (-8,65 на сто), „Смарт органик“ АД (-4,92 на сто) и „Елана агрокредит“ АД (-1,89 на сто).

Източник: БТА