Унгария отбелязва днес 80 години от въвеждането на форинта – националната валута, въведена на 1 август 1946 г. като ключов елемент от стабилизирането на икономиката след Втората световна война и една от най-тежките хиперинфлации в световната история. За осем десетилетия форинтът функционира при различни политически и икономически системи – от социалистическата планова икономика и централизираната банкова система до пазарните реформи, прехода към демокрация и интеграцията на страната в европейската икономика.

Съвременният форинт съществува от 1946 г., но той е наследник на седемвековна парична традиция – името му се появява през XIV в., като произлиза от италианския „fiorino d’oro“ – златния флорин, отсичан във Флоренция, който се превръща в една от най-значимите европейски валути през Средновековието и Ранната съвременност. През 1325 г. крал Карой I започва сеченето на първия унгарски златен форинт, подпомогнат от богатите златни находища в страната, благодарение на които средновековна Унгария се утвърждава като един от основните производители на злато в Европа, според публикация на специализираната организация Пи Ем Джи (PMG). 

През следващите векове форинтът остава част от паричната история на страната въпреки политическите промени и преминаването на унгарските територии под властта на различни владетели. След включването на Унгария в Австро-Унгария през XIX век той е заменен от австро-унгарската крона, а след разпадането на империята след Първата световна война страната въвежда собствена крона. Тежката следвоенна инфлация обаче налага през 1927 г. тя да бъде заменена от пенгьото, посочва в научна публикация унгарският историк Ерно Хушчи.

Новата валута обаче също не успява напълно да устои на икономическите сътресения. След края на Втората световна война разрушената инфраструктура, сринатото селско стопанство, изчерпаните ресурси и огромните бюджетни дефицити предизвикват безпрецедентна хиперинфлация. По свидетелства на очевидци през август 1945 г. един килограм хляб струва шест пенгьо, през май 1946 г. цената му достига осем милиона, а само месец по-късно – 5,85 милиарда пенгьо. На този фон на 1 август 1946 г. е въведен новият форинт, който поставя началото на стабилизирането на паричната система.

Първите години след въвеждането му съвпадат с установяването на социалистическата икономическа система. Национализирането на банковия сектор и концентрацията на всички кредитни и валутни операции в Националната банка на Унгария поставят основите на централизирана едностепенна банкова система. Централната банка едновременно изпълнява функциите на емисионна, търговска и кредитна институция, което практически елиминира заличава незавимостта на финансовия сектор.

През 1952 г. започва нов етап с окончателното въвеждане на социалистическата планова икономика. Системата за управление на паричното обращение е заменена с т.нар. касово планиране по съветски модел. Държавата централизира разпределението на финансовите ресурси, а национализираните предприятия са задължени да изпълняват производствени планове и да спазват строго определени финансови показатели. Едновременно с това властите ограничават плащанията в брой и насочват разплащанията към банковата система в опит да ограничат инфлационния натиск.

Въпреки строгия контрол проблемите не изчезват. Нарастващото парично обращение налага през 1953 г. емитирането на нова банкнота от 50 форинта. Финансовата система се сблъсква с хронична неплатежоспособност, която едностепенният банков модел не успява да преодолее. След Унгарската революция през 1956 г. икономиката претърпява нов сериозен удар – производството намалява, бюджетът изпада в дефицит, инфлационният натиск се засилва, а възстановяването отнема близо две години.

Последвалата реформа на производствените цени през 1959 г. е опит за преодоляване на натрупаните дисбаланси и адаптиране на икономиката към новите условия. 

Следващият важен етап настъпва през 1968 г. с въвеждането на т.нар. Нов икономически механизъм. Реформата ограничава ролята на централното планиране и предоставя по-голяма самостоятелност на предприятията. Допуска се частично пазарно формиране на цените, а системата за определяне на възнагражденията става по-гъвкава. Въпреки това държавата продължава активно да регулира икономиката чрез субсидии и административно определяне на цените, което ограничава ефекта от реформите. 

Световната петролна криза през 1973 г. поставя унгарската икономика пред нови изпитания. Рязкото поскъпване на суровините и енергийните ресурси, съчетано с ревалвацията на форинта, отслабва конкурентоспособността на износа и ограничава възможностите за заместване на вноса. До края на десетилетието икономическото равновесие постепенно се влошава, а кризата от 1979 г. задълбочава проблемите. Това налага постепенно ориентиране към по-пазарни механизми и по-тясно обвързване на вътрешните цени със световните пазари. 

През 80-те години започват икономически промени, които предхождат политическия преход. Навлизането на чуждестранен капитал променя структурата на собствеността, докато нарастващите социални различия се съпровождат със спад в производството, заетостта и доходите. След промяната на политическия режим форинтът преминава през един от най-трудните периоди в историята си. Девалвацията на националната валута достига около 20 процента, брутният вътрешен продукт се свива, а инфлацията през 1991 г. достига 35 процента.

Правителството предприема програми за ограничаване на инфлацията и стабилизиране на публичните финанси, включително частично ограничаване на гъвкавостта на валутните курсове. Макар мерките да са съпроводени със значителни социални разходи, те допринасят за постепенното възстановяване на макроикономическата стабилност. В резултат азиатската, руската и южноамериканската финансова кризи през 90-те години оказват значително по-ограничено влияние върху унгарската икономика.

В началото на XXI век въздействието на рецесията от периода 2000–2002 г. е по-слабо в сравнение с предходните икономически сътресения, което е резултат от проведените през предходното десетилетие реформи и по-устойчивата финансова политика. 

Унгария и еврото  

С присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г. Унгария поема и ангажимента да приеме еврото, като първоначалните планове са това да се случи през 2007 или 2008 година.  

Поредица от външно- и вътрешнополитически сътресения обаче многократно отлагат това решение и близо 20 години по-късно страната не само не е пристъпила към „чакалнята“ на еврозоната – механизма ЕРМ II, но и според най-новия конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) е европейската страна, която към момента е най-далеч от изпълнението на критериите за нива на държавния дълг, бюджетния дефицит и инфлацията.

След световната финансова криза от 2008 г. Вероятността Унгария да приеме еврото изглежда се засилва. Унгария получи помощ от Международния валутен фонд (МВФ), Европейския съюз и Световната банка, а през октомври 2008 г. ръководителят на най-голямата банка в Унгария призова за подаване на специална молба за присъединяване към еврозоната.

Финансовите показатели обаче остават далеч от критериите от Маастрихт, включително с доближаване на държавния дълг до близо 80 процента заради заема от МВФ.  

Будапеща така и не подава молба за присъединяване към ЕРМ II, a с идването на власт на Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС след изборите през 2010 г. перспективата за присъединяване към еврото се отдалечава неопределено, въпреки че допитванията до общественото мнение на Евробарометър показват трайно обществена подкрепа от над 50 процента от 2011 г. насам, като от 2022 г. дори надминават 70 процента.

През 2013 г. Орбан обявява, че Унгария няма да приеме еврото, докато паритетът на покупателна способност в страната не достигне 90 процента от средното за еврозоната, което според статистически разчети би могло да се случи към 2056 година. Две години по-късно, през 2015 г., премиерът обявява, че правителството вече не обмисля замяна на форинта с еврото и вместо това очаква форинтът да остане „стабилен и силен през идните десетилетия“. 

След падането от власт на Орбан при изборите от април 2026 г. новото правителство декларира намерения да следва по-проевропейски политики, а премиерът Петер Мадяр заявява, че Унгария би могла да покрие изискванията към 2030 година.  

Експертите са разединени по въпроса дали тази цел е реалистична, а президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в отговор на БТА, че институцията винаги е готова да приветства нови членове на еврозоната, стига те да изпълняват критериите за присъединяване, което може да отнеме изветно време. 

Как БТА отразява въвеждането на унгарския форинт през 1946 г., четем в архивния „Български бюлетин“ на агенцията: 

Лондон, 5 август 1946 г. /Ройтер/ Виенският дописник на в. „Таймс“ съобщава, че съгласно сведения от Будапеща стабилизацията на унгарската валута е започнала благополучно. След най-живи спекулации в последния период на инфлацията пенгьото най-после изчезна в ураган от нули и новата унгарска монета зае неговото място в края на миналата седмица. В последните дни на инфлацията се печатаха банкноти от милиони, билиони и трилиони пенгьо, а един долар се оценяваше в пенгьо с повече от 20 нули. Хората с определени доходи бяха най-нещастни и можеха да преживеят само чрез продажбата на личното си имущество. Провалянето на пенгьото се отразяваше и върху продоволствието, защото, като нямаха доверие в монетата, селяните бяха прекъснали да снабдяват градовете със своите продукти.

От този месец нататък за черноборсови операции с чужда валута наказанието ще бъде смърт; пред официалните бюра се образуват дълги опашки от лица, които идват, предвид това, да предадат своите долари, доста от които, впрочем, се оказват фалшиви.

Най-насърчителното е, че изглежда селяните да имат доверие в новата валута; откакто тя е в сила, в Будапеща масово прииждат селяни, предлагащи разни земеделски продукти.

Жътвата в Унгария е добра.

Съобщава се, че сега в магазините може да се намери всичко. Купонната система е въведена и цените са определени само за главните продукти. Дори някои от тези продукти ще могат да се купуват в бъдеще на свободния пазар, но при цени не по-високи от определените с повече от 60%. 

***

Лондон, 6 август 1946 г. /Ройтер/ Коментирайки заместването на обезцененото пенгьо с новата унгарска монетна единица, „Таймс“ изказва надеждата, че планът на унгарското правителство за стабилизирането на монетата ще може да бъде проведен успешно. Само отстраняването на кошмара на инфлацията може да възвърне Унгария към нормален живот и да допринесе за увеличаването на производството, от което страната има крайно голяма нужда.

Връщането в Унгария на златото й, което се намирало в австрийската зона, окупирана от американските войски, на стойност 8 000 000 английски лири, само по себе си не е достатъчно за пълното заздравяване на монетата. Обаче то все пак ще подейства като един психологически фактор и ще засили доверието на народа в новата унгарска монета.

Начинът, по който Унгария ще изплати дължимите репарации на Русия, също ще окаже значително влияние. Изплащането на репарациите е разсрочено за един период от седем години. Това ще даде възможност на унгарската индустрия и стопанството да се справят със задачата, като подтикът, който по този начин ще бъде даден на производството, ще даде работа на много хора и ще допринесе за установяването на едно спокойствие в областта на труда и производството и на доверие спрямо монетата.

Вижда се, че селяните вече проявяват доверие към новата монета и носят своите произведения на градските пазари. При това положение Унгария може да гледа на бъдещето с по-голямо спокойствие и доверие. 

***

Лондон, 8 август 1946 г. /Ройтер/ Московското радио, цитирайки съобщение от Будапеща, заяви, че унгарският подпредседател на Министерския съвет Матиас Ракоши бил вчера казал, какво въвеждането на новата унгарска валута – флорин – се оказало една много успешна мярка и че още от първите дни на новия експеримент резултатите надминали всички очаквания. Имало обаче и неприятели на новата валута, които се стараели да я подкопаят, и те трябвало да бъдат грижливо следени. 

Източник: БТА